Решение № 6937 от 23.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13826/2013 г.
ВАСIV отделение23.05.2014 г.докладчик т Галина Матейска
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на Надя Илиева Велинова от гр. София, ул. "Майор Горталов", бл. 31А, ет. 2, ап. 6, да бъде осъден министърът на икономиката и енергетиката да преустанови бездействието и да изпълни вменените му от Закона за енергетиката задължения. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните по реда на чл. 138 АПК, че е изготвено.
Мотиви
Решение № 6937 от 23.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13826/2013 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 257 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Надя Илиева Велинова от гр. София, ул. "Майор Горталов", бл. 31А, ет. 2, ап. 6 е подала до Административен съд София - град ИСКОВА МОЛБА против министъра на енергетиката (вярното е министър на икономиката, енергетиката и туризма, а понастоящем министър на икономиката и енергетиката) и ЧЕЗ "България - Юг" (вярното е "ЧЕЗ Разпределение България" АД), с която на основание чл. 257, ал. 1 от АПК след като се установи наличие на незаконно бездействие от тяхна страна, да бъдат осъдени ответниците да преустановят бездействието си и да изпълнят вменените им от Закона за енергетиката действия и да изпратят техни представители, които да посетят домашния й адрес, посочен по-горе, които да извършат проверка на електрическата й инсталация и свързванията на електромер № 700652; да извършат необходимите промени в електрическата й инсталация, така че на посочения номер електромер да се отчита само консумираната от нея електроенергия, а не и тази от съседката й; както и да бъдат осъдени ответниците да й заплатят и направените разходи по делото. С определение № 6188 от 01.10.2013 г. по адм. дело № 5665/2013 г., Административен съд София - град, Второ отделение, 25 състав оставя без разглеждане исковата молба в частта й относно искането "ЧЕЗ Разпределение България" АД да бъде осъдено да извърши претендираните от ищцата действия, защото този ответник е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ) и няма качеството на административен орган съгласно определението, дадено в § 1, т. 1 ДР на АПК и споровете във връзка с търговските взаимоотношения не могат да бъдат уредени в съдебно административното производство, което се развива по АПК, включително чрез искане по чл. 257, ал. 1. Отделно от това Административен съд София - град (АССГ) е приел, че искането с правно основание чл. 257, ал. 2 АПК да бъде осъден министърът на икономиката и енергетиката да извърши претендираните от ищцата действия, е родово подсъдно на Върховния административен съд, съгласно изричната разпоредба на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК вр. чл. 21, ал. 4 АПК. Затова е изпратил делото в тази част по подсъдност на Върховния административен съд (ВАС). По изпратената от АССГ искова молба пред ВАС е образувано административно дело № 13826/2013 г. В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с надлежно упълномощен адвокат-пълномощник, който поддържа исковата молба и моли да бъде уважена. Претендират се разноски по представения на основание чл. 80 от ГПК списък. Ответникът - министър на икономиката и енергетиката, гр. София, не заявява становище по исковата молба. Настоящият съдебен състав намира, че исковата молба на Надя Илиева Велинова от гр. София е процесуално допустима като подадена от надлежно лице и предвид факта, че оспорването на бездействие на административен орган не е ограничено със срок във времето. Разгледана по същество, исковата молба е неоснователна. Съгласно чл. 257, ал. 1 от АПК, "бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове", а според ал. 2 - "с решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането". В исковата молба се твърди бездействие на министъра на икономиката и енергетиката по Закона за енергетиката (ЗЕ). Правомощията на този министър са регламентирани в чл. 75, ал. 1 от ЗЕ и според тази разпоредба в редакция, относима за процесния казус преди изменението в ДВ, бр. 59/2013 г., "Министърът на икономиката и енергетиката провежда предварителен, текущ и последващ контрол за: 1. техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти; 2. прилагането на реда и техническите условия за топлоснабдяване, прекратяване на топлоподаването и прилагане на дяловото разпределение на топлинна енергия; 3. изпълнението на задължението за набиране и съхраняване на резервите от горива, необходими за сигурно и непрекъснато снабдяване с енергия; 4. готовността на енергийните обекти за работа при бедствия и военно положение; 5. изпълнение на задълженията по този закон за предоставяне на информация на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и 6. изпълнението на Националния план за инвестиции за периода 2013 - 2020 г.". Както се вижда, в правомощията на министъра на икономиката и енергетиката не влизат задължения, които твърди ищцата в исковата си молба - да се посети адреса й; да се извърши проверка; да се премести електромера й с № 700652, така че съседката й да не се включва в електрическата инсталация и да консумира електрическа енергия, която да се отчита на нейния електромер, а тя да я заплаща. След като министърът няма посочените задължения, не е длъжен и да отговори на молбите и жалбите на ищцата. Не е налице бездействие на административен орган по задължение, което да произтича пряко от нормативния акт - ЗЕ. Следователно не е налице противозаконно бездействие, както твърди ищцата в исковата си молба. Затова искането да бъде осъден ответникът да преустанови бездействието и да извърши исканите действия, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Този извод на съда не може да бъде променен от представените в съдебно заседание от ищцата писмени доказателства, защото те са неотносими за спорното право. Разноски не се присъждат на никоя от страните, защото предвид този изход на спора ищцата няма право на разноски, а ответникът не е направил и съответно поискал такива. Воден от горното и на основание чл. 257, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,