Решение № 4740 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11110/2015 г.

ВАСII отделение20.04.2016 г.докладчик т Галина Солакова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 5486 от 06.08.2015 г. по адм. д. № 8203/2014 г. на Административен съд – София град и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4740 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11110/2015 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, подадена от пълномощникът юрк. К. срещу решение № 5486 от 06.08.2015 г. по адм. д. № 8203/2014 г. на Административен съд – София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците В. Я. и И. Я. /конституирани по реда на чл. 227 ГПК във вр. с чл. 144 АПК като наследници на Т. Я. /, чрез адв. Н., излагат становище за неоснователност на касационната жалба и молят за оставяне в сила на решението със законните последици. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна по следните съображения: С обжалваното решение по жалба на Т. Я. е отменена като незаконосъобразна заповед №РД-30-202/25.03.2013 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "пристройка, втори етаж и тавански етаж на жилищна сграда" в ПИ 281, кв. 34 по плана на[жк], [населено място]. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че е налице нарушение от категорията на съществените по чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, тъй като не са изложени мотиви от фактическа страна за точните параметри на незаконния строеж, което води до невъзможност за преценка приложимостта на режима за търпимост по § 16, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ и препятства изпълнението на заповедта. Прието е, че не е установена и категорията на строежа, а приетата по делото съдебно-техническа експертиза констатира невъзможност за разграничаване на незаконния строеж от съществувалата и надстроена едноетажна сграда в имота. Така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществено процесуално нарушение и неправилно прилагане на материалния закон. Липсата на мотиви от фактическа и правна страна за категорията на незаконния строеж не съставлява нарушение, относимо към законосъобразността на процесната заповед, а е от значение за допустимостта на касационния контрол на решението на първоинстанционният съд, постановено по оспорване на заповедта и то при действието на отм. норма на ал. 7, чл. 215 ЗУТ /редакцията преди изм. с ДВ, бр. 101/22.12.2015 г. /. Освен това категорията на строежа е определяема по критериите на чл. 137 ЗУТ и в съдебното производство, вкл. и чрез съдебно-техническата експертиза. Решаващият правен извод за незаконосъобразност на процесната заповед касае "неясен предмет" на премахване. Прието е, че не са очертани точно параметрите на незаконния строеж, тъй като не може да се направи ясно разграничение между съществувалия законен строеж и пристроения и настроен незаконен такъв. Този извод обаче се базира единствено на констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза и то по отношение на пристройката на 1 етаж, а по отношение на предмета на заповедта " втори етаж и тавански етаж на жилищна сграда" в ПИ 281 липсват такива констатации. По административната преписка се съдържат данни за приключило производство по узаконяване по молба от 1998 г. /възражение СА-92-00-214/20.02.2013 г., стр. 46/, като вида и обема на незаконния строеж, предмет на отказа за узаконяване не е установен по делото. В тази връзка не е взето предвид и цитираното в Констативния акт от 14.02.2013 г. Наказателно постановление № 32/10.05.1994 г., приложено по преписката, което визира извършено през 1993 г. незаконно строителство "основен ремонт на съществуваща къща и надзид на половин етаж със застроена площ 45 кв. м. " Това Наказателно постановление обаче сочи индиректно на етапа на незаконното строителство към 1993 г. и следва да бъде обсъдено ведно с предмета на горепосочения отказ за узаконяване, освен досежно обема на процесния незаконен строеж и с оглед годината на изграждането му, което видимо е било поетапно. Едва след тези установявания може да се определят и приложимите режими за търпимост по § 16, респ. § 127 от ПЗР на ЗУТ. След изясняване на описаните обстоятелства е възможна и преценката за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146 АПК. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на горните указания. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1