Решение № 5946 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11742/2018 г.

Решение № 5946 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11742/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавен фонд "Земеделие", гр. София, чрез процесуален представител юрисконсулт Гачев, срещу Решение № 5097/01.08.2018 г., постановено по адм. дело № 8741/2016 г. по описа на Административен съд София град в частта му, с която е осъден да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в неполучена заплата. Счита решението за процесуално недопустимо, като постановено срещу ненадлежен ответник, както и за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска обезсилването му като недопустимо и прекратяване на производството по делото, алтернативно отмяната му в обжалваната част като неправилно, при постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният срещу него иск и в тази му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Л. Накова, чрез процесуалния си представител адвокат Йорданов взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на обжалвания съдебен акт. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София град се е развило по исковата молба на Л. Накова против Държавен фонд "Земеделие", гр. София, с която в производство по чл. 203 и сл. АПК на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, във вр. с чл. 100, ал. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е предявила иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди със сума в размер на 15676. 40 лева, съставляваща неизплатено трудово възнаграждение, поради незаконното и отстраняване от работа в посочения в исковата молба период, със заповед на изпълнителния директор на ответника. На основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) претендира и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си в обжалваната му част административният съд е уважил частично като основателен и доказан предявеният иск за периода 23.05.2016 г. до 22.06.2016 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че в този период ищцата се явява незаконно отстранена от работа, с оглед приетата от Конституционния съд противоконституционност на разпоредбата на чл. 100, ал. 2 ЗДСл, на която се основава отстраняването от работа на ищцата. Решението е валидно, допустимо и правилно в обжалваната му част. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост на решението, като постановено срещу ненадлежен ответник. Съгласно чл. 205 от АПК ответник по иска за обезщетение за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съответно ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. В случая искът е предявен срещу ДФ "Земеделие", юридическо лице, при изложени в исковата молба обстоятелства, основаващи го с незаконосъобразна заповед на изпълнителния директор на фонда. Изложените в касационната жалба доводи относно материалноправната му легитимация са относими при разглеждане на спора по същество, както правилно е сторено с обжалваното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 4 ЗДСл, на която се основава предявеният иск, държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Установено е по делото, че ищцата е отстранена от работа със заповед на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" от 04.05.2015 г. на основание чл. 100, ал. 2 ЗДСл, поради образувано досъдебно производство срещу нея, като държавен служител. Тази заповед е оспорена пред съд, като с влязло в сила съдебно решение оспорването е отхвърлено. Същевременно, с решение № 5 от 12.05.2016 г. на Конституционния съд по КД № 2/2016 г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 100, ал. 2 ЗДСл. По постъпила молба от ищцата и основавайки се на решението на Конституционния съд, със своя заповед от 22.06.2016 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е отменил заповедта си, с която временно е отстранил от работа ищцата и я е допуснал да изпълнява заеманата преди отстраняването длъжност. Правилен е при така установената по делото фактическа обстановка изводът на административния съд, че в случая са установени изискуемите се от закона предпоставки, основаващи обезщетяване на причинените имуществени вреди в установения от доказателствата по делото размер в периода, предмет на касационната жалба. Установеното незаконно отстраняване от работа е предпоставка за обезщетяване на причинените вреди при условията и по реда на ЗОДОВ, съгласно чл. 100, ал. 4 ЗДСл. Причинените в случая имуществени вреди са в пряка причинна връзка от отменения от самия орган административен акт, доказани са по основание и размер и подлежат на обезщетяване от ответника. Както правилно е прието в обжалваното решение, с обявяване на противоконституционността на чл. 100, ал. 2 ЗДСл вече не е налице задължителност при образувано наказателно производство държавният служител да бъде отстранен от работа. При съобразяване с тези обстоятелства административният орган е отменил своята заповед, с която е постановил такова, при което е налице и изведената от закона предпоставка за обезщетяване на причинените вреди. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски в съдебното производство, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение