Решение № 272 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9146/2009 г.

Решение № 272 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9146/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Еколес-2005" ЕООД гр. Стражица, подадена чрез адв. Юлия Миневска, срещу решение № 539 от 19.05.2009 г. по адм. дело № 1879/2008 г. на Административен съд - Бургас, IV състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 800214/19.08.2008 г., издаден от ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с Решение № РД-10-91/17.03.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението на АС-Бургас, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, АС е изложил съображения относно неоснователността на твърденията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при издаване на процесния РА. По отношение на възраженията за материална незаконосъобразност на РА, съдът е посочил, че същите са схематично заявени, без да са ангажирани каквито и да е доказателства в тяхна подкрепа, въпреки допълнително представената възможност от съда. Отбелязано е също, че предвид законово разпределената тежест на доказване в процеса, наличието на реални доставки по процесните фактури, е факт, който според съда следва да бъде доказан чрез допустими доказателствени средства, от този който ще черпи права от това твърдение. С оглед липсата на доказателства оборващи констатациите на данъчните органи и да наложат обратни на изложените изводи, административният съд е приел, че РА следва да бъде оставен в сила. Настоящият състав на ВАС намира за основателна касационната жалба на дружеството, а решението на АС - Бургас - неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК административният съд не е изяснил изцяло делото от фактическа страна, не е обсъдил всички доводи на страните, не е изложил самостоятелни правни мотиви относно предмета на спора, а се е задоволил единствено с констатациите, че при липса на доказателства относно реалността на доставките споделя изцяло изводите на данъчния орган изложени в РА. В решението си АС е посочил единствено, че възраженията за материалната незаконосъобразност на РА са заявени схематично и не са представени никакви доказателства в тяхна подкрепа, което от своя страна е нарушение на нормата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съгласно която съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Съдът е бил длъжен да се произнесе по същество на спора, каквато е трайно установената съдебна практика, като изясни спорните въпроси отнасящи се до това дали ДЗЛ законосъобразно са определени данъчните задължения в РА. С оглед изложеното, ВАС намира касационната жалба за основателна, а обжалваното решение като неправилно, следва да бъде отменено, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - Бургас. Същият следва да обсъди всички доказателства и доводи на страните, относими по спора, както и да се вземе предвид изложеното в настоящото решение. С оглед изхода на делото, разноски ще се следват при решаването му по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,