Решение № 1788 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8033/2019 г.

Решение № 1788 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8033/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Христов, подадена против решение № 2696 от 18.04.2019 г. по адм. дело № 174/2019 г. на Административен съд С. - град, с което се отхвърля жалбата му срещу Разпореждане от 17.12.2018 г., издадено от Д. Боянов – полицейски орган при 04 РУП при Столична дирекция на вътрешните работи - МВР. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочено е, че разпореждането няма задължителните реквизити, предвидени в чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР – липсва посочване на фактическите основания за издаването му. Иска се отмяна на обжалваното решение и на разпореждането, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба – полицейски орган Д. Боянов, на длъжност старши полицай при Ч. Р. управление - СДВР не взема отношение по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на И. Христов срещу Разпореждане от 17.12.2018 г., издадено от Д. Боянов – полицейски орган при 04 РУП при Столична дирекция на вътрешните работи - МВР, с което е разпоредено на И. Христов: да не допуска нарушения на обществения ред и престъпления в кооперация без посочен адрес; да не влиза в конфликтни отношения с непосочено лице като предизвиква скандали, вдига шум, пуска силна музика в апартамента с непосочен адрес, блъска врати и пр., с което нарушава спокойствието на останалите живущи на непосочения адрес; да не допуска нарушаване на тишината в часовете, определени за почивка съгласно Наредба на СО-от 14-16 ч. и от 22. 00-08. 00 ч.; да спазва разпоредбите на Закона за етажната собственост и правилата за вътрешния ред на кооперацията, в която живее; спорните въпроси да решава по законоустановения ред; да не влиза във физическа саморазправа с лицето В. Благоев и всички спорни въпроси да се решават по законоустановения ред. Решението е постановено при неточно установени фактически обстоятелства и неправилни правни изводи. Оспореното разпореждане е издадено от полицейския служител след извършена проверка на 17.12.2018 г. от полицейските служители Д. Боянов и други двама негови колеги по подаден сигнал от И. Христов за възникнал скандал между него и В. Благоев. Проверката е извършена на подадения в сигнала адрес – ул. "Д." ..... в гр. С. в 09. 00 ч. на 17.12.2018 година. След проведената беседа с двете лица на полицейския служител било обяснено, че между тях има гражданско-правен спор във връзка собствеността на апартамента, но не се е стигало до физическа саморазправа. Освен тези фактически данни, намерили място в Докладна записка на полицейския орган от 17.12.2018 г. няма никакви други в административната преписка и тези данни не показват поведение на жалбоподателя (сега касатор), което да се подведе към хипотезата на нарушение на обществения ред под формата на физическа саморазправа към В. Благоев и още по-малко към другите действия, визирани от разпореждането. Ето защо се налага правен извод, че оспореното разпореждане не съдържа фактически основания за издаването му, което съставлява нарушение на изискването на чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР. Като е отхвърлил жалбата съдът е постановил неправилно решение. Налице са сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да се отмени, както и полицейското разпореждане. С оглед изхода на спора, юридическото лице, в чиято структура е издателят на административния акт, следва да заплати на касатора деловодни разноски в размер на 70 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,