Решение № 6936 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 902/2017 г.

Решение № 6936 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 902/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет-П. против решение № 2269/28.11.2016 г., постановено по адм. д. № 1981/2016 г., с което по жалба на И. М. Л. е отменено решение № 380, обективирано в протокол № 14 от 02.08.2016 г. на Общински съвет-гр. П. в частта, с която са определени 110 000 лева без ДДС като цена за продажба на недвижим имот, представляващ * ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 56784.514.187 с прощ от 423 кв. м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., за който е отреден УПИ ХХV-187, кв. 438 по плана на кв. "Зеленчукова борса", гр. П. с административен адрес-ул. "А." ..№..., в размер на 18 300 лева и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Със същото решение Общинският съвет е осъден да заплати на жалбоподателя разноските по делото в размер на 1553 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство - И. М. Л. чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по делото в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка: производството пред административния орган е започнало по молба на жалбоподателя, с която той е поискал закупуване на * ид. ч. от поземления имот, тъй като притежава самостоятелен обект - жилище в сградата, находяща се в него. Общинският съвет е приел оспореното решение, след като е определил пазарната цена на имота, съответно на идеалната част от него, за която се иска закупуване, посредством заключение на експерт-оценител. Оценителят е изготвил пазарна оценка на имота към 24.06.2016 г., която за идеалната част, предмет на молбата за закупуване е в размер на 18 300 лева. Административният съд е посочил, че данъчната оценка на имота съгласно удостоверение за данъчна оценка № 6609008267/12.07.2016 г. е в размер на 16 615,40 лв. за целия имот, а за 1/4 ид. ч. от него е 4153,85 лева. Следва да се отбележи, че съдът е допуснал фактическа грешка при идентификацията на имота по удостоверението за данъчна оценка. Удостоверението се намира по делото (лист 14) и касае процесния имот, а съдът е описал имот с идентификатор и площ, различни от процесния. Административният съд е кредитирал заключението на допусната съдебно-оценителска експертиза, според което пазарната стойност на имота е 57302 лева, а стойността на 1/4 ид. ч. от него е 14 325 лева. Според същото заключение препоръчителната пазарна стойност на правото на строеж за РЗП от 104 кв. м. е 4368 лева, която като е приспадната от стойността на едната четвърт от имота е определена препоръчителна стойност на разликата за доплащане в размер на 10 000 лева. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 35, ал. 3 ЗОбС и жалбоподателят се е легитимирал като собственик на самостоятелен обект в сградата, построена в поземления имот. Съдът е преценил, че жалбоподателят има интерес от оспорването, тъй като решението на Общинския съвет го засяга. По този въпрос, съдът се е позовал и на изричната разпоредба на чл. 8, ал. 11 ЗОбС. По същество, съдът е приел, че Общинският съвет е определил цената на исканата за закупуване идеална част от имота въз основа на немотивирана оценка на експерт-оценителя. Като пропуск на оценката, съдът е изтъкнал непосочването на методите въз основа на които оценителят е определил корекционните коефициенти. Също така съдът, кредитирайки заключението на съдебно-оценителската експертиза е преценил, че е опровергана констатацията на оценителя в административното производство за липса на пазарни аналози. Съдът е формирал извод, че при определяне на оценката на имота, ответникът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че решението на административния съд е неправилно. То е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в следното: Съдът е следвало, но не е извършил собствена преценка на сделките, използвани като аналози от съдебно-оценителската експертиза. Документите, удостоверяващи тези сделки се намират по делото и въз основа на тях съдът е следвало да провери констатацията на вещото лице, че те могат да бъдат аналози, по които да се определи пазарната цена на процесния имот. Съдът е следвало да изложи съображения, доколко имотите по тези сделки се намират в близост до процесния и притежават ли характеристики, близки до тези на процесния. Такива съображения съдът не е изложил в обжалваното решение. От друга страна, съдът сравнявайки двете оценки/ приетата в административното производство и по заключението на съдебно-оценителската експертиза/ е дал предпочитание на оценката, дадена в съдебната фаза на производството. От съдържанието на оценките е очевидно, че извън метода на пазарните аналози, другите методи, използвани от оценителите се различават досежно наименованията им. Неизяснен е останал същественият въпрос, тези методи различават ли се досежно съдържанието им или въпреки разликите в наименованията, методът на вещната стойност е еднакъв с метода на разработката (остатъчната стойност). Също така от значение за спора е да се знае, защо оценителят в съдебното производство е изчислил препоръчителната пазарна стойност на обекта чрез използването на три метода, а не само на метода на аналога при положение, че е направил констатация, че аналози съществуват. Съдът е посочил, че оценителят, назначен в административното производство не е посочил използваните методи за определяне на корекционните коефициенти, но не става ясно и по какъв начин вещото лице в съдебното производство е определило коефициента при определянето на коригираната пазарна цена на 1 кв. м. Съдът не разполага с необходимите знания, за да прецени кои от използваните методи от двамата оценители биха дали по-достоверна информация за пазарната цена на процесния имот към съответния момент (датата на решението на Общинския съвет), както и дали използваните методи от двамата оценители са сходни, а така също приложими ли са в конкретния случай всичките или само някой от тях. При липсата на необходими знания за преценката на всичките тези релевантни за спора въпроси, административният съд неправилно, не е допуснал поисканата от ответника тройна съдебно-оценителска експертиза. Допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в недопускане на относимо към спора доказателствено искане и необсъждане на писмените документи въз основа на които вещото лице е изградило констатациите си в даденото заключение са довели до неизясняване на спора от фактическа страна и до необоснованост на формираните от съда изводи. По тези съображения, касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно и следва да го отмени, а вместо това върне делото на друг съдебен състав на административния съд за ново произнасяне. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд