Решение № 9996 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5937/2026 г.

ВАССедмо отделение13.10.2026 г.докладчик Мирослава Георгиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение №377/23.03.2026 година на Административен съд гр. Силистра по адм.д. № 237/2025 година. ОТМЕНЯ определение №526/28.04.2026 година на АС гр. Силистра по адм.д. № 237/2025 година, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ: ИЗМЕНЯ решение №377/23.03.2026 година на Административен съд гр. Силистра по адм.д. № 237/2025 година В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, КАТО ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите - гр. София да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД с ЕИК 828050351, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Баба Тонка“ № 19, представлявано от В. М. М., вместо сумата от 28 789,53 евро, сумата от 69 026,27 евро (шестдесет и девет хиляди и двадесет и шест евро и двадесет и седем евроцента), от които 67 236,74 евро, адвокатско възнаграждение. ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите - гр. София да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД с ЕИК 828050351, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Баба Тонка“ № 19, представлявано от В. М. М., сумата от 67 236,74 (шестдесет и седем хиляди двеста тридесет и шест евро и седемдесет и четири евроцента) евро, представляващи адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА /п/ ЮЛИЯ РАЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ (ОПОС), чрез служител с юридическа правоспособност Николов, срещу решение №377/23.03.2026 година на Административен съд гр. Силистра по адм.д. № 237/2025 година. С последното е отменено негово Решение от 25. 06. 2025 г. за определяне на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД гр.Силистра, с ЕИК 828050351, на обща финансова корекция в размер на 25% (20%+5%) върху поисканите за възстановяване разходи по договор № 00513-2020-0007-02 / 08. 10. 2020 г. с изпълнител ДЗЗД „КВ Силистра 2020“ (за обособена позиция № 2) и договор № 00513 – 2020-0007-03 / 08. 10. 2020 г. с изпълнител ДЗЗД „КВ Силистра 2020“ (за обособена позиция № 3), приети за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 г. и представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗЕСЕФСУ). Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът претендира допуснати от съда съществени процесуални нарушения състоящи се в необсъждане на възраженията на ответника по приемането на заключението на СТЕ като доказателство по делото; немотивиране на кредитирането на същото заключение; необсъждане на всички останали доказателства по делото. Намира за неправилен извода на съда, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 146, т.4 АПК. В частта досежно нарушението на чл. 107, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) – по обособени позиции № 2 и № 3, квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредба за посочване на нередности) касаторът се позовава на променената редакция на сочената т.14 с ПМС № 248 на МС от 5.07.2024 година, както и на приложението на пар.13 във вр. с пар.11 от ПЗР на същото ПМС относно действието във времето на това изменение. Съставът на АС гр. Силистра стеснително тълкувал разпоредбата на чл. 107, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), като приложил и грешна редакция на т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Констатираните от РУО на ОПОС пороци не били външни спрямо фактическия състав на чл. 107, т. 1 ЗОП, тъй като представлявали „неизпълнение на други условия в документацията“. Като изброява констатираните от РУО пороци на ТП на определените изпълнители, касаторът твърди, че същите пороци не могат да бъдат „санирани“ посредством заключението на СТЕ, чрез post factum реконструиране на офертите. Прави извод, че офертите на избраните изпълнители не отговаряли на поставени от възложителя изисквания в документацията, поради което и правилно и законосъобразно е определена ФК за посочената в административния акт нередност. Необоснован бил и изводът на съда относно липсата на конкретни фактически установявания за нарушението на принципите на икономичност и ефикасност. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД гр.Силистра чрез адв. Киркова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък. Върховна касационна прокуратура чрез прокурор Стойкова представя мотивирано заключения за основателност на касационната жалба. От „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД гр.Силистра, чрез адв. Стамболиева, е подадена частна жалба срещу определение № 526/28.04.2026 година на Административен съд гр. Силистра по адм.д. № 237/2025 година. С последното съдът е отхвърлил искането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД с ЕИК 828050351, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Баба Тонка“ № 19, за изменение на постановеното по делото решение № 377 от 23.03.2026 г., в частта за разноските, чрез присъждане на пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Твърди, че при определянето на фактическата и правна сложност на делото съдът не е взел предвид броя и характера на съдопроизводствените действия; фактическата и правна сложност на делото; немотивираността на възражението за прекомерност. Претендира присъждане на пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. По делото е постъпил и писмен отговор от Ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ срещу така подадената частна жалба. Възражението за прекомерност не било бланкетно, а делото не се отличавало с изключителна фактическа и правна сложност както правилно приел състава на АС гр. Силистра. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната и частната жалби, съставът на Върховния административен съд приема, че същите са допустими като подадени от активно процесуални легитимирани страни, в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол за правилност съдебен акт. По касационната жалба на Ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ (ОПОС), чрез служител с юридическа правоспособност Николов, срещу решение №377/23.03.2026 година на Административен съд гр. Силистра по адм.д. № 237/2025 година: Производството пред АС гр. Силистра е образувано по жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД с ЕИК 828050351, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Баба Тонка“ № 19, представлявано от В. М. М., срещу Решение от 25. 06. 2025 г. на Ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ (ОПОС), за определяне на обща финансова корекция в размер на 25% (20%+5%) върху поисканите за възстановяване разходи по договор № 00513-2020-0007-02 / 08. 10. 2020 г. с изпълнител ДЗЗД „КВ Силистра 2020“ (за обособена позиция № 2) и договор № 00513 – 2020-0007-03 / 08. 10. 2020 г. с изпълнител ДЗЗД „КВ Силистра 2020“ (за обособена позиция № 3), приети за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 г. и представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ/ЗУСЕФСУ. За да отмени изцяло обжалвания административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. В частта досежно нарушението на чл. 107, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) – по обособени позиции № 2 и № 3, квалифицирани като нередности по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредба за посочване на нередности) съдът е приел, че изписаните от РУО несъответствия касаещи изискването за представяне на организационна схема и линеен мрежови график на изпълнението са относими към изискванията към офертата на участника, а не към самия него. Според съда, липсват факти в оспорения административен акт, които да могат да се подведат под правното основание на чл. 107, т. 1 от ЗОП - разпоредба, която регламентира неспазване на поставените критерии за подбор или неизпълнение на друго условие, посочено в обявлението за обществена поръчка, поканата за потвърждаване на интерес или в покана за участие в преговори, или в документацията, насочени към самия участник, а не свързани със съдържанието на представената от него оферта, което е основание за отстраняване по чл. 107, т. 2 от ЗОП (именно под това правно основание са били подведени фактите при предходната финансова корекция, отменена с решение на ВАС по адм.д.№ 6262/2024 година). В частта досежно нарушението на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП и принципа за добро финансово управление - чл. 4, §8, чл. 7 и чл. 8 от Регламент 1303/2013 и чл. 33, чл. 36, §1 от Регламент 2018/1046 - по обособени позиции № 2 и № 3, представляващи нередности по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, съдът е приел, че липсват посочени конкретни фактически установявания относно нарушаването на принципите на икономичност и ефикасност. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК съставът на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Относно възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон: 1.Предмет на контрол за законосъобразност пред АС гр. Силистра е акт за определяне на финансова корекция с правна квалификация чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ. В съответствие с правилното приложение на закона са изводите на съдебния състав, че този административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му. Предмет на установяване с акта за определяне на финансова корекция са две нередности: по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредба за посочване на нередности) и по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности. Правилно е отбелязването, че предвид датата на стартиране на процедурата по определяне на финансовата корекция, относимата редакция на приложимия подзаконов нормативен акт е изменената с ПМС № 248 на МС от 5.07.2024 година, при действие на пар.13 във вр. с пар.11 от ПЗР на същото ПМС относно действието във времето на това изменение. Спорът между страните, поставен пред касационната инстанция е в това: 1.1. Попадат ли констатациите на РУО по ОПОС в частта за нарушенията по двете обособени позиции в правната квалификация по чл. 107, т. 1 ЗОП? 1.2. Обективирани ли са в административния акт относими към нарушаване на принципите на икономичност и ефикасност фактически констатации, които да могат да осъществят нарушение на чл. 4, §8, чл. 7 и чл. 8 от Регламент 1303/2013 и чл. 33, чл. 36, §1 от Регламент 2018/1046? И двете нарушения се отнасят и за двата процесни договора по ОП 2 и ОП3. 1.1. Относно въпроса: Попадат ли констатациите на РУО по ОПОС в частта за нарушенията по двете обособени позиции в правната квалификация по чл. 107, т. 1 ЗОП?, касационният състав прави следните изводи от правна страна: Тъй като спорът между страните е формален и касае формална преценка за съответствие, касационният състав не следва да осъществява контрол по същество върху фактите, а именно: съответстват ли офертите на избраните изпълнители на всички части от изискванията поставени в документацията по поръчката по всяка обособена позиция. Такъв контрол не е осъществен и от страна на състава на АС гр. Силистра. Ето защо, касационната инстанция намира за неотносими възраженията на касатора относно липсата на фактически установявания по спора от страна на АС гр. Силистра в частта досежно съдържанието на офертите на избраните изпълнители, както и необсъждане на възраженията на ответника и аргументите досежно правилността на заключението на СТЕ. АС гр. Силистра е отменил административния акт, без да се позовава на заключението на тази експертиза, както и без да изследва съдържанието на офертите на избраните по двете ОП изпълнители, а само по съображения касаещи формалното несъответствие и съдържание на същия акт с оглед изписаната правна квалификация на нарушенията като елемент от фактическия състав на нередностите. И контролът на касационната инстанция ще се извърши само досежно правилността на тези два извода, както следва: Нарушението е елемент от фактическия състав на нередността по чл. 70, ал.1, т.9 ЗУСЕФСУ, като в частта на нередността по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, нарушението е квалифицирано от РУО на ОПОС 2014-2020 като такова по чл. 107, т. 1 ЗОП. Съгласно чл. 107, т.1 ЗОП, кандидат или участник, който не отговаря на поставените критерии за подбор или не изпълни друго условие, посочено в обявлението за обществена поръчка, поканата за потвърждаване на интерес или в покана за участие в преговори, или в документацията се отстранява. За да обоснове нарушение по сочената квалификация, РУО е анализирал констатации за непълнота на организационна схема за изпълнение на поръчката; констатации за технологична несъвместимост между операциите по изготвените графици за изпълнение, както и противоречие със строителната програма за изпълнение. Изводът на РУО от фактическа страна и по двете ОП е за ТП/оферта, които не отговарят на обявените условия за оформяне на техническото предложение/за изпълнение на поръчката. Предвид тези установявания, при правилно приложение на закона е изводът на състава на АС гр. Силистра в насока липса на обосновка от фактическа страна, която да субсумира състава на нарушение по чл. 107, т. 1 ЗОП. При нарочни нормативни хипотези за отстраняване на участник, представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката (чл.107, т.2, б.“а“ ЗОП), както и на участник, подал заявление за участие или оферта, които не отговарят на условията за представяне, включително за форма, начин, срок и валидност (чл.107, т.5 ЗОП) недопустимо е изводите за несъответствие на офертата с изискванията за представянето й или с изискванията за изпълнението й да се субсумират в хипотезата на т.1, предложение последното, касаещо общото изискване за съответствие на участника с условия поставени в документацията. От страна на ръководителя на УО не се твърди, че участникът не отговаря на поставените критерии за подбор или не е изпълнил друго условие, а се сочи несъответствие на офертата с изискванията на възложителя и то основно в частта касаеща изпълнението на офертата. Неправилното подвеждане на установените факти под съответстваща им правна квалификация, правилно е преценено от първоинстанционния съд като нарушение на материалния закон допуснато при изготвяне на оспорения административен акт в частта досежно установеното нарушение по т. 1 от него. 1.2. В частта на нередността по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, РУО следва да обоснове и докаже нарушение на чл. 4, §8, чл. 7 и чл. 8 от Регламент 1303/2013 и чл. 33, чл. 36, §1 от Регламент 2018/1046 и по двете засегнати обособени позиции. В конкретния случай РУО на ОПОС е посочил като нарушени принципите на икономичност и ефикасност. Принципът на икономичност предполага използване на ресурс своевременно, в подходящо качество/количество и на най-добра цена. А принципът на ефикасност изисква публичният ресурс да бъде използван по начин, който изисква степен на постигане на поставените цели. Правилен е изводът на състава на АС гр. Силистра, че в случая чрез твърдените констатации за непълнота на организационна схема за изпълнение на поръчката; констатации за технологична несъвместимост между операциите по изготвените графици за изпълнение, както и противоречие със строителната програма за изпълнение, без обосновка по какъв начин чрез тези констатации се засяга своевременността на използване на ресурса, качеството/количеството или цената на поръчката, съответно степента на постигане на целите, изводът за така квалифицираното нарушение се явява несъответен. Предвид гореизложеното, решението на АС гр. Силистра като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД срещу определение № 526/28.04.2026 година на Административен съд гр. Силистра по адм.д. № 237/2025 година: С решение №377/23.03.2026 година по адм.д. № 237/2025 година АС гр. Силистра е осъдил Министерството на околната среда и водите - гр. София да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД с ЕИК 828050351, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Баба Тонка“ № 19, представлявано от В. М. М., разноските по делото в общ размер на 28 789.53 (двадесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и девет евро и петдесет и три цента) евро, от които 27 000 евро адвокатско възнаграждение. С определение №526/28.04.2026 година съдът е отхвърлил искането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД с ЕИК 828050351, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Баба Тонка“ № 19, за изменение на решение № 377 от 23.03.2026г. в частта за разноските, чрез присъждане на пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съставът е съобразил размера на ФК по двете обособени позиции – 8 952 520,67 лева, критериите по чл. 36, ал.3 от Закона за адвокатурата, както и насоките дадени от СЕС в решението по дело С-438/22г. Заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 100 622,25 евро, като според съда то надхвърля 290 пъти размера на максималното юрисконсултско възнаграждение по Наредбата за правната помощ. Като не е констатирал грешка или пропуск при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, съдът е отхвърлил искането за изменение на решението в частта на разноските. Определението е неправилно при следните съображения от правна страна: При материален интерес на спора от 9 315 302, 05 лева (неправилно съдът е определил материалния интерес на спора), и при приложение на чл.8, ал.1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т.7 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, минималният размер на адвокатското възнаграждение по сочената наредба възлиза на 100 855.11 евро. Заплатеното адвокатско възнаграждение за първа инстанция е в размер на 100 622,25 евро, т.е. под този размер. Приложението на решението на СЕС по дело С-438/22 година не изключва прилагането на тези размери на адвокатските възнаграждения изобщо, а насочва към справедливо определяне на този размер съобразно фактическата и правна сложност на спора, процесуалната активност на страните и техните процесуални представители, ангажираните процесуални действия и писмени съображения, а не само съобразно материалния интерес на спора. В конкретната хипотеза подаването на жалба на първа съдебна инстанция изисква запознаване на процесуалния представител на жалбоподателя с пълната преписката по акта, структуриран анализ на констатираните нарушения и обосновка на изводи от фактическа и правна страна относно две нередности, сочени като предпоставка за определяне на финансова корекция. Като съобрази фактическата и правна сложност на спора – определяне на финансова корекция за две нередности по отношение на два договора за възлагане на обществена поръчка с голям материален интерес; процесуалните действия на процесуалния представител на жалбоподателя, ангажираните становища и доказателствени искания, и проявената активност при решаване на спора, касационният състав приема за справедлив и съответстващ на изискванията на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата размер на адвокатско възнаграждение от 67 236,74 евро. Съгласно сочената разпоредба, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия. След като този размер се определя по договор между адвоката и клиента, а той в случая е определен на 100 622,25 евро, правомощията на съда при възражение за прекомерност са да провери дали размерът е справедлив, обоснован и дали съответства на достойнството на адвокатската професия. Както правилно посочва процесуалният представител на страната, квалификацията, опита и специализацията на адвоката са взети предвид при определяне на този размер между страните. Отчитайки обаче порока на акта и отмяната му на формално основание, както и фактическата и правна сложност на спора, касационният състав приема, че обосновката на възнаграждението предполага намаляването му от 100 622,25 евро на 67 236,74 евро, а не на 27 000 евро, както е приел АС, съответстващи на засегнатия интерес, фактическата и правна сложност на спора и проявената активност. Предвид това, определение №526/28.04.2026 година на АС гр. Силистра по адм.д. № 237/2025 година следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се измени решение №377/23.03.2026 година по адм.д. № 237/2025 година АС гр. Силистра в частта за разноските, като се осъди Министерството на околната среда и водите - гр. София да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД с ЕИК 828050351, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Баба Тонка“ № 19, представлявано от В. М. М., разноските по делото за адвокат в размер на 67 236,74 евро, вместо определените от АС в размер на 27 000 евро разноски за адвокатско възнаграждение. По искането за разноски пред касационната инстанция: Предвид изхода на спора пред касационната инстанция, претенцията за разноски и представените доказателства за извършването им, на ответника по касационната жалба се дължат разноски в размер на 67 236,74 евро. Съображенията за намаляване на размера от 100 662,24 евро на 67 236,74 евро са при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора – контрол за правилност върху решение на административния съд при осъществен контрол за законосъобразност върху административния акт за определяне на финансова корекция за две нередности по отношение на два договора за възлагане на обществена поръчка с голям материален интерес; процесуалните действия на процесуалния представител на жалбоподателя, ангажираните становища и доказателствени искания, и проявената активност при решаване на спора, както и при оценка на изискванията за справедливост при приложение на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата. Неоснователно е възражението на РУО, че разноските не се дължат и за тази инстанция. Съдът присъжда разноски за всяка съдебна инстанция ако такива са направени и за разхода са представени доказателства, при своевременно искане затова. Възражението за прекомерност може да се отрази само върху размера на тези разноски, а не въобще да се изключи присъждането им. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК съставът на Върховния административен съд

Цитирани разпоредби

27