Решение № 12021 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2701/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Костов, чрез адв. Иванова, срещу Решение 7358/17.12.2020 г. на Административен съд София-град по адм. дело 9471/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед РА-30-286/28.08.2020 г. на главния архитект на Столична община, нареждаща премахването на строеж Едноетажна сграда, находящ се в северозападната част на ПИ с идентификатор 68134.508.54 по КККР на гр. София, като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез юрк. Керемидчиев, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна по резултата си. Решението на първоинстанционния съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Сезиращата административния съд жалба съдържа твърдението, че сградата се ползва дълги години от оспорващия и домакинството му като жилище, от което те биха били лишени с изпълнението на заповедта за премахване на строежа. Въпреки използваният в жалбата начин за изразяване на позицията на страната, смислово тя индицира, че обектът е и единствено жилище за домакинството. В противоречие с чл. 171, ал. 5 АПК съдът не е проявил процесуална активност и на жалбоподателя не са дадени указания за изясняване на този въпрос, респ. за представяне на съответни доказателства относно имотното състояние на живеещите в сградата, нито в мотивите към решението (извън констатацията, че съдът не може да разреши жилищния проблем на семейството на жалбоподателя) са формирани изводи в разглежданата насока. Дължимостта от изследването дали жилището е единствено за домакинството следва от изискването за мотивираност на съдебния акт според критериите по чл. 172а, ал. 2 АПК. Тя е обусловена от връзката между установяването на правно-релевантния факт и проверката за законосъобразност на заповедта. От съществено значение за правилното решаване на спора е да бъде изяснено дали е налице нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, респ. на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Съгласно Конвенцията, правото на жилище е основно защитимо право на всяко лице, поради което съдът следва да извърши преценка за пропорционалност на мярката, отчитайки баланса между личния интерес от запазване на сградата и обществения от премахването й. Пропорционалността на мярката се преценява на основата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Тази оценка би могла да бъде осъществена при наличието на констатации относно броя на лицата, които обитават сградата, включително има ли малолетни и непълнолетни лица; времето на ползване; възраст, здравословно и имотно състояние на оспорващия и членовете на домакинството (семейството) му; съществуването на друг имот за задоволяване на жилищните нужди; предлагала ли е общината алтернативно настаняване в жилище от общинския фонд, респ. до какъв етап е стигнал процесът по решаване на жилищния проблем (с оглед наличните данни за включване на домакинството в картотеката на нуждаещите се), и др. Отсъствието на фактически установявания и правни изводи с очертания предмет препятства извършването в пълнота на касационния контрол за съответствието на съдебния акт с материалния закон. Решението следва да бъде отменено на процесуално основание и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за събиране и обсъждане на относимите доказателства (в този смисъл е и актуалната практика на Върховния административен съд). Правилни от материалноправна страна обаче са мотивите на първостепенния съд относно незаконността на обекта и изначалното изключване на статута на търпимост спрямо него. Въз основа на фактическите установявания за изграждане върху общинска земя на едноетажна сграда от тухлена зидария със стоманобетонни елементи, административният съд е достигнал до верен извод за принадлежността на нареденaтa за премахване постройка към категорията на строежите по § 5, т. 38 ДРЗУТ. Липсата на изискуемото по чл. 148 ЗУТ разрешение за строеж за реализирането на такъв обект не е предмет на противоречие между страните. При тези констатации са налице материалноправните предпоставки административният орган по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ да разпореди премахването на строежа, квалифицирайки го като незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Разпоредбите на § 16 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ, относими към изследването на евентуалната търпимост на строежа, не намират приложение в случая. По данни на самия касатор, присъствал при проверката на контролните органи, постройката е изградена след 2005 г. Свидетелят Г. Младенова, живееща на съпружески начала с Костов, е дала показания в производството пред първата инстанция за период на осъществяване на строежа 2003-2004 г. Т.е. дори най-ранният момент на възможно реализиране на строителството попада извън обхвата на разпоредбите за търпимост, поради което не е налице основание незаконният строеж да бъде признат за неподлежащ на премахване. По претендираните разноски следва да се произнесе АССГ при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение