Решение № 15910 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5619/2018 г.

Решение № 15910 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5619/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по протест на заместник-градски прокурор при Софийска градска прокуратура против решение № 1354/02.03.2018 г. по адм. д. № 4855/2017 г. на Административен съд – София-град в частта, с която е отхвърлен протеста на СГП. В жалбата излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не е изложил подробни мотиви за материална законосъобразност на оспорената разпоредба. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде уважен подадения протест. Ответникът по касационната жалба – Столичен общински съвет, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Димитров. Счита решението на АССГ за правилно. Оспорената разпоредба е в съответствие с чл. 8, ал. 1 ЗМДТ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационния протест. Оспорената разпоредба е приета в съответствие с изричната компетентност на Общинския съвет по чл. 17, ал. 1 ЗМСМА. Основателно АССГ се е позовал на разпоредбите на чл. 156б, ал. 3 ЗУТ и чл. 10 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу разпоредбите на чл. 35, ал. 1, чл. 36 и т. 3 от Приложение № 11 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги предоставяни от Столична община /НОАМТЦУПСО/, приета с Решение № 894 по Протокол № 93 от 23.11.2006 г. на Столичния общински съвет, в сила от 1.01.2007 г. С Решение № 443 по Протокол № 37 от 20.07.2017 г. на СОС са отменени разпоредбите на чл. 36 и т. 3 от Приложение № 11 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги предоставяни от Столична община /НОАМТЦУПСО/. Поради това СГП не е поддържала протеста в частта относно чл. 36 и т. 3 от Приложение № 11 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги предоставяни от Столична община /НОАМТЦУПСО/. Съдът е отхвърлил протеста на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги предоставяни от Столична община /НОАМТЦУПСО/. Оставил е без разглеждане протеста на Прокурор при Софийска градска прокуратура, срещу разпоредбите на чл. 36 и т. 3 от Приложение № 11 от Наредбата и е прекратил производството по адм. д. № 4855/2017 г., в тази част. Приел е, че не са налице изложените в протеста на СГП доводи за незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Наредбата, поради противоречието й с чл. 8, ал. 1 ЗМДТ и чл. 76, ал. 3 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изложил обосновани изводи при правилно приложение на материалния закон. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги предоставяни от Столична община /НОАМТЦУПСО/. Тя урежда, че таксата по чл. 30, т. 2 от Наредбата се заплаща предварително в пълен размер за целия срок за ползване на терена, преди заверката на протокола за строителна линия и ниво. Срокът за ползване се определя с плана за безопасност и здраве. В случая не се оспорва размера на таксата, който е определен с чл. 30, т. 2 и в Приложение № 1 към Глава втора от Наредбата, а начина и реда, по който се заплаща и събира тази такса. От фактическа страна по делото е установено, че Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги предоставяни от Столична община /НОАМТЦУПСО/ е приета от Столичен общински съвет /СОС/ с Решение № 894 по Протокол № 93 от 23.11.2006 г. на Столичния общински съвет, в сила от 1.01.2007 г. По предложения проект на Наредбата са дадени положителни становища от всички помощни комисии на СОС. Решение № 894 по Протокол № 93 от 23.11.2006 г. на Столичния общински съвет е взето с 49 гласа "за", 3 гласа "въздържал се", при наличие на кворум от общо 52 общински съветници, като в същото са съобразени поправките предложени от водещата Постоянна комисия по местно самоуправление и нормативна уредба. От правна страна решението е взето на основание чл. 9 ЗМДТ, вр. с чл. 21, ал. 2 и чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА. В изводите си съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 157, ал. 7 ЗУТ, съгласно която части от тротоари, свободни обществени площи, както и части от улични платна могат да се използват временно за строителни площадки при условия и по ред, определени с наредба на общинския съвет и с инвестиционния проект. Същият законов ред е въведен с чл. 6 от ЗМДТ. Планът за безопастност и здраве задължително се одобрява от кмета на общината, преди откриването на строителната площадка /чл. 156б, ал. 3 ЗУТ/, с оглед на което именно той отразява най-точно продължителността на СМР и съответно площадките на извършваните СМР. Поради това законсъобразно в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Наредбата е предвидено срокът на ползване на терена да бъде този, определен в плана за безопастност и здраве. Начинът, по който се заплаща таксата – предварително в пълен размер за целия срок за ползване на терена, преди заверката на протокола за строителна линия и ниво, също не е в противоречие с принципите посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ. В съответствие с чл. 8, ал. 1, т. 3 ЗМДТ, за да се постигне по-голяма справедливост при определяне и заплащане на този вид местна такса, размерът й зависи от продължителността на строителните и ремонтни работи. При по-голям обем на строителството е нормално размерът на таксата да е по-висок. Неоснователно е възражението в касационния протест, че административният съд не е изложил подробни мотиви в решението си. Задълбочено и последователно съдът е съпоставил оспорената разпоредба с разпоредбите от висок ранг – чл. 8, ал. 1 ЗМДТ, чл. 156, ал. 3 ЗУТ и чл. 157, ал. 7 ЗУТ. В самия протест не са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената разпоредба, а само бланкетно е посочено несъответствието и с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМДТ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение