Решение № 2714 от 01.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11328/2009 г.

Решение № 2714 от 01.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11328/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Хушяр Суар Али, гражданин на Ирак срещу Решение № 285/20.07.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Ответната страна - председателя на ДАБ, чрез процесуалния си представител юрк. Станкова изразява становище за неоснователност на подадената жалба и прави искане за оставянето й без уважение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ, намира същата за допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет е отказал да предостави хуманитарен статут на жалбоподателя, като е приел, че той не е бил обект на тежки посегателства, релевантни за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Издаденият административен акт е законосъобразен. Решението е издадено от компетентен орган при правилно прилагане на материалноправните норми и при спазване на административнопроизводствените правила. Неоснователен е доводът на оспорващата страна, че решението на председателя на ДАБ противоречи на материалноправните разпоредби. Последният мотивира молбата си с това, че административният орган неправилно е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, както и, че за жалбоподателя не съществува реален риск от нечовешко и унизително отнасяне или наказание. Това становище не може да бъде споделено. От съдържанието на проведените интервюта е видно, че отделните обстоятелства и инциденти, за които чужденеца разказва, не се приемат за достоверни, а и те нямат релевантен за предоставянето на закрила мотив за напускане на страната. Сам жалбоподателят е твърдял, че отправените заплахи идват от съдружника на баща му и са му внушени от последния, с мотив за разделяне на бизнеса. Съответно се налага извода, че бежанската история на иракския гражданин е измислена, с цел обосноваването на молбата за статут, а и тя е от естество, което не може да обоснове основателен страх от преследване. Проблема с разделяне на бизнеса на баща му е неотносим към личността на кандидата и е разрешим независимо от волята на последния. Жалбоподателят не излага твърдения, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция. Срещу него не са били предприети такива действия, нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Изложената бежанска история и поведението на кандидата обосноват извод, че е напуснал е страната нелегално по икономически съображения. Позоваването на решението от 17 февруари на Съда в Люксембург по дело № С-465/07 г. и тълкуването на разпоредбата на чл. 15 /С/ от Директива 2004/83/ЕО спрямо бежанската история на кандидата е несъотносимо. От информацията в становище на Министерство на външните работи с вх. № 2122/20.07.2009 г. на ДАБ е видно, че в условията на продължаващ въоръжен конфликт и наличие на високо напрежение по цялата територия на Ирак, в някои части на страната, обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност на гражданите, като такава част е и населеното място на жалбоподателя. Административният орган обосновано е приел, че в страната на произход се забелязва положителен напредък в политически план, като след изтегляне на окупационните войски, представителите на местната власт се опитват да осъществяват действията си в съответствие с закона. Наличието на вътрешно напрежение в страната, не може да обоснове извод за реална опасност и тежки заплахи и посегателства срещу личността на чужденеца. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че той е бил принуден да отпътува от Ирак поради реална опасност от тежки посегателства. В този смисъл са и представените справки на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя, съобразно предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,