Решение № 3941 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9232/2013 г.

Решение № 3941 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9232/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД"ОДОП"/ гр. Велико Търново при ЦУ на НАП против решение № 248/15.05.2013 г. постановено по адм. д. № 156/2013 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново /АСВТ/. С решението по жалба на "Рико Стил" ООД е отменен Ревизионен акт /PA/ № 111201902 от 26.10.2012 г., издаден орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден изцяло с Решение № 44/25.01.2013 г. на ДД "ОДОП", с който на дружеството е установено допълнително задължение за ДДС в размер на 3434.71 лв. във връзка с непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ по две фактури издадени към дружества във Великобритания и Дания. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи, моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът - "Рико Стил" ООД в представена писмена защита изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 111201902 от 26.10.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. В. Търново, потвърден с Решение № 44/25.01.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП", гр. В. Търново, при ЦУ на НАП, с който на "Рико Стил" ООД е начислен допълнително данък по ЗДДС в размер на 3434.71 лева, за данъчен период м. 04.2012 г. във връзка с непризнати ВОД по две фактури, издадени към две дружества във Великобритания и Дания. По време на ревизията, органите на приходната администрация са установили, че дружеството жалбоподател е издало две фактури, в които е посочил грешен VIN номер на своите контрагенти. Първата фактура № 000001488/06.04.2012 г. е издадена към великобританското дружество "Бест Контракт Фърничър" и допълнително начисленото ДДС е в размер на 3362.54 лв. Втората фактура с № 100001508/24.04.2012 г. е издадена на датското дружество "Шарлотен Лунд Удленинг" като допълнително начисления ДДС по нея е в размер на 72.17 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че дружеството-жалбоподател е изпълнило всички предпоставки посочени в чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 45 от ППЗДДС, независимо че са допуснати грешки при посочване на VIN номерата в издадените фактури. Първоинстанционният съд е обсъдил всички представени доказателства по делото и е достигнал до извод, че и двете дружества са били регистрирани за целите на ДДС в държави членки на Европейския съюз към момента на извършване на ВОД и данъчните органи незаконосъобразно са отказали правото на приспадане на данъчен кредит. В изложените мотиви, първостепенният съд се е позовал на практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-409/04 като е приел, че в конкретния случай не може да се счете, че доставчика е представил фактура с измамливо съдържание по отношение на ДДС идентифициращия номер на получателя след като е изпълнил всички законови изисквания посочени в чл. 45 на ППЗДДС. АСВТ се е позовал и на други решения на СЕС по дела С-285/04, С-273/11, в които са тълкувани разпоредбите на Директива 2006/112 и е посочено, че поставянето на правото на освобождаване от ДДС на ВОД в зависимост от спазването на формалните задължения, без да се отчитат материалноправните изисквания и по специално, без да се провери дали последните са изпълнени, надхвърля необходимото за осигуряване на правилното събиране на данъка. АСВТ се е позовал и на решение на СЕС по дело С-587/10, в което в т. 51 е посочено, че макар и идентификационния номер да доказва статута на придобиващия, той е формално изискване, което не може да постави под въпрос правото на освобождаване щом материалноправните изисквания са изпълнени. В хода на съдебното производство от страна на данъчните органи е инициирано производство по оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на представените ЧМР. Административния съд е приел, че жалбоподателя е ангажирал достатъчно доказателства, от които може да се установи истинността на оспорения документ и в съвкупност с всички представени доказателства безспорно установяват извършването на ВОД. Така постановеното решение е правилно. Въз основа на установените в съотвествие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение смята, че първоинстанционият съд, след като е обсъдил всички представени доказателства в административното и съдебно производства поотделно и в тяхната съвкупност е достигнал до законосъобразен извод, че декларираните от "Рико Стил" ООД - ВОД са реално изпълнени и не следва да бъде начислен допълнително ДДС. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територия на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава - членка. Необходимите писмени доказателства за доказване на процесните ВОД са определени в разпоредбите на чл. 45 ППЗДДС, като са раздели на две групи - документи за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава - членка. Според чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС документ за доставката представлява фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от държавата - членка, под който номер му е извършена доставката. В конкретния случай, ревизираното дружество е представило фактури, които притежават всички необходими реквизити, но е посочен грешен VIN номер. Видно от приложените доказателства към делото, ответникът по касация е представил документи и от втората група - международни товарителници /ЧМР/ удостоверяващи транспорта до Великобритания и Дания. Представени са ЧМР, които притежават всички необходими реквизити. Тези документи отговарят на описаните в чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС а именно транспортен документ от получателя, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка-когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Неоснователни са доводите на касатора, че не е проведено успешно насрещно доказване във връзка с оспорването истинността на товарителницата по чл. 193 във вр. с чл. 144 от АПК свързана с доставката към "Бест Контракт Фърничър". Представената товарителница, независимо, че е частен свидетелстващ документ, съдържа всички реквизити - дата на транспортиране и получаване на стоките от България за Великобритания, номер на инвойс фактурата, името на изпращача, на получателя - великобританското дружество с адрес, с идентификационния му номер по ДДС и на превозвачите. Същата е подписана и подпечатана от представители на изпращача, на получателя и на превозвача, като неустановяване личността на подписалия се в клетката на получател, от името на великобританското дружество, не ги прави недостоверни, както правилно е приел съда. От допълнително представените доказателства - пътни листа, договор за товар, свидетелства за регистрация на МПС, обосновано първоинстанционият съд е достигнал до извод, че безспорно може да се установи истинността на оспорения документ. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози е посочено, че товарителницата до доказване на противното /което в случая не е доказано от органа по приходите/ удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че непопълването на отделни колонки или неправилното им попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената сила на процесните товарителници, което е подкрепено с горепосочените допълнително представените доказателства. Настоящият съдебен състав смята за неоснователни доводите изложени от касатора, че от събраните доказателства по делото не може безспорно да се установи, дали получателите по ВОД са били регистрирани по ДДС към момента на получаване на доставките. Следва да се отбележи, че ревизираното дружество е направило всичко възможно и e представило необходимите справки за валидизацията на VIN номерата на своите контрагенти във VIES системата. Фактът, че представените VIES потвърждения на номерата по ДДС на великобританското и датското дружество са от дати по-късни от датите на доставката, не налага на извода, че получателите не са били регистрирани за целите на ДДС към момента на доставката. В тази връзка настоящият състав на ВАС, Осмо отделение смята, че първоинстанционният съд правилно е посочил в мотивите на решението си, че органите на приходната администрация е следвало да извършат проверка по линия на международния обмен на информация, досежно фактите за които са имали съмнение, а именно данъчна регистрация, към момента на доставката и реалността на доставката, за окято така както е приел АС, в хода на ревизията не е имало съмнение. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за неприложимост на цитираните от първоинстанционият съд решения на СЕС. Независимо, че фактическата обстановка по някои от посочените решения на СЕС не е напълно идентична с настоящият казус, то изложените мотиви в тези решения са относно тълкуването и прилагането на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. В посочените решения Съда на ЕС е тълкувал нормите на директивата относно извършването на ВОД между страните членки. Видно от мотивите изложени в тях може да се стигне до извод, че когато са изпълнени всички материалноправни предпоставки за признаване на ВОД, не би следвало данъчните органи да начисляват допълнително ДДС само и единствено поради факта, че данъчнозадълженото лице е посочило грешен VIN номер на своя контрагент. Настоящият състав споделя мотивите изложени от първоинстанционният съд във връзка с цитираните решения на СЕС и не намира за нужно да ги преповтаря. При така установеното правилно АС е приел, че от съвкупната преценка на доказателствата може безспорно да се установи, че РД е изпълнило всички материално правни предпоставки за признаване на ВОД съгласно чл. 7 от ЗДДС във вр с чл. 45 от ППЗДДС. Независимо, че е допусната грешка в посочването на VIN номерата във фактурите, то ревизираното дружество е предоставило всички необходими документи от които може да се изведе обоснован извод, че доставките са изпратени и получени от неговите съконтрагенти във Великобритания и Дания. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение, като не се установяват твърдяните в жалбата касационни основания. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по жалбата, Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП следва да заплати сумата от 200 лева, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид на изложеното Върховният административен съд, Осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК