Решение № 6553 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1001/2012 г.
ВАСVI отделение09.05.2012 г.докладчик т Александър Еленков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 684 от 16.12.2011 г. по адм. дело № 333/2011 г. на Административен съд - гр. Хасково. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6553 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1001/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Хасково, подадена от младши юрисконсулт Катя Борислава Грудева, процесуален представител по пълномощно, срещу решение № 684 от 16.12.2011 г. по адм. дело № 333/2011 г. на Административен съд - гр. Хасково. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Хасковският административен съд е отменил Постановление от 19.02.2011 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от Благовест Николов Коджаниколов, старши инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Хасково. За да постанови този резултат съдът е приел, че проверяващите инспектори не са описали конкретно каква работа е извършвало лицето, в полза на което е обявено за съществуващо трудово правоотношение и поради това не може да бъде направена проверка на бланкетното заключение, че това лице е изпълнявало длъжността сервитьор. В касационната жалба не са посочени касационните основания, но последният й абзац започва така: "... считам, че постановеното от Административен съд - Хасково решение е незаконосъобразно, налице е визираното в чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК касационно основание...". А чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) гласи така: "Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред, когато е нарушен законът" (материалния закон). Следователно касационната жалба е основана на довод за неправилност на решението на Хасковския административен съд поради противоречие с материалния закон (чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК), който е обоснован така: "При извършване на проверката от страна на проверяващите контролни органи са извършени подробни действия, свързани с всички обстоятелства и представените от страна на работодателя писмени доказателства, но съдът не кредитира техните показания. Също така при разпита на контролните органи и на лице Тонка Сидерова имаше разминаване в това, че същата заяви, че е пиела кафе, а контролните органи заявиха, че тя е почиствала нещо излято на пода и е сменяла пепелниците по масите в заведението, но съдът отново не кредитира показанията на проверяващите... В решението си съдът посочва, че доказателствата не били достатъчни, но за такова нарушение освен да бъде заварено лицето на работното си място да изпълнява служебните си задължения и в последствие да се установи липсата на сключен трудов договор в писмена форма не би могло да се констатира друго". Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Напълно се споделят правните изводи, изложени в мотивите към това решение. Към тях следва да се добави, че проверка за съществуване на трудов договор в 01.00 часа (през нощта) трябва да съдържа убедителни констатации за конкретни действия, които сочат на изпълнение на една трудова функция, а в случая такива констатации липсват. Правилно е приел Хасковският административен съд, че отмененото от него постановление е основано единствено на декларация от заинтересованото лице, че работи като сервитьор от 24.12.2010 г., но впоследствие то се отрича от декларираното обстоятелство, в резултат на което липсата на фактически констатации в т. I. 8. на протокол рег. № 276 от 21.02.2011 г. за извършена проверка на 18.02.2011 г. (на място) и на 24.02.2011 г. (по документи) се оказва съществена. Изразите "беше заварено на работа лицето" и "същото изпълняваше възложената му работа като сервитьор" представляват изводи, а не фактически констатации. Посочено е в протокола, че "към момента на проверката на обекта нямаше друг обслужващ персонал", а не е посочено дали по това време (01.00 часа) е имало клиенти и дали те са били обслужвани от лицето и т. н. В съдебно заседание лицето заявява, че е била сама в заведението, когато в него са влезли проверяващите и те не са възразили, а при липса на клиенти в заведението е наложително да се посочат конкретни действия, извършвани от това лице, които да бъдат характеризирани като работа (трудова функция) на сервитьор. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,