Решение № 4372 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6844/2014 г.

Решение № 4372 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6844/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефан Недялков Стефанов, гр. Велико Търново, подадена чрез адв. Иванов, срещу решение № 158 от 9.04.2014 г., постановено по адм. дело № 114/2014 г. по описа на Административния съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № С94/0031 от 9.10.2013 г. на началника на Митница Свищов, потвърдено с решение № 637/27.12.2013 г. на директора на Агенция митници, с което е определен общ размер на дължим акциз от 24 358,05 лв. за 24 136 л. акцизна стока. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началникът на Митница Свищов, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, осмо отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административния съд - Велико Търново, е било решение № С94/0031 от 9.10.2013 г. на началника на Митница Свищов, потвърдено с решение № 637/27.12.2013 г. на директора на Агенция митници. С него е определен дължим акциз в общ размер на 24 358,05 лв. за 24 136 л. акцизна стока - алкохолни продукти с действително алкохолно съдържание 7,1 % vol., 9,2 % vol. и 9,3 % vol. В мотивите на обжалваното решение административният съд е изложил подробно фактическата страна, установена в административното производство, като е направил извод за законосъобразност на обжалваното решение. Административният орган е приел, че процесните стоки представляват етилов алкохол, попадащ в хипотезата на чл. 9, т. 1 от ЗАДС, според която етилов алкохол (алкохол) е всеки продукт, включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, дори когато този продукт е част от продукт, попадащ в друга глава от Комбинираната номенклатура (КН). Съдът е обсъдил, че съгласно тарифна позиция 2208 от КН, приета с Регламент № 2658/87 на Съвета, в нея попадат етиловия алкохол, който е неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем под 80 % vol; спиртни напитки (eau-de-vie), ликьори и други спиртни напитки. При постановяване на атакуваното решение съдът се е позовал на изготвените седем експертизи на Централна Митническа Лаборатория и е приел, че процесният алкохол е етилов, като от пробите е установено, че са с алкохолно съдържание под 80% vol., като не се откриват продукти от ферментацията на плодове, характерни за компонентния състав на виното. В мотивите си съдът е приел, че правилно за процесните стоки е приложена разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗАДС уреждаща акцизната ставка за етилов алкохол, а именно 1100 лв. за 1 хектолитър чист алкохол. Съдът е счел, че административният орган правилно на основание чл. 107ж, ал. 2 във вр. с чл. 20 от ЗАДС е определил дължимия акциз. Така постановеното решение е правилно. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, обсъдил е подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на които е достигнал до обосновани изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Възраженията, които се повдигат с касационната жалба, са същите, които са поддържани и пред първоинстанционния съд, който ги е разгледал и е изложил подробни мотиви, които не следва да сe преповтарят. От данните по делото безспорно е установено, че Стефан Стефанов съхранява описаните в протокола и Наказателното постановление митнически стоки, извършвайки нарушение по чл. 109 от ЗАДС във връзка с чл. 60, ал. 1 и ал. 3 от същия закон. В случая спорът между страните дали процесните стоки попадат в хипотезата на чл. 31, т. 2 от ЗАДС, според която акцизната ставка за алкохола и алкохолните напитки е, както следва: за вино - 0 лв. за 1 хектолитър или в хипотезата на т. 5 на същият чл. - за етилов алкохол - 1100 лв. за 1 хектолитър чист алкохол. Този въпрос е останал спорен и е предмет на наведените касационни оплаквания, които настоящият съдебен състав намира за неоснователни по следните съображения: Видно от извършените седем митнически лабораторни експертизи, всеки един от изследваните видове алкохолни напитки притежава алкохолно съдържание над 1,2 % vol., като е посочено в допълнение, че не се откриват продукти от ферментацията на плодове, характерни за компонентния състав на виното. Разпоредбата на чл. 6 от ЗАДС определя като "Тихи вина" всички продукти, включени в кодове по КН 2204 и 2205, но непопадащи в обхвата на ал. 2, които са с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, но непревишаващо 15 % vol, и при условие че алкохолът, съдържащ се в крайния продукт, се дължи изцяло на ферментация. Кумулативното изброяване на предпоставките, при определянето на дадена напитка като "тихо вино" предполага да са налице двете условия, а именно алкохолното съдържание да превишава 1,2 % vol, но не повече от 15 % vol. и алкохолът, съдържащ се в крайния продукт, се дължи изцяло на ферментация. В настоящият случай, последните не са налице. Изрично в изготвените експертизи е посочено, че не се наблюдава процесът на ферментация, а такъв на дестилация. Тези обстоятелства водят до извода, че процесните стоки нямат характеристиките на вино, предвид което същите не следва да са подчинени на реда, определящ акцизната ставка като нулева за един хектолитър, каквото е твърдението на касатора. Правилно от съда е прието, че напитите са подложени на промяна в резултат на въздействие на високи температури и налягане, поради което попада в посочената тарифна позиция 2208 на КН и правилно е счетено, че процесните стоки са с характеристиките на етилов алкохол. В резултат на всичко изложено и предвид факта, че не са представени доказателства за това, че от касатора е платен акциз, правилно е прието от съда за законосъобразно определяне на такъв по реда на чл. 107ж от ЗАДС във връзка с чл. 28 от ЗАДС за етиловия алкохол, а именно количеството хектолитри чист алкохол, измерено при температура 20 °С в резултат на което общият размер на акциза е 24 358,05 лв. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,