Решение № 8574 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9483/2011 г.

Решение № 8574 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9483/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълняващия длъжността Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 1335/2.06.2011 г., постановено по адм. дело № 362/2011 г., по описа на Административен съд - гр. Варна, в частта му, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № 031002463/14.09.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 917/20.12.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. За наведените касационни оплаквания касаторът излага конкретни и подробни съображения в касационната жалба. Моли решението да се отмени в обжалваната част и да се постанови решение по същество, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу РА. Ответната страна - ЕТ "Ценко Стилиянов" гр. Исперих - не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на решението. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решението си първоинстанционният съд е отменил по жалба на ЕТ "Ценко Стилиянов" гр. Исперих Ревизионен акт № 031002463/14.09.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 917/20.12.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която на търговеца са определени задължения за ДДС за д. п. м. 01.07 г. в размер на 1672.78 лв., д. п. м. 02.07 г. - 1097.15 лв., за д. п. м. 03.07 г. за разликата над 1302.07 лв. до 1807.40 лв., за д. п. м. 04.07 г. за разликата над 708.41 лв. до 911.07 лв., за д. п. м. 05.07 г. за разликата над 1193.76 лв. до 1914.48 лв., за д. п. м. 06.07 г. - 751.42 лв. до 1098 лв., за д. п. м. 07.07 г. за разликата над 528.86 лв. до 1144.26 лв., за д. п. м. 08.07 г. за разликата над 492.55 лв. до 975.97 лв., за д. п. м. 09.07 г. за разликата над 826.21 лв. до 1106.41 лв., за д. п. м. 10.07 г. за разликата над 553.82 лв. до 1448.31 лв., за д. п. м. 11.07 г. за разликата над 1396.37 лв. до 2006.81 лв., за д. п. м. 12.07 г. за разликата над 2015.78 лв. до 2167.38 лв., за д. п. м. 02.08 г. за разликата над 459.05 лв. до 1096.01 лв., за д. п. м. 03.08 г. за разликата над 1233.06 лв. до 1968.65 лв., за д. п. м. 06.08 г. за разликата над 539.52 лв. до 595.92 лв., за д. п. м. 08.08 г. за разликата над 1202.46 лв. до 1216.13 лв., за д. п. м. 09.08 г. за разликата над 1340.96 лв. до 1929.12 лв. и съответните лихви и задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за 2006 г. в размер на 4778.02 лв. и съответните лихви; за 2007 г. за разликата над 951.20 лв. до 1992.49 лв. и за 2008 г. за разликата над 891.48 лв. до 1889.38 лв. и съответните лихви. В останалата частта на решението, в която е отхвърлена жалбата срещу РА, не е подадена касационна жалба. В тази част решението е влязло в сила като необжалвано. За да постанови това решение, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила по издаването му. Преценявайки фактическите констатации на органите по приходите, е приел, че са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, за извършваните от жалбоподателя продажби и реализираните от това доходи, за който извод на съда не са наведени касационни оплаквания. Съдът е приел, че не е установено ревизираното лице да е получател на стоки по фактури, издадени от доставчиците "Макс" ООД, "Ауто хелп" ООД, "Евро 07" АД и "Косер" АД, с изключение на фактури № № 1228/31.07.2006 г. и 335/31.07.2006 г., съответно да е продал същите стоки и да е реализирал облагаем оборот. Приел е, че счетоводното отразяване на фактурите при доставчиците не е достатъчно, за да се приеме, че лицето, посочено като получател във фактурите, действително е получил, а впоследствие и реализирало стоките по тях. Въз основа на тези си изводи и събраните по делото доказателства, вкл. и заключение на приета ССчЕ, съдът е приел, че ревизираното лице не е реализирало облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС към 31.12.2006 г., както са приели приходните органи, а към м. 02.2007 г., когато оборотът му е достигнал и надминал минимума от 50 000 лв. /50 842 лв./. Съдът е приел, че едва след този момент и от изтичане на срока за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС /14.03.2007 г./ ревизираното лице дължи начисляване и заплащане на ДДС върху извършените от него облагаеми доставки. Ето защо е отменен РА за м. 01. и м. 02.2007 г. За периода след 14.03.2007 г., при формиране на данъчната основа за облагане с ДДС, съдът, съобразявайки заключението на експертизата, е приспаднал доставките по които са издадени фактури, неподписани от получателя, за които не се установява същият да е получател, при което е изменил съответно РА като е намалил размера на дължимите задължения за ДДС и лихви в периода след м. 03.2007 г. до м. 12.2008 г. вкл. По отношение на определените с РА задължения за данък върху дохода за 2006 г. по ЗОДФЛ отм., 2007 г. и 2008 г. - по ЗДДФЛ, съдът е приел, че, тъй като не се установява ревизираното лице да е получило стоките, предмет на фактурите, издадени от посочените по-горе доставчици, то неправилно органите по приходите са определили задължения на жалбоподателя по ЗОДФЛ за 2006 г., приемайки, че са извършени продажби на незаприходени резервни части от "Евро 07" АД на стойност 23 923.42 лв., от "Косер" АД - 14400.06 лв. и от "Ауто хелп" ООД в размер на 308.60 лв. при установена средна надценка от 38.25 % или неотчетените продажби за 2006 г. са в размер на 53 408.85 лв. и съгласно чл. 30 ЗОДФЛ доходът надвишава 50 000 лв., поради което за лицето следва да се приложи общия ред на облагане по реда на чл. 35, ал. 1 ЗОДФЛ. Предвид установеното от експертизата, че за 2006 г. облагаемият оборот на търговеца е 48 267.54 лв., съдът е приел, че дължимият данък за 2006 г. е окончателен патентен данък в размер на 108 лв., който е внесен от търговеца изцяло, поради което неправилно и незаконосъобразно с РА му е определено задължение по ЗОДФЛ в размер на 4778.02 лв. и съответните лихви. РА е отменен в тази му част. За 2007 г. и 2008 г. съдът е приел, че оборотът за тези годишни периоди превишава 50 000 лв. и следва да се премине от облагане с окончателен патентен данък към облагане по общия ред. От друга страна е приел, че не е установено ревизираното лице да е получател на издадените през 2007 г. от "Евро 07" АД фактури на стойност 12 665.66 лв., от "Косер" АД на стойност 6 838.13 лв. и от "Ауто хелп" ООД на стойност 11 643.44 лв., както и на издадените през 2008 г. фактури от "Косер" АД на стойност 6401.67 лв. и от "Макс" ООД на стойност 338.91 лв., съответно да е извършил доставки със стоките, предмет на тези фактури и да е реализирал приходи, поради което е намалил размера на данъчната основа за всяка от двете години като е намалил размера на дължимия данък върху доходите, съответно и на лихвите върху него. Оплакването на касатора е за необоснованост и незаконосъобразност на решението в отменената част на РА. Основно оплакванията са свързани с извода на съда, че по част от фактурите, по които липсва подпис на получател, не са получени доставки от страна на ревизираното лице, въз основа на който извод е променена датата, към която лицето е натрупало оборот над 50 000 лв. за задължителна регистрация по ЗДДС, променена е данъчната основа на облагаемите доставки в периода след м. 03.2007 г., а оттам и размерът на дължимия ДДС, променен е видът на облагането по ЗОДФЛ за 2006 г. - с патентен данък вместо по общия ред, както и размерът на данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. Оплакванията са неоснователни. По безспорен начин е установено, че търговецът не е осчетоводил получените стоки по част от издадените му фактури от доставчиците "Евро 07" АД, "Косер АД", "Ауто хелп" ООД, "Техно транс" ЕООД, "Ауто хит" ООД и "Макс" ООД. Същите фактури не са подписани от него като получател на стоките. Обстоятелството, че доставчиците са осчетоводили фактурите, че са включили същите в дневниците си за продажби и СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди не доказва, че стоките по фактурите са му доставени. По делото не са представени доказателства за това, както и такива, че впоследствие ги е продал и реализирал облагаем оборот. Пътните документи също не доказват доставени стоки на адреса на едноличния търговец. Съгласно ЗСч подписът за получател не е задължителен реквизит, но в случая този реквизит се явява от значение за доказване действителността на сделката и фактурирането, с оглед твърдението, че доставките са получавани на обект на търговеца. Представените протоколи по чл. 117 от ЗДДС също не установяват предаване на стоката. Органът по приходите не е извършил насрещни проверки на доставчиците, при които да установи възможността им да извършат доставките - наличност на стоките, персонал, техническа обезпеченост и др. С оглед на това по тези фактури правилно е прието, че липсва прехвърляне на собствеността върху родово определени вещи, а от тук и на реално извършени доставки, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В резултат на това, по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, към 31.12.2006 г., търговецът не е реализирал облагаем оборот 50 000 лева или повече, за да е налице задължителна регистрация. Такъв е реализирал към месец 02.2007 г., тъй като към тази дата е бил 50 842,24 лева. Съгласно чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, лицето е дължало данък за извършените от него облагаеми доставки от изтичане срока за подаване на заявление за регистрация - 14.03.2007 г. При определяне данъчната основа на доставките в последващите данъчни периоди, както по ЗДДС, така и по ЗДДФЛ, правилно не са съобразени доставките, за които не е установено наличие на данъчно събитие. Настоящият състав намира, че АС Варна е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора не се дължат разноски в полза на касатора Д "ОУИ" Варна. Няма данни ответникът по касация да е направил разноски в касационното производство, поради което такива не се дължат и в негова полза. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение,