Решение № 11821 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10495/2009 г.

ВАСПетчленен състав12.10.2009 г.докладчик Соня Янкулова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 8235 от 22.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 14858/2008 г. Осъжда Захаринка Щерева Воденичарова, гр. Пещера, ул. "Никола Донски" № 2 да заплати на Министерството на земеделието и храните 150 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 11821 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10495/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Захаринка Щерева Воденичарова, гр. Пещера, ул. "Никола Донски" № 2 срещу решение № 8235 от 22.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 14858/2008 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. Съдът неправилно е приел, че доказателствата по делото установяват по безспорен начин наличие на предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Ответникът по касационната жалба счита същата за неоснователна. Съдът правилно е преценил доказателствата по делото и е постановил правилно и обосновано решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Налице е реално съкращаване на щатната длъжност на касатора. При извършените щатни промени въпрос на целесъобразност е преценката на административния орган кои служители да бъдат съкратени. Върховният административен съд, втора колегия, петчленен състав, счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, счита същата за неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Воденичарова като е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби на Закона за държавния служител, като е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност. Тези изводи на съда са правилни и в съответствие с доказателствата по делото. Правилно съдът е приел, че длъжността на жалбоподателката - "младши експерт" в общинска служба по земеделие, гр. Пещера, при областна дирекция "Земеделие", гр. Пазарджик, е съкратена. Това се доказва по безспорен начин от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните и от утвърденото от органа по назначаването разписание на длъжностите. Неоснователно е твърдението на касатора, че не е извършено реално съкращаване на длъжността "младши експерт", тъй като длъжността съществува като нормативно определена позиция в новото щатно разписание. Видно от същото броят на щатните бройки за длъжността "младши експерт" е намалена от три на две. Намаляването на броя на длъжностите "младши експерт" в длъжностното разписание на съответната структура е една от формите на реално съкращаване на длъжността. В този случай фактът, че длъжността продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания не води до извода, че конкретната длъжност не е съкратена. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност, дава право на органа по назначаването да прекрати, по своя преценка, служебното правоотношение с избран от него служител като в случая е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед направеното от ответника по касационната жалба искане и изхода от оспорването, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд, петчленен състав