Решение № 10477 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14764/2013 г.

Решение № 10477 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14764/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е образувано по касационни жалба на Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ) и на Николай Юриев Костенски от град София против решение № 5306/30.07.2013 г., постановено по адм. дело № 9799/2012 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Касационният жалбоподател МИЕ, чрез процесуален представител, излага доводи за неправилност и незаканосъобразност на атакуваното решение в частта, в която МИЕТ е осъдено да заплати от бюджета на министерството в полза на Николай Юриев Костенски обезщетение след незаконно уволнение. Касационният жалбоподател Николай Юриев Костенски, чрез процесуален представител, моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение и решението на първоинстанционният съд да бъде оставено в сила, като иска в случай на отмяна на първоинстанционното решение да бъде осъдена Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия да му заплати обезщетение поради незаконно уволнение. Ответникът- Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия /ИАНМСП/, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба на касационния жалбоподател Костенски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационната жалба на Костенски е процесуално недопустима. Същият обжалва решение, постановено от АССГ, което е изцяло благоприятно за него, поради което той няма правен интерес за го обжалва по аргумент от разпоредбата на чл. 210 от АПК. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 4 във връзка с чл. 228 от АПК жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото в тази част -прекратено. Касационната жалба на МИЕ е подадена в сроковете по чл. 221, ал. 1 от АПК и чл. 232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на Николай Юриев Костенски от гр. София за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал . 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за сумата 12000 лева, представляваща брутната му заплата за срок от 10 месеца, за периода от 2.12.2010 г. до 2.10.2011 г., когато не е бил на държавна служба поради незаконното му уволнение, както и лихва за забава върху посочената сума до окончателното й заплащане. Първоинстанционният съд е установил, че с влязло в сила решение № 8398/12.06.2012 г., постановено по адм. дело № 7515/2011 г. на Върховен административен съд, V-то отделение е отменена като незаконосъобразна заповед № 03-079/1.12.2010 г. на Изпълнителния директор на ИАНМСП, с която било прекратено служебното правоотношение на Костенски от длъжността "младши експерт" в сектор "Търгове и договаряне", отдел "Подготовка и избор на проекти", Главна дирекция "Конкурентно способност и иновации" с ранг IV-ти младши. По делото е установено, че за периода от посочените в исковата молба 10 месеца касаторът Костенски не е получавал доходи по друго трудово правоотношение, които да бъдат приспаднати от дължимото се обезщетение. Размерът на трудовото му възнаграждение по служебно правоотношение към датата на прекратяването на същото е било 1051,27 лева /503 лева по щат и 45,27 лева допълнително възнаграждение за продължителна работа и 503 лева по чл. 14 от Вътрешните правила за възнаграждение на служителите в МИЕТ/. Като е обсъдил така събраните доказателства, съдът е изложил мотиви, че са налице предпоставките на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, при наличието на които на незаконно уволнения държавен служител следва да бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа, а именно: налице е влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, и е определен размера на брутното му възнаграждение към момента на прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител. С оглед на това на касатора Костенски е присъдено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 10015,90 лв. (десет хиляди и петнадесет лв. и 90 стотинки). Прието е също така, че следва да бъде присъдена и лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Касационната инстанция намира така постановеното решение за допустимо и правилно. С отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за държавния служител държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на брутната заплата за цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Определянето на обезщетението е въз основа на брутната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. В конкретния казус правилно първоинстанционният съд е приел, че размерът на дължимото се обезщетение следва да бъде определен съобразно размера на получаваното от държавния служител брутно трудово възнаграждение към датата на прекратяване на служебното му правоотношение. Това тълкуване е правилно, предвид изричната разпоредба на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл /в приложимата й редакция, обн. в ДВ. бр. 95/2003 г./ съгласно която брутната заплата за определяне на обезщетението е тази, която е определена към момента на признаване на уволнението за незаконно или към момента на явяване на служителя да заеме службата. Същата се определя по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗДСл т. е. към нея се включват допълнителни възнаграждения. Следователно съдът е определил размера на брутната заплата на касатора към датата 12.06.2012 г., когато е влязло в сила решението за признаване на уволнението му за незаконно и това би бил размерът за възнаграждението за конкретната длъжност, която касаторът е заемал преди уволнението. Неоснователно е оплакването на МИЕ, че обезщетението е следвало да бъде присъдено за период от 6 месеца, а не за период от 10 месеца, поради изменението на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, в сила от 1.07.2012 г. Касае се за изменение на материалноправна норма, което се прилага от влизането й в сила - 1.07.2012 г. Подадените преди тази дата искови молби /жалби/ с претенции за обезщетение следва да се разглеждат съобразно приложимата норма на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл преди посочената дата. Видно от приложеното по делото решение на Върховния административен съд № 8398/12.06.2012 г. по адм. дело № 7515/2011 г., с което е отменена като незаконосъобразна процесната заповед № 03-079/1.12.2010 г. е влязло в на 12.06.2012 г. т. е. преди изменението на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Решаващият състав на съда правилно е приел, че на Костенски следва да бъде изплатено към индивидуалното брутно месечно възнаграждение на служителите заемащи длъжността "младши - експерт" допълнително възнаграждение в размер на една индивидуална заплата за посочения период, съгласно чл. 14 от Вътрешните правила за възнагражденията на служителите в МИЕТ. От приложените по делото писмени доказателства, удостоверяващи плащането на възнаграждението на Костенски април - декември 2010 г. се установява, че същият е получавал по още една основна заплата по реда на ПМС № 46 в размер ан 460 лева, полагащи се на служители изпълняващи функции по управление на финансова помощ от Европейския съюз. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на Костенски следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 600 (шестстотин) лева представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение