Решение № 3329 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9229/2019 г.

Решение № 3329 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9229/2019 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ гр. Кюстендил, подадена против решение № 148 от 12.06.2019 г. по адм. дело № 136/2019 г. на Административен съд-Кюстендил, с което е отхвърлена му срещу Експертно решение № 0066/013/18.01.2019 г. на Специализиран състав по хирургични и ортопедични болести на НЕЛК- София. В касационната жалба се излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното решение и решението на ЕР на ТЕЛК. Ответникът-НЕЛК- Специализиран състав по хирургични и ортопедични болести не изразява становище по касационната жалба. Ответникът- ТП на НОИ гр. Кюстендеил не изразява становище по касационната жалба. Ответникът- ТЕЛК-Общи заболявания към МБАЛ "Д-р Никола Василиев" АД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение № 148 от 12.06.2019 г. по адм. дело № 136/2019 г. Административен съд-Кюстендил е отхвърлил жалбата на председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ гр. Кюстендил срещу Експертно решение № 0066/013/18.01.2019 г. на Специализиран състав по хирургични и ортопедични болести на НЕЛК- София, в обжалваната му част, относно определената оценка за ТНР на освидетелстваното лице К. Стоилов, и в частта му относно чуждата помощ. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган по чл. 98, ал. 6 от КСО във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, в писмена форма, при спазване на процесуалните правила на контролното административно производство и в съответствие са приложимите материалноправни разпоредби. Приел е, че правните изводи на Специализирания състав по хирургични и ортопедични болести на НЕЛК са правилни с оглед установените фактически обстоятелства и приложимите нормативни разпоредби. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че административното производството пред НЕЛК е образувано на основание чл. 81 от АПК вр. с чл. 98, ал. 6 от КСО по жалба вх. № 5866/03.07.2018 г. на Стоилов срещу Експертно решение № 1356/108/12.06.2018 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ "Д-р Н. Василиев", гр. Кюстендил, в частта относно определената оценка за ТНР на освидетелстваното лице Стоилов и в частта му относно чуждата помощ. ТЕЛК е определил 75% ТНР, 100% на увреждане без чужда помощ. С Експертно решение № 0066/013/18.01.2019 г. на Специализиран състав по хирургични и ортопедични болести на НЕЛК- София, по документи е определена 100% степен на увреждане с потребност от чужда помощ. По жалба на председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ гр. Кюстендил първоинстанционният съд е потвърдил ЕР на НЕЛК. Спорно по делото е обстоятелството дали освидетелстваното лице се нуждае от чужда помощ, съобразно заболявания, както и степента на ТНР. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза при степен на ТНР (степен на увреждане) над 90% ТЕЛК и НЕЛК се произнасят и по потребността от чужда помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от НМЕ чужда помощ се определя на лица, които не са в състояние да се обслужват самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности. При тълкуване на посочените разпоредби на подзаконовия нормативен акт следва извод, че органите на медицинската експертиза действат при условията на обвързана компетентност, като във всички случаи на ТНР над 90% се прави преценка за потребността от чужда помощ. Критериите, въз основа на които се прави преценката, са фактически, т. е. дали при констатираните заболявания, водещи до ТНР над 90% лицето е в състояние да се обслужва самостоятелно. В настоящия случай заболяванията, които са мотивирали НЕЛК да определи потребността от чужда помощ са обосновани от специализираните състави по хирургични и ортопедични, сърдечно-съдови, вътрешни и белодробни болести. Изложени са мотиви - наличието на онкологично заболяване в напреднал стадий, довело до неколкократни оперативни интервенции, на фона на значително редуциран физически капацитет следствие на сърдечно-съдови заболявания с тежки нарушения на хемодинамиката; бъбречната болест с хроничен тубулоинтерстициален нефрит и анемичен синдром у лице в старческа възраст, допълнително ограничаващи възможностите за самостоятелно обслужване при задоволяване на ежедневните му потребности. Настоящият съдебен състав намира, че правилно в ЕР на НЕЛК е извършена съвкупна преценка на всички заболявания на лицето, в следствие на които му е определена ТНР над 90%, като е прието че при комбинацията им е необходима чужда помощ. В случая няма противоречие между двете експертни решения относно степента на увреждане- 100%. Неоснователни са наведените оплаквания, че необходимостта от чужда помощ е преценена, без да е извършен преглед на Стоилов. В НМЕ не е предвидено задължително изискване за извършване на такъв преглед от НЕЛК. Съгласно чл. 62 от Наредбата видът и степента на увреждането и степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на подробна клинична експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. В ЕР на НЕЛК подробно е аргументирана необходимостта от чужда помощ, който извод е обоснован от приложената медицинска документация. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,