Решение № 42 от 24.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 613/2012 г.

Решение № 42 от 24.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 613/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева Предявеният иск е с правно основание чл. 47, т. 2 и т. 4 ЗМТА за отмяна на решение № 1052 от 21.10.2011 г. по арб. дело № 1052/2011 г. на арбитър Б. г. Ищецът Б. Й. Г. от [населено място] поддържа становище, че са налице основания за отмяна на посоченото арбитражно решение, с което е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 10 564,08 лв. със законната лихва от постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението. Релевира твърдения за нищожност на договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 03.11.2010 г. и на арбитражна клауза в него - чл. 13 от общите условия на договора за револвиращ заем на физически лица поради липса на съгласие, тъй като не е сключвал с ответника нито договор за револвиращ заем, нито договор за револвиращ заем с арбитражна клауза в общите условия, нито е имал други договорни правоотношения с ответното дружество. Във връзка със съставянето и използването от други физически лица на процесния договор за револвиращ заем № [ЕГН]/03.11.2010 г. е образувано досъдебно производство № ЗМ 15213/2011 г. по описа на Първо РУП - С., по прокурорска преписка № 27536/2011 г. по описа на Софийска районна прокуратура. Ищецът поддържа становище, че не е уведомен надлежно за образуването на арбитражно дело № 1052/2011 г., нито за назначаването на арбитър по образуваното арбитражно производство, поради което не е могъл да вземе участие в него и да се защити. Не е уведомен и за образуваното в СГС гр. дело № 960/2012 г., ГК, VI-12 състав за издаване на изпълнителен лист. Поддържа становище, че за тези дела е разбрал след налагането на запор върху трудовото възнаграждение по изп. дело № 20128410404438 на ЧСИ Н. М. Ищецът моли арбитражното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът [фирма], [населено място] чрез пълномощника си Н. М. Л. - М. изразява становище за основателност на претенцията по чл. 47, т. 4 ЗМТА, тъй като са допуснати нарушения от арбитър Б. Г. в процедурата по уведомяването на Б. Г. - не е получил исковата молба и приложенията към нея, поради което правото му на участие и защита в арбитражното производство не е осигурено. Моли предявеният иск по чл. 47, т. 4 ЗМТА да бъде уважен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искът по чл. 47, т. 2 и т. 4 ЗМТА е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид запорно съобщение изх. № 100447/20.04.2012 г. и подадената искова молба на 21.06.2012 г. С решение № 1052 от 21.10.2011 г. по арб. дело № 1052/2011 г. на арбитър Б. Г. Б. Й. Г. от [населено място] е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 10 564,08 лв., представляваща задължение по договор за револвиращ заем № [ЕГН]/03.11.2010 г., със законната лихва от постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението, сумата 90 лв. - разноски по арбитражното производство и сумата 661,28 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Видно от заключението на съдебно-почерковата /графическа/ експертиза, което настоящият съдебен състав възприема като обективно и компетентно, подписът върху договора за револвиращ заем № [ЕГН]/3.11.2010 г. между Б. Й. Г. и [фирма], [населено място] не е положен от Б. Й. г. От представените товарителница № 1001003385308 и два броя обратни разписки, издадени от куриерска служба "Е. - Експрес", в която товарителница е посочено, че пратката съдържа призовка по арб. дело № 1052/07.09.2011 г., се установява, че на 07.10.2011 г. и 10.10.2011 г. са направени няколко неуспешни опита за връчване на пратката на адрес [населено място], кв. Западен парк, [жилищен адрес], но доставка не е извършена поради отсъствие на получателя. В проведеното на 21.10.2011 г. арбитражно заседание Б. Й. Г. не се е явил, нито негов представител. От приложеното арб. дело № 1052/2011 г. на арбитър Б. Г. и представените в настоящото производство доказателства не се установява връчване на исковата молба, подадена от [фирма], [населено място], на Б. г. Видно от удостоверение от 01.06.2012 г., издадено от СДВР, Сектор "Български документи за самоличност" и удостоверение за настоящ адрес № 76/01.06.2012 г. от Столична община - район "Надежда", Б. Й. Г. от 14.08.1985 г. е на адрес [населено място], [жк], [улица], като този адрес му е постоянен и настоящ към 18.04.2000 г. и 04.06.2012 г. При така установената фактическа обстановка от правна страна се налага изводът за наличие на твърдените основания за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 2 и т. 4 ЗМТА. Поради това, че договорът за револвиращ кредит не е сключен от ищеца, същият е нищожен поради липса на съгласие. Нищожна на същото основание е и арбитражната клауза, включена в Общите условия, които не са подписани от ищеца, но в договора за револвиращ кредит е посочено, че същите са неразделна част от него. Твърдението и доводът на ищеца, че не е бил надлежно уведомен за исковата молба и за образуваното срещу него производство по арб. дело № 1052/2011 г., не му е връчен препис от исковата молба с доказателствата, нито е уведомен за назначаването на арбитър, са установени и доказани от събраните по делото доказателства. Посочените обстоятелства са довели до невъзможност за участие на Б. Й. Г. в арбитражното производство и за организиране на защитата му. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да заплати на ищеца сумата общо в размер 1 532,56 лв. - разноски за настоящото производство /държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение/. Разноски на ответника не се дължат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение