Решение № 4755 от 18.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на "Титаник Груп - 2" ООД-София, срещу решение 6972/25.11.2021 г. постановено по адм. дело 9190/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт Р-22221020001090-091-001/23.04.2021 г. на орган по приходите от НАП София, потвърден с Решение 1179 /03.08.2021г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика- София при ЦУ на НАП, с който на Титаник Груп-2 - ООД са установени данъчни задължения ДДС по ЗДДС общо в размер на 195 957,93 лв. за периоди м. септември 2018 г. - м. декември 2018 г. и м. май 2019 г. и са определени лихви от 19,35 лв. за м. юни 2019 г.

Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административният акт.Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът Директорът на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. София, чрез юрк. Михайлова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.

За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. За да постанови крайния резултат, съдът е приел, че в съдебното и ревизионното производство е установено, че капитала на дружеството е формиран в резултат на апортирането на описаните по делото стоки. В обема на придобитите права и задължения върху тези стоки, на основание чл. 10, ал. 2 ЗДДС се включва правото на приспадане на данъчен кредит, така и задължението на извършване на корекция на вече ползвания данъчен кредит. В приложените по делото протоколи за брак не бил посочен срокът на годност на бракуваните стоки. Дружеството не доказвало връзката на протоколите за брак и причините за бракуване на стоките. Дружеството е бракувало стоки след апорта в огромни количества, а не в разумни. Разходите за брак следвало да се определят така, че да не се допуска търговски риск от неточно планиране на обема на продажбите, както било в настоящия случай. Не били налице данни дружеството да е положило усилия да минимизира загубите за брак.

Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Така направените изводи,че следва да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит по чл. 79, ал. 3 от 3ДДС, като изключението предвидено в чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС е неприложимо, настоящият състав намира за необосновани. Независимо, че са обсъдени събраните по делото доказателства поотделно, то при съвкупния им анализ първоинстанционният съд е достигнал до неправилни заключения.

Безспорно е обстоятелството, че бракуваните стоки: безалкохолни напитки, алкохол, кафе, вино и други са храна по смисъла на чл. 2 от ЗХ (отм., но действащ към ревизирания период) и с оглед на това следва да се приложи чл. 20, ал. 1 и пар. 1 т. 4 от Закона за храните(отм., но действащ към ревизирания период). Съгласно изричната забрана, регламентирана в чл. 20 от ЗХ (отм.), не се разрешава пускането на пазара на храна, която:

1. не е безопасна за консумация от потребителите;

1. уврежда или може да увреди здравето на хората;

1. е негодна за консумация от хората.

Според ревизиращите органи безспорно се устанавявало, че в протоколите липсвали данни за срок на годност, посочен от производителя, както и нормите за брак. Тъй като дружеството било само търговец на стоките, а не производител, то не можело да посочи срок на годност, който да се различава от този, определен от производителя. Именно в тази насока са представените в ревизионното производство доказателства за срока на годност, даден от всеки производител на процесните стоки, а именно фактурите за произход на бракуваните стоки, експедиционните бележки, съответно, стокови разписки към всяка от тях, в които са описани срока на годност за всеки конкретен номер на партида на закупените стоки, фирмен стандарт за брак на стоки на ТИТАНИК ГРУП-2" ООД, спецификациите и сертификатите за качество на производителите на стоките - Загорка" АД, Каменица" АД, Карлсберг България" АД и др., които са приложени по делото. Описаните по-горе доказателства, в съвкупност с протоколите за брак за всеки отделен продукт Протоколи за брах от 001/17.09.2018 г. до 019/12.05.2019 г., по един безспорен начин доказват, че бракуваните стоки са с изтекъл срок на годност, катто и доказват наличието на предпоставки за бракуването на стоки, спазвайки принципа на документална обоснованост. Респективно, налага се изводът, че е налице и хипотезата, обуславяща приложението на разпоредбата на чл. 80, ал.2, т.5 от ЗДДС при брак на стоки вследствие на изтекъл срок на годност. Неправилно и незаконосъобразно органите по приходите, на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС са начислили ДДС в размер на 195 957,93 лв. за бракувани стоки с протоколи за брак от 001/17.09.2018 г. до 019/12.05.2019 г.

Този извод не се опровергава от липсата на представени документи относно използваните контейнери за отпадъци и продадени отпадъци от ревизираното лице, както и за обстоятелството къде и по какъв начин са унищожени стоки, тъй като тези обстоятелства не са част от фактическия състав, обуславящ приложението на чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС. Следва да се посочи, че няма нормативно установени реквизити за изготвянето на документи за брак, а процесните протоколи съдържат минимално изискуемата се информация, предвидена в чл. 7, ал. 2 ЗСч. В тях са посочени наименованието на дружеството, номера на заповедта, въз основа на която са съставени, имената на членовете на комисията, наименование на констатираните при фактическия преглед на място материалните запаси, мярка, количество, цена, стойност и причина за бракуването - изтекъл срок на годност. След като стоките не са годни за продажба и следва да бъдат изтеглени от пазара, то следва да се приеме, че бракуването им, осъществено по предвидения с вътрешно - фирмения стандарт ред, се субсумира в хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС, изключваща прилагането на корекционния механизъм по чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Като е достигнал до друго крайно заключение, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено изцяло и вместо него следва да бъде постановено друго, с което оспореният ревизионен акт бъде отменен.

С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски на касатора е основателно. В полза на "Титаник Груп - 2" ООД-София следва да се присъди сумата от 1567, 82 лв. разноски за заплатена държавна такса за настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд състав на осмо отделение,