Решение № 6388 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12820/2015 г.

Решение № 6388 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12820/2015 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ против решение № 563/30.09.2015 г. по адм дело № 488/2015 г. по описа на Административен съд - Пазарджик с което е отменена негова заповед № ОСОС-112/29.05.2015 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че не са били приемани предварителни критерии за подбор при съкращаване на служители. Указанията касаят процедури, имащи отношение само към служители по трудови правоотношения, не и към държавни служители по смисъла на ЗДСл. Иска отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалбата и потвърди административния акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски за две инстанции. Ответникът по касационна жалба - С. К. Д., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд отменя заповед № ОСОС-112/29.05.2015 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, с която е прекратено служебното правоотношение със С. К. Д. на длъжност: главен инспектор в отдел "Контрол на храните", в ОДБХ - Пазарджик при БАБХ, с ранг I младши, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма, но е в несъответствие с целта на закона, което го прави незаконосъобразен и налага неговата отмяна, тъй като не са публично оповестени критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на оперативната самостоятелност на органа по назначаване при извършеното съкращаване. Решението е правилно. Основният спорен в касационното производство въпрос се отнася до същността и характера на Указания изх. № 2367-Ю/21.04.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ, гр. София относно процедурите по освобождаване на служителите в БАБХ. Спорният въпрос се свежда до това каква е правната природа на тези указания, обвързват ли те и до каква степен издалия ги орган по назначаване, съответно какви са последиците от тяхното неизпълнение. Според тези указания при изготвянето на актовете за освобождаване на служителите от ОДБХ и специализираните структури следва да се спазват изброените в тях правила. В същите е установено, че следва да се въведат обективни критерии при определяне на служителите, които ще бъдат освободени, а именно: образователна степен, придобита специалност; професионален опит; оценка на изпълнението на длъжността на служителя; наложени дисциплинарни наказания. Посочва се още, че служебните правоотношения с държавните служители, чийто функции и длъжности се съкращават, следва да бъдат прекратени на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като за целта бъдат изготвени проекти на заповеди при съобразяване на разпоредбите за закрила по чл. 107б от ЗДСл. По отношение на служителите, назначени по трудово правоотношение указанията посочват, че правоотношенията им следва да бъдат прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ при спазване на изискванията за закрила по чл. 333 от КТ. Изрично е указано, че следва да се назначи комисия от директора на съответното поделение, която да извърши предварителен подбор по чл. 329 от КТ и на изготви писмен протокол за служителите по трудово правоотношение, които предлага да бъдат съкратени като се посочат и мотивите за това. Подборът следва да бъде извършен между служителите по трудови правоотношения в съответната структура, а протоколите на комисиите да се приложат към проекти на заповед за освобождаване на служителите. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че дадените от изпълнителния директор на БАБХ указания представляват вътрешно-ведомствен акт, издаден съобразно нормативно определените правомощия на изпълнителния директор на БАБХ, адресиран до всички областни дирекции на БАБХ с конкретно властническо волеизявление. От горното следва, че указанията имат следните правни характеристики: същите представляват вътрешно - ведомствен акт и са задължителни за подчинените органи. Поради тази си задължителност несъобразяването с указанията представлява нарушение със съответните последици за административния орган; указанията не са задължителни за лица извън администрацията и не засягат непосредствено техни права и интереси. В конкретния случай предметът на властническото волеизявление обхваща начина, по който следва да бъдат определени и освободени служителите на администрацията, с цел да останат на работа тези от тях, които са с по-голям професионален опит, по-компетентни, с отлични показатели от извършените периодични атестирания, както и без наложени дисциплинарни наказания. Тази процедура не е приложена по отношение на жалбоподателя, който в нарушение на въведените с нея изисквания не участва в подбор, съобразно установените от органа критерии. Независимо, че процедура по подбор не е предвидена в ЗДСл., тези вътрешни правила, приложими при преценката за това кои служители да останат на работа и с кои служебното правоотношение да бъде прекратено, установени чрез съобщените указания при изготвянето на актовете за освобождаване на служителите от ОДБХ, ограничават нормативно установените граници на оперативната самостоятелност на административния орган. По този начин одобрената в рамките на оперативната самостоятелност на компетентния орган процедура става част от административното производство по издаване на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Поради това, макар и непредвидена в специалния закон, нейното спазване е условие за законосъобразност на крайния акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13 от АПК. Обратното - пренебрегването на правилата, както в случая, опорочава постановената в нарушение на същите заповед, тъй като тези правила са гаранция за следване на принципите на равенство, публичност и прозрачност, безпристрастност, последователност и предвидимост в административния процес. Поради това постановеният при игнориране на процедурните изисквания административен акт е издаден в нарушение на чл. 8, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от АПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност да бъдат присъдени разноски в полза на касатора. Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. С оглед изложените правни изводи на настоящата инстанция, същото се явява основателно. Следва на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, да бъде осъдена Българска агенция по безопасност на храните да заплати на Стефанка Костадинова Делчева 600 /шестстотин/ лева разноски за касационна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение