Решение № 8025 от 21.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12168/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Електроразпределение Юг ЕАД, чрез юрисконсулт П. Конакчиева, против решение 21510/28.10.2024 г., постановено по адм. дело 10711/2023 г. по описа на Административен съд - София-град. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява против мотивите на съда за правилност на атакуваното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, като моли за отмяна на съдебния акт и това на комисията. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), чрез юрисконсулт К. Костадинов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - К. Л. В., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалба на Електроразпределение Юг ЕАД /ЕР Юг/, подадена против Решение Ж-821/27.09.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 ЗЕ, във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, Комисията е дала на ЕР Юг следните задължителни указания: в 7-дневен срок от получаване на решението да анулира начислените на основание Констативен протокол 655137/14.06.2023 г. количества електрическа енергия, отразени в Справка за коригиране на сметката за електроенергия към Констативен протокол 655137/14.06.2023 г. и Фактура 8297472726/30.06.2023 г., издадени на К. Л. В., за обект с ИТН 1235627, с кл. 1000580267, находящ се в гр. Хисаря, [улица], като в 7-дневен срок след изпълнение на т. 1 да уведоми КЕВР за предприетите действия. От фактическа страна по делото е установено, че на 14.06.2023 г. при проверка от служител на дружеството е установено, че СТИ с фабричен 012106087, измерващо консумацията на електрическа енергия на обект с ИТН 1235627, е технически неизправно. Същото е с изгаснал дисплей и не отчита консумираната електрическа електроенергия, поради и което е подменено. Съставен е и Констативен протокол /КП/ 655137/14.06.2023 г., в който е отразено изгаснал дисплей, не се четат показания, а след това е издадена фактура за изчисленото количество електрическа енергия по реда на чл. 52, ал. 1, т. 2 ПИКЕЕ. К. Л. В., клиент на ЕР Юг, възразил против извършената проверка и последствията от нея, във връзка с което е издадено и процесното Решение Ж-821/27.09.2023 г. на КЕВР. Позовавайки се на нормите на чл. 49 чл. 55 ПИКЕЕ, установените факти, изслушаните свидетелски показания и заключение по назначена съдебно-електротехническа експертиза, съдът сметнал, че от страна на електроразпределителното дружество не са спазени относимите разпоредби. Решаващият състав изложил съображения, че при неизправности на СТИ, независимо от техния вид, СТИ се демонтира, поставя се безшевен чувал и се изпраща за метрологичен контрол на компетентния орган в срок до 14 дни от датата на проверката. Съдът е съобразил, че така заложените изисквания не са спазени, с оглед установеността, че след като е констатирано обстоятелството изгаснал дисплей, не се четат показания, последният е върнат в склада на дружеството, а на негово място е монтиран нов електромер. При тази фактическа обстановка, съдът е счел решението на КЕВР за законосъобразно, като издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. С оглед което жалбата на дружеството против Решение Ж-821/27.09.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране е отхвърлена. Решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изложените от административния съд мотиви, като на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК препраща към тях и не следва да ги преповтаря. Не са налице обективираните в касационната жалба пороци на съдебния акт. Съдът мотивирано и при съобразяване на приложимата нормативна база е постановил обосновано решение. Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, който съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е компетентен да се произнася по жалби на клиенти срещу ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, и на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Нормата на чл. 75, ал. 2, т. 1 ЗЕ предвижда КЕВР да осъществява контрол за спазване на условията на издадената лицензия, като видовете такъв и функции по осъществяването му са разписани в чл. 76 от същия закон. При това положение част от регулаторната функция на КЕВР включва разглеждане на жалби на клиенти срещу лицензианти във връзка с изпълнение на задължения по издадената лицензия, в това число и предвидени в одобрените общи условия. Елемент от тези условия е фактурирането на дължимите от клиента суми въз основа на данните от измерването. Безспорно по делото е, че СТИ е имало нарушения във функционалността, с оглед обстоятелството, че дисплеят е бил изгаснал и не е отчитал консумираната електрическа енергия. Според приложимата за настоящия казус разпоредба на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ, когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент, същото се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката. В случая процедурата за преизчисляване на начислената на абоната вследствие извършената по реда на чл. 49, ал. 1 от ПИКЕЕ проверка не е спазена и законосъобразно са дадени указания за възстановяване на фактическото положение, съществувало преди проверката, включително за анулиране на издадената фактура. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно тълкуване на нормите на ПИКЕЕ. Различните видове неизправности на средствата за търговско измерване водят до различни начини на преизчисляване на количеството електрическа енергия, които са съответно уредени в чл. 50, ал. 1 и чл. 52 ПИКЕЕ. По своя характер неизправностите както по чл. 50, ал. 1, така и по чл. 52 ПИКЕЕ са несъответствия на СТИ с метрологичните и/или техническите характеристики, предвидени в чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ и изискват изпращането на СТИ за метрологичен контрол на компетентния регионален отдел на Българския институт по метрология. В този смисъл са решение 3284/27.03.2025 г. постановено по адм. д. 952/2025 г. по описа на ВАС, решение 3686/26.03.2024 г. постановено по адм. д. 199/2024 г. по описа на ВАС и решение 7804/24.06.2024 г. постановено по адм. д. 4178/2024 г. по описа на ВАС. Посочената от касатора съдебна практика е неотносима за процесния случай. Изключенията и хипотезите, при които СТИ може да не се изпраща за метрологична проверка са уредени в ал. 6 и ал. 8 на чл. 49 ПИКЕЕ, а именно при форсмажорни обстоятелства или добавяне на чужд за системата елемент или друга намеса, водеща на промяна на схемата на свързване, което не влияе на изправността на СТИ, каквито обстоятелства не са налице в процесния случай. Гореизложеното води до правилния извод, изведен от АССГ, че Решение Ж-821/27.09.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, е постановено при спазване на административнопроцесуалните правила за постановяването му и при правилно прилагане на приложимите материалноправни разпоредби. Обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се следват. В полза на ответника КЕВР, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, трето отделение,