Решение № 8816 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9843/2011 г.

Решение № 8816 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9843/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Николай Пенков Минев, от гр. Бургас, против решение № 2573 от 27.05.2011 г., постановено по адм. д. № 4848/2010 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "Връзки с обществеността, протокол и административно обслужване" на министерството на финансите, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Николай Пенков Минев против решение № 19/7.06.2010 г. на директора на Дирекция "Връзки с обществеността, протокол и административно обслужване" на министерството на финансите, с което е отказан достъп до обществена информация по заявление от 15.05.2010 г., подадено от Минев. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в съответствие с материалноправните норми на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По несъмнен начин по делото е установено, че Николай Пенков Минев е поискал достъп до обществена информация, като е заявил, че желае да му бъде предоставен доклад от 24.03.2010 г. на инспектората на министерството на финансите и всички следващи действия, извършени на основание на този доклад. Установено е, че поискания доклад е изготвен по повод подаден от Минев сигнал относно дейността на директора на Агенция "Митници" и ръководителя на инспектората на същата агенция, като последните не са дали съгласие за предоставяне на информацията. При така установеното първоинстанционният съд е направил извод, че в случая са налице хипотезите на чл. 13, ал. 2, т. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, поради което отказът за достъп до исканата информация е правилен. Законосъобразно и с оглед на събраните по делото доказателства съдът е приел, че исканата информация, представлява становище, изготвено за задължения субект по повод на подаден от жалбоподателя сигнал. Инспекторатът на министерството на финансите е извършил проверка на данните по сигнала, като резултатите са обективирани в искания доклад, поради което последния е част от производството по вземане на решение по подадения сигнал. Следователно исканата информация няма самостоятелно значение, а подпомага органа за вземане на решение. Съгласно правилото на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации), която хипотеза в случая е налице. Освен това докладът съдържа данни за проверяваните лица, които не са дали съгласие за предоставянето му, поради което правилно административният орган и съдът са приели, че е налице и хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Ето защо като е приел, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните норми на ЗДОИ първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. Правилно съдът е приел, че в случая не е налице надделяващ обществен интерес. По делото не са налице доказателства за наличие на такъв интерес. Интересът на жалбоподателя е обоснован единствено от отговора, който следва да получи по подадения сигнал, поради което не може да се направи извод за надделяващ обществен интерес по смисъла на закона. В подкрепа на този извод е и факта, че жалбоподателя иска не само предоставяне на доклада, а и всички следващи действия, извършени на основание на този доклад. Последните несъмнено не са обществена информация по смисъла на ЗДОИ, а действия по постановяване на решението по реда на чл. 123 от АПК. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,