Решение № 6967 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10439/2012 г.

Решение № 6967 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10439/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие " е подал касационна жалба срещу решение № 49 от 06.07.2012 г. по адм. дело № 92/2012 г. по описа на Административния съд - Търговище, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 01-2600/7126 от 22.07.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 6876,77 лева по отношение на " Бил - Вест " ООД със седалище и адрес на управление град Попово във връзка с подадено от дружеството заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с уникален идентификационен номер 25/170709/39048. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът " Бил - Вест " ООД със седалище и адрес на управление Попово не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и изразил становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че " Бил - Вест " ООД със седалище и адрес на управление град Попово подало до Държавен фонд "Земеделие " общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. по Схемата за единно плащане на площ, с уникален идентификационен номер 25/170709/39048. След разглеждане на заявлението, на него му били отпусната сума за подпомагане в размер на 4693,49 лева по Схемата за единно плащане на площ за 28, 92 хектара земя и 2183, 28 лева по Национално доплащане за площ - за 28, 92 хектара земя. Впоследствие, в резултат на извършени от Министерството на земеделието и храните допълнителни анализи и проверки, получената субсидия била определена като недължимо платена. Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие " издал акт № 01-2600/7126 от 22.07.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в общ размер на 6876,77 лева по отношение на " Бил - Вест " ООД. Съдът приел, че административният акт е бил издаден в нарушение на изискванията за форма, предвидени в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в акта липсват фактическите и правни основания за издаването му, което прави невъзможно проверката за несъответствие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. Нарушени били и административнопроизводствените правила по чл. 8, 12, 26, 28, 34, 35 и чл. 36 АПК, тъй като дружеството не било уведомено за започване на административното производство, което е довело до нарушаване на процесуалните му права да се запознае с фактите, да представи доказателства, да присъства на извършените проверки и да прави възражения. Според административният съд, с издаването на акта за установяване на публично държавно вземане било допуснато несъответствие с целта на закона и бил нарушен материалния закон, тъй като липсвало недобросъвестно поведение от страна на земеделския производител, за да се изисква връщане на получената субсидия съгласно т. 66, т. 67 и т. 68 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Според предвиденото в регламента, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното изпълнение на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, според което в такива случаи субсидията не подлежи на възстановяване. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Изводът на административния съд за нарушение на административнопроизводствените правила поради отсъствието на съществени мотиви на акта за установяване на публично държавно вземане е правилен и следва да бъде споделен. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК урежда необходимото съдържание на административния акт, между които са фактическите и правните основания за издаването му. Неизлагането на фактите, които са от значение за случая, препятства упражняването на контрол за законосъобразност на оспорения акт, поради което се възприема като порок, водещ до отмяната на административния акт. Издателят на акта за установяване на публично държавно вземане не е отразил резултатите от извършените проверки конкретно по отношение на земеделските земи, одобрени за подпомагане по заявлението на " Бил - Вест " ООД, нито е посочил конкретните причини, поради които впоследствие част от площта е характеризирана като недопустима за подпомагане по Схемата за единно подпомагане на площ и по Националното доплащане на площ. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., както и индивидуализиращите случая факти, е следвало да се посочат в административния акт. За да се приеме, че получената сума е недължимо платена и подлежи на възстановяване, актът следва да съдържа данни за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, както и за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. Според текста на разпоредбата, недължимо платените суми не подлежат на възстановяване, ако компетентните органи са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския производител. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа констатации, според които плащането на помощта не е резултат на погрешна преценка от страна на административния орган, а на неточно деклариране на площи от страна на земеделския производител, извършено умишлено или по небрежност, съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Постановеното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд