Решение № 4848 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1226/2015 г.

Решение № 4848 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1226/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Васил Мильов Василев, чрез адв. Атанас Милчев Димитров, против решение № 604/01.12.2014 г. по адм. д. № 738/2014 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Оспорва решението като неправилно и иска да бъде отменено, като бъде уважен изцяло предявения иск. Твърди, че подадената от ответника молба е причина за образуването на изпълнителното дело от ЧСИ, в което са направени претендираните разноски. Оспорва изводите на съда, че вредата е причинена от действията на ЧСИ по образуване на изпълнителното дело. Ответникът по касационната жалба - община Стрелча, редовно призован, не се представлява. В писмено становище по делото, представено от пълномощника адв. Петър Горчев, моли да се отхвърли жалбата. Декларацията, подадена от лицето по реда на чл. 54 от ЗМДТ, не е изпълнително основание и не може да е основание за причиняване на вредите. Претендира заплащане на разноски по делото . Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е постановено в съответствие с доказателствата и материалния закон. Не се установява наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на община Стрелча. Не е налице незаконосъобразно действие на административния орган, от което да са причинени щети на жалбоподателя. Претендираните имуществени вреди в размер на 500 лв, заплатени като адвокатски хонорар пред изпълнителното дело пред ЧСИ, не представляват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия на административния орган. Правилно съдът е отхвърлил иска като неоснователен. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд - Пазарджик, е образувано по предявен от Васил Мильов Василев срещу община Стрелча иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 500 лв, представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено от ищеца в хода на образуваното изпълнително дело, отпочнато от ЧСИ Деница Станчева за събиране на суми, представляващи данък във връзка с подадената декларация от ищеца по чл. 54 ЗМДТ за придобит лек автомобил. Съдът е отхвърлил предявения иск, като е приел, че образуването на изпълнителното дело, по което е заплатено адвокатското възнаграждение, се дължи на действията на ЧСИ, който има задължение да прецени годността на изпълнителното основание. Единствено подаването на молбата от ответника по делото не може да доведе до образуване на изпълнително дело. Отговорността за неправилното образуване на изпълнителното дело, което е довело и до неговото прекратяване, се дължи на преценката на ЧСИ, който следва да понесе отговорността по чл. 74 ЗЧСИ. Решението е правилно. Съдът подробно е изследвал фактите по делото и приложимия материален закон. Изводите му са обосновани и законосъобразни. Фактите по делото установяват, че въз основа на подадена декларация по чл. 54 от ЗМДТ спрямо ищеца Васил Василев е бил определен данък за придобит лек автомобил. С молба вх. № 3862/29.05.2014 г., отправена до ЧСИ Деница Станчева, община Стрелча, чрез адв. Петър Горчев, е поискала да бъде образувано изпълнително дело против Васил Василев за събиране на така определения данък, ведно с лихвите. Било е образувано изпълнително дело, като за основание на същото са посочени три акта - акт № 1181 и 272/23.11.2009 г., акт № 1180/18.10.2004 г. и ".. други № 68/20.09.2012 г. за Събиране на държавни вземания...". С постановление на ЧСИ от 30.07.2014 г. изпълнителното дело е било прекратено поради подадена молба от общината и на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. В хода на изпълнителното дело ищецът е ангажирал адвокат и е направил разноски в размер на 500 лв за неговото възнаграждение. Правилни са изводите на съда, че действията на община Стрелча по изпращане на посочената молба за образуване на изпълнително дело не води като пряка и непосредствена последица образуването на изпълнителното дело и направените разноски по него. Разпоредбата на чл. 426 ГПК е цитирана некоректно в касационната жалба - Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. От посоченото следва, че съдебният изпълнител образува изпълнително дело само въз основа на акт, представляващ годно изпълнително основание, а не въз основа на всякакъв акт, който му е изпратен. Правото на преценка е на съдебния изпълнител, който носи отговорност за своите действия. Към приложената по делото преписка не са налични другите актове от 2004 г. и от 2009 г., посочени като изпълнително основание. Но цитираното писмо вх. № 68/20.09.2015 г., което представлява покана за доброволно изпълние, както и подадената молба от община Стрелча до съдебния изпълнител за образуване на изпълнително дело, не представляват годно изпълнително основание. Поради това съдът правилно е приел, че отговорност за образуваното и прекратено изпълнително дело е само на ЧСИ, който ако беше спазил изискванията на закона, не би образувал изпълнително дело само въз основа на подадена молба и призовка за доброволно изпълнение. По отношение на ответника по делото - община Стрелча не са налице основанията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността и за направените разходи в хода на изпълнителното дело от страна на ищеца. Подаването на молба за образуване на изпълнително дело не е незаконосъобразно действие, от което да е възникнало изпълнителното дело. Образуването му е опосредено от действията и преценката на съдебния изпълнител, който е имал правомощието да откаже образуване на изпълнително дело или да уважи подадената молба. Не е налице и пряка и непосредствена причинна връзка между подаването на молба до съдебния изпълнител и направените разноски по изпълнителното дело. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,