Решение № 16911 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3145/2013 г.

ВАСVIII отделение17.12.2013 г.докладчик Емилия Миткова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20 от 23.01.2013 г. на Хасковски административен съд по адм. д. № 438 по описа за 2012 г. ОСЪЖДА Митница Свиленград да заплати на Христина Иванова Петрова ЕГН ********** от гр. Кърджали, сумата от 300 /триста/ лева, разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 16911 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3145/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Свиленград, чрез юрк. Ж. Стефанова, против Решение № 20 от 23.01.2013 г. на Хасковски административен съд по адм. д. № 438 по описа за 2012 г., с което по жалба на Христина Иванова Петрова от гр. Кърджали е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 28/1.10.2012 г. на Началник Митница Свиленград, потвърдено с Решение № 623 от 29.11.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с което на жалбоподателката и още две физически лица, в качеството им на солидарни длъжници по определеното с влязло в сила Решение № 8000-0724/10.09.2008 г. на Началник Митница Свиленград са задължени да заплатят публични държавни вземания в размер на 1 348 лева, представляващи данък добавена стройност, заедно с дължимата лихва, считано от датата на възникване на задължението - 1.12.2005 г. до датата на заплащането му. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, защото отмененото постановление е било за принудително събиране неплатено в срок възникнало митническо задължение по чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба Христина Иванова Петрова от гр. Кърджали, чрез адв. Кр. Влахов, оспорва жалбата по съображения с писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите. С ЕАД № 3100/4-113/8.01.2004 г. е оформен режим "внос" за лек автомобил марка "Фолксваген Голф" на името на наследодател на ответницата по касационната жалба, като за същия са ползвани митнически облекчения за безмитен внос на автомобил от инвалид. Автомобилът е поставен под митнически контрол за срок от 3 години. Не е спорно обстоятелството, че наследодателят е починал в тригодишния срок, в който автомобилът е поставен под надзор и е оставила за законни наследници жалбоподателката в първата инстанция и още две физически лица. С Решение № 8000-0724/10.09.2008 г. на Началник Митница Свиленград е прието извършване на митническо нарушение във връзка с чл. 753 от ППЗМ и определен размер на дължимите публични държавни вземания, събирани от митническите органи по ЕАД № 3100/4-113/8.01.2004 г. в тежест на посочените наследници като солидарни длъжници. Решение № 8000-0724/10.09.2008 г. е отменено с влязло в сила на 10.06.2009 г. съдебно Решение № 598/8.05.2009 г., постановено по адм. дело № 2130/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив. След извършена проверка за спазване условията за допуснат безмитен внос, свързан с инвалидността на вносителя-наследодател, Началникът на Митница Свиленград е приел, че на основание чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ за внесения автомобил е възникнало вносно митническо задължение, поради неизпълнение на изискванията за ползване на режима за безмитен внос, а именно не е налице условието по чл. 720, ал. 1, т. 1 и чл. 721 от ППЗМ, тъй като след смъртта на физическото лице вече не е налице физическо лице - инвалид, за което е допуснат безмитен внос и предвид, че издаденото Решение № 8000-0724/10.09.2008 г. на Началник Митница Свиленград било потвърдено от Директора на РМД - Пловдив, Началник Митница Свиленград е издал ППСПДВ № 28/1.10.2012 г., с което наследниците на вносителя, в качеството им на солидарни длъжници по определеното с влязло в сила Решение № 8000-0724/10.09.2008 г. на Началник Митница Свиленград са задължени да заплатят публични държавни вземания в размер на 1 348 лева, представляващи данък добавена стройност, заедно с дължимата лихва, считано от датата на възникване на задължението - 1.12.2005 г. до датата на заплащането му. Постановлението е обжалвано по административен ред и потвърдено с Решение № 623 от 29.11.2012 г. на Директора на Агенция "Митници". При тези факти, първоинстанционният съд правилно е приел, че макар издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и изискванията за форма, оспореният административен акт е материално - незаконосъобразен. Липсата на митническото нарушение, послужило като материално правно основание за определяне на процесните публични вземания е установено с влязлото в сила решение на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено Решение № 8000-0724/10.09.2008 г. на Началник Митница Свиленград. Отделно от изложеното, правилно административният съд е съобразил дългогодишната непротиворечива практика на ВАС, че смъртта на вносителя - инвалид не е предвидена като основание за отпадане на митническото облекчение, респективно възникване на вносно митническо задължение за наследниците му. Със смъртта на вносителя не се заличават с обратна сила правните последици на осъществения преференциален внос. След като смъртта на вносителя не е предвидена като основание за отпадане на митническото облекчение, то за наследниците на лицето, които са ползвали автомобила, не възниква вносно митническо задължение дори и когато смъртта е настъпила преди изтичането на 3-годишния срок от вноса. Правото на безмитен внос е било вече упражнено приживе от наследодателя - инвалид, поради което при смъртта му не възниква вносно митническо задължение за неговите наследници. Обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, като на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 300 лв. разноски за касационната инстанция. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1