Решение № 10126 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2209/2020 г.

Решение № 10126 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2209/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Областен управител на Област Търговище, подадена чрез главен юрисконсулт Тодорова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 213/30.12.2019 г. по административно дело № 255/2019 г. на Административен съд- Търговище.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, поради постановяването му в нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Смята заповедта, касаеща назначаването на временно изпълняващ длъжността кмет на Община Попово за издадена в изпълнение на изрични законови задължения, разписани в чл. 42, ал. 10 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.

Твърди, че същата е издадена от компетентен орган, в рамките на законовите му правомощия и по предвидения за това законов ред.

Моли съдебното решение да бъде обезсилено, като недопустимо или алтернативно да се отмени като неправилно.

Ответникът- Общински съвет гр. Попово в писмен отговор, подаден чрез адв. Трончев развива съображения за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на атакуваното с нея съдебно решение.

Ответникът в съдебно заседание, чрез адвокат Трончев счита, че по делото е изяснено на базата на всички приложени доказателства, че едно лице не може да съвместява едновременно длъжността "кмет", като орган на изпълнителната власт в общината и функцията на "общински съветник" в органа на местното самоуправление. Моли, да се потвърди първоинстанционното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че при постановяване на решението, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Търговище е образувано по жалба на Общински съвет- Попово, подадена чрез неговия председател Г. Георгиев против Заповед № 420/24.10.2019 г. на Заместник-областен управител на Област Търговище, с която на основание чл. 32, ал. 1 от ЗА и чл. 42, ал. 10 от ЗМСМА е бил назначен К. Димитров за временно изпълняващ длъжността кмет на Община Попово.

С обжалваното пред ВАС съдебно решение административният съд е отменил Заповед № 420/24.10.2019 г. на Заместник- областен управител на Област Търговище, с която е назначен К. Димитров- общински съветник в Общински съвет- Попово за временно изпълняващ длъжността Кмет на Община Попово.

На следващо място е ОСЪДИЛ Областната управа на Област Търговище да заплати на Общински съвет- Попово сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева разноски по делото.

За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че съгласно приложената по делото Заповед № 396/07.10.2019 г. на Областния управител на Област Търговище, Заместник- областния управител на Област Търговище - П. Димитров е определен да замества Областния управител в периода от 14.10.2019 г. до 25.10.2019 г., включително.

Констатирал е, че съгласно приложения по делото Протокол на Директор Дирекция АПОФУС в ОА- Търговище, Заповед № 420/24.10.2019 г. на Заместник- областен управител на Област Търговище е качена на сайта на Областна администрация- област Търговище на 24.10.2019 г.

Установил е, че на 24.10.2019 г. общинският съветник К. Димитров е подал заявление за прекратяване на правомощията му като общински съветник. С Решение № 262-МИ/ 31.10.2019 г. правомощията му, като общински съветник са предсрочно прекратени от 31.10.2019 г.

Съгласно приложеното по делото поименно разписание на длъжностите на общинска администрация- Попово, действало към 25.10.2019 г., към посочената дата са налице три длъжности на заместник кмет, заемани от лицата М. Иванова, Е. Расимова и Т. Трифонов.

Предвид горното съдът е стигнал до извода, че оспорената Заповед е издадена при условията на заместване от надлежно определен от областния управител заместник- областен управител. С оглед на което съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 42, ал. 10 от ЗМСМА при условията на заместване.

Изложил е съображения, че оспореният акт е бил издаден на правно основание– чл. 32, ал. 1 от ЗА, във връзка с чл. 42, ал. 10 от ЗМСМА, в писмена форма, която съдържа разпоредителна част и е подписан от издателя.

Установил е за безспорно, че към деня на издаване на оспорената Заповед - 24.10.2019 г. К. Димитров е изпълнявал функциите на общински съветник и все още не е бил с прекратени правомощия като такъв. Правомощията на Димитров се прекратяват едва на 31.10.2019 г. с постановяването на Решение № 262-МИ/ 31.10.2019 г. на ОИК- Попово.

Счел е, че едно лице не може да съвместява едновременно двете длъжности. Приел е, че е налице несъвместимост, съгласно чл. 30, ал. 4, т. 4 ЗМСМА, поради което е намерил, оспорената заповед за постановена в несъответствие с целта на закона.

Едновременно с горното съдът е намерил, че оспорената заповед се явява издадена в нарушение на регламентирания в закона процесуален ред за определяне на временно изпълняващ длъжността кмет на община.

Приел е, че областният управител е бил ограничен от законовата норма и е следвало да назначи един от заместник кметовете за временно изпълняващ длъжността кмет на Община Попово до полагането на клетва от новоизбрания кмет.

Съдебното решение е правилно.

1. Неоснователно е твърдението на касатора за недопустимост на съдебното решение, поради липсата на правен интерес за жалбоподателя, предвид избора на нов постоянно изпълняващ длъжността кмет. Новият избор на кмет на община касае нова административна процедура по Изборния кодекс, която не влияе пряко на процесното административно правоотношение. Правният интерес за оспорване на административния акт е обоснован от решаващия съд и мотивите му напълно се споделят от настоящата инстанция. Според чл. 142, ал. 2 АПК законосъобразността на административният акт се преценява към момента на неговото издаване и след като с него пряко се засягат лични права и интереси на адресатите му, то правният им интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК е налице.

1. Правилно решаващият съд е приел, че едно лице не може да съвместява едновременно длъжността кмет и тази на общински съветник. От доказателствата по делото е било установено, че към деня на издаване на оспорената Заповед - 24.10.2019 г., К. Димитров е изпълнявал функциите на общински съветник и все още не е бил с прекратени правомощия, като такъв.

Правилно адм. съд е счел, че правомощията на Димитров се прекратяват едва на 31.10.2019 г., с постановяването на Решение № 262-МИ/ 31.10.2019 г. на Общинска избирателна комисия на гр. Попово. Налице е била несъвместимост, съгласно чл. 30, ал. 4, т. 4 ЗМСМА, тъй като едно лице не може да съвместява едновременно длъжността кмет - като орган на изпълнителната власт в общината и функцията на общински съветник в органа на местно самоуправление.

1. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената Заповед № 420/24.10.2019 г. на Заместник- областен управител на Област Търговище е издадена при съществено нарушение на регламентирания в закона процесуален ред и в несъответствие с целта на закона.

Предвид възникналата необходимост процедурата по избирането на "временно изпълняващ длъжността кмет" е бърза - в 7-дневен срок преди изтичането на мандата на кмета, ОбС избира временно изпълняващ длъжността кмет на общината до полагането на клетва от новоизбрания кмет- чл. 42, ал. 8 ЗМСМА. Когато ОбС не е взел такова решение в законоустановения срок областният управител е в правомощието си да назначи временно изпълняващ длъжността- чл. 42, ал. 10 ЗМСМА.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 42, ал. 6, предл. второ ЗМСМА за временно изпълняващ длъжността кмет на общината се избира един от заместник кметовете, като съгласно чл. 42, ал. 11 ЗМСМА на текста решението на ОбС следва да се приеме с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците.

Областният управител е бил ограничен от законовата норма на чл. 42, ал. 6 от ЗМСМА и е следвало да назначи един от заместник кметовете за временно изпълняващ длъжността кмет на Община Попово, до полагането на клетва от новоизбрания кмет. В случая не е приложимо изключението от това правило, което е предвидено в самия закон - чл. 42, ал. 6, изр. последно от ЗМСМА- когато няма назначен заместник кмет. Налице са лица, които осъществяват надлежно дейност на длъжността заместник кмет в общината.

Обосновано адм. съд е приел, че заповедта се явява издадена в нарушение на закона и правилно е постановил нейната отмяна.

При горните съображения решението на първостепенния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение