Решение № 6553 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1001/2012 г.

ВАСVI отделение09.05.2012 г.докладчик т Александър Еленков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 684 от 16.12.2011 г. по адм. дело № 333/2011 г. на Административен съд - гр. Хасково. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6553 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1001/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Хасково, подадена от младши юрисконсулт Катя Борислава Грудева, процесуален представител по пълномощно, срещу решение № 684 от 16.12.2011 г. по адм. дело № 333/2011 г. на Административен съд - гр. Хасково. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Хасковският административен съд е отменил Постановление от 19.02.2011 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от Благовест Николов Коджаниколов, старши инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Хасково. За да постанови този резултат съдът е приел, че проверяващите инспектори не са описали конкретно каква работа е извършвало лицето, в полза на което е обявено за съществуващо трудово правоотношение и поради това не може да бъде направена проверка на бланкетното заключение, че това лице е изпълнявало длъжността сервитьор. В касационната жалба не са посочени касационните основания, но последният й абзац започва така: "... считам, че постановеното от Административен съд - Хасково решение е незаконосъобразно, налице е визираното в чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК касационно основание...". А чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) гласи така: "Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред, когато е нарушен законът" (материалния закон). Следователно касационната жалба е основана на довод за неправилност на решението на Хасковския административен съд поради противоречие с материалния закон (чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК), който е обоснован така: "При извършване на проверката от страна на проверяващите контролни органи са извършени подробни действия, свързани с всички обстоятелства и представените от страна на работодателя писмени доказателства, но съдът не кредитира техните показания. Също така при разпита на контролните органи и на лице Тонка Сидерова имаше разминаване в това, че същата заяви, че е пиела кафе, а контролните органи заявиха, че тя е почиствала нещо излято на пода и е сменяла пепелниците по масите в заведението, но съдът отново не кредитира показанията на проверяващите... В решението си съдът посочва, че доказателствата не били достатъчни, но за такова нарушение освен да бъде заварено лицето на работното си място да изпълнява служебните си задължения и в последствие да се установи липсата на сключен трудов договор в писмена форма не би могло да се констатира друго". Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Напълно се споделят правните изводи, изложени в мотивите към това решение. Към тях следва да се добави, че проверка за съществуване на трудов договор в 01.00 часа (през нощта) трябва да съдържа убедителни констатации за конкретни действия, които сочат на изпълнение на една трудова функция, а в случая такива констатации липсват. Правилно е приел Хасковският административен съд, че отмененото от него постановление е основано единствено на декларация от заинтересованото лице, че работи като сервитьор от 24.12.2010 г., но впоследствие то се отрича от декларираното обстоятелство, в резултат на което липсата на фактически констатации в т. I. 8. на протокол рег. № 276 от 21.02.2011 г. за извършена проверка на 18.02.2011 г. (на място) и на 24.02.2011 г. (по документи) се оказва съществена. Изразите "беше заварено на работа лицето" и "същото изпълняваше възложената му работа като сервитьор" представляват изводи, а не фактически констатации. Посочено е в протокола, че "към момента на проверката на обекта нямаше друг обслужващ персонал", а не е посочено дали по това време (01.00 часа) е имало клиенти и дали те са били обслужвани от лицето и т. н. В съдебно заседание лицето заявява, че е била сама в заведението, когато в него са влезли проверяващите и те не са възразили, а при липса на клиенти в заведението е наложително да се посочат конкретни действия, извършвани от това лице, които да бъдат характеризирани като работа (трудова функция) на сервитьор. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1