Решение № 1317 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10524/2011 г.

Решение № 1317 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10524/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Габрово срещу решение № 75 от 30.06.2011 г. по адм. дело № 96/2011 г. на Административен съд - гр. Габрово. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че с експертно решение № 2478 от 9.11.2009 г. Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" ЕООД, гр. Севлиево, е определила 75 % трайно намалена работоспособност (ТНР) на Марин Стефанов Маринов от гр. Дряново, причинена от увреждания на между прешлените дискове (в други отдели - рубрика М 51 по МКБ-10). В мотивите на решението е посочено, че ТНР в случая се обуславя от долна вяла парапареза - средна степен и се определя по част VII, т. 2.2.3. от приложение № 1 "Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти" на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР - отменена с § единствен от заключителната разпоредба на ПМС № 87 от 5.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г., с което е приета сега действащата Наредба за медицинската експертиза). Липсва обаче посочване на конкретни обективни находки от прегледа или на данни в наличната медицинска документация, обуславящи извода за наличие на долна парапареза. Поради това, сезирана с оспорване от НОИ (председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО при РУСО - Габрово), Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), състав по нервни болести, с решение № 469 от 17.05.2010 г. е отменила решението на ТЕЛК по оценка на работоспособността и срока на инвалидизиране, като е определила на освидетелстваното лице Марин Стефанов Маринов от гр. Дряново 20 % ТНР по т. 3.1. на част седма на НМЕР (отм.) - патологична (възбудна, отпадно-сетивна и отпадно рефлекторна) симптоматика в ляво без функционален двигателен неврологичен дефицит. В мотивите на това решение НЕЛК е посочила, че "оценката, определена от ТЕЛК, е необоснована; липсват клинични и ЕМГ данни за периферно-нервна увреда на долните крайници". Според правилото на чл. 98, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), ако решението на ТЕЛК бъде оспорено от председателя на медицинската комисия, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда, по обжалваното решение на ТЕЛК, се отпуска пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. С разпореждане № 6903212183 от 17.02.2010 г. на началник отдел "Пенсии" при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Габрово на Марин Стефанов Маринов от гр. Дряново е била отпусната въз основа на оспореното решение на ТЕЛК лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, но по делото липсват данни дали тя е била в размер на социалната пенсия за старост или е била в друг размер. След като посоченото по-горе решение на НЕЛК е влязло в сила, контролните органи са съставили ревизионен акт за начет пор. № 60 от 28.01.2011 г., а длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО въз основа на този акт е издало разпореждане № 60 от 23.02.2011 г., с което е започнало производство за принудително събиране на сумата 1003,34 лв., представляваща щета за държавното обществено осигуряване, възникнала от отпуснатата на Марин Стефанов Маринов пенсия за инвалидност, на каквато той не е имал право, и 103,08 лв. изтекли лихви върху тази сума (или общо 1106,42 лв.) от лекарите - членове на ТЕЛК, издали отмененото от НЕЛК експертно решение. С решение № 22 от 15.04.2011 г. касационният жалбоподател (директорът на РУСО - гр. Габрово) е отхвърлил жалбата на лекарите - членове на ТЕЛК, като е приел, че в изложените към решението й мотиви НЕЛК е направила констатация, че ТЕЛК - Севлиево е допуснала нарушение на правилата по чл. 57 и чл. 58 НМЕР (отм.), в резултат на което неправилно е определила 75 % ТНР и поради това е неоснователно възражението, че в случая няма нарушение на нормативно установени правила, а се касае за различни експертни оценки на здравословното състояние и обусловената от него работоспособност на освидетелстваното лице. Сезиран с жалба от лекарите - членове на ТЕЛК, Габровският административен съд с посоченото по-горе решение е отменил решението на касационния жалбоподател и разпореждане № 60 от 23.02.2011 г. на длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че след 31.07.2010 г. "оценка, извършена в противоречие с посочените норми (чл. 57 и чл. 58 НМЕР) и поради това необоснована, не е сред основанията за търсене на имуществена отговорност от органите на медицинската експертиза, (защото) след законовата промяна спецификата на тази оценка не води пряко до основание за съставяне на РА за начет". Решението на Габровския административен съд е правилно. С § 66, т. 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 59 от 31.07.2010 г.) е премахната възможността да бъдат съставяни ревизионни актове за начет за причинени на държавното обществено осигуряване щети от отменени актове на медицинската експертиза. Според § 77 от същите преходни и заключителни разпоредби § 66, т. 3 влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник", т. е. от 31.07.2010 г. Следователно към датите 28.01.2011 г. и 23.02.2011 г., на които са били издадени ревизионен акт за начет № 60 от първата дата и разпореждане № 60 от втората дата, контролните органи на РУСО - Габрово и длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО не са имали предоставена от закона власт (компетентност) да издават актове с такова съдържание. Затова посоченият ревизионен акт за начет и издаденото въз основа на него разпореждане по чл. 110, ал. 3 КСО са издадени при липса на компетентност по материя и Габровският административен съд е следвало като отмени решението на касационния жалбоподател да обяви нищожността на разпореждане № 60 от 23.02.2011 г., издадено въз основа на ревизионен акт за начет № 60 от 28.01.2011 г. (сравни в този смисъл реш. № 10187 от 7.07.2011 г. по адм. д. № 1742 от 2011 г. на ВАС-VI отд.). Обстоятелството, че с § 6, т. 23 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г. (обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2011 г.) е възстановена възможността контролните органи на Националния осигурителен институт да съставят ревизионни актове за начет за причинените от щети на държавното обществено осигуряване от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им, не санира сега допуснатия порок - да се издаде разпореждане по чл. 110, ал. 3 КСО при липса на призната от закона възможност за това (т. е. при липса на материална компетентност). По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,