Решение № 14773 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7727/2009 г.
ВАСIV отделение04.12.2009 г.докладчик т Нина Докторова
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила Решение № 386 от 1.12.2008 г., постановено по адм. д. № 20/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 14773 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7727/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 225 и сл. , във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Йорданка Момчилова Даскалова, Кристина Стефанова Даскалова и Мария Александрова Димитрова, всичките от гр. София срещу Решение № 386 от 1.12.2008 г., постановено по адм. д. № 20/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета на община "Родопи" - гр. Пловдив да издаде заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ по подадена молба с вх. № 94-757 от 1.08.2005 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че съдът не е изпълнил указанията на касационната инстанция, дадени в отменителното му решение. Според касаторите "Родопи-95" АД не е доказало правното основание за ползването на имота. Твърди се освен това, че правата на наемателите не могат да се противопоставят на правата на собствениците. По изложените съображения в касационната жалба се моли, решението да се отмени, а спорът реши по същество. Ответникът - кметът на община "Родопи" е изпратил писмена защита, в която се съдържа становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че след като имотът, отстраняването от който се иска, е изгубил значението си на земеделска земя, за него не може да се приложи редът по чл. 34 ЗСПЗЗ. Заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Счита, че съдът правилно е приел мълчаливия отказ на кмета за законосъобразен, при наличие на спор за материалното право на собственост върху имота. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Пловдивският окръжен съд е бил сезиран с жалба от наследниците на Стефан Иванов Даскалов срещу мълчаливия отказ на кмета на община "Родопи" да издаде заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ срещу осем лица, за които се твърди, че са се самонастанили в имот № 106024 по картата на възстановената собственост (КВС), от около 0,700 дка. Първоначалното решение, с което окръжният съд е отхвърлил жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета е било отменено с решение по адм. д. № 937/2008 г. на Върховния административен съд, като са дадени указания за изясняване на обстоятелства и факти при новото разглеждане на спора. От представените писмени доказателства, обсъдени ведно с приетите заключения на вещите лица съдът е приел за установено, че с Решение № 910 от 28.01.2004 г. на Общинска служба "Земеделие" - Пловдив върху имот № 106024 е възстановено правото на собственост на наследниците на Стефан Иванов Даскалов в стари реални граници, представляващ друг промишлен терен от 0, 700 дка, IV категория в местността "Динките", при описаните в решението съседи. Към решението е била приложена скица, в която е отбелязано, че имотът е образуван от имот № 106020. Решението на ОСЗ е постановено след постановяване на решение от районния съд по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. На следващо място е прието за установено, че КВС на с. Марково е влязла в сила през 1999 г. Възстановените имоти на наследниците на Стефан Иванов Даскалов са в централния стопански двор с № 106018 и № 106024 по кадастралния план от 1994 г. на стопанския двор, в масив 106. В ОСЗ няма данни тези имоти да са собственост на "Родопи-95" АД, нито да са собственост на държавата или на общината. Прието е за установено, че върху имота има поставени временни съоръжения - фургони, павилиони, навеси и др., собственост на физически лица, които извършват търговска дейност в имота, на основание сключени договори за наем с "Родопи-95" АД, с. Първенец. От друга страна "Родопи-95" АД се идентифицира като юридическо лице по § 29 ПЗ на ЗСПЗЗ, което трябва да извърши разпределението на имуществото на бившето ТКЗС. Прието е за установено освен това, че "Родопи-95" АД, ведно с други юридически лица са подали искане като собственици до кмета на община "Родопи" за изготвяне на ПУП на терена, представляващ стопански двор. Не се спори, че между наследниците на Стефан Даскалов и "Родопи-95" АД има спор за собственост върху имота, като за неговото разрешаване има висящо производството пред Върховния касационен съд, за което са представени писмени доказателства е е поискано спиране на съдебноадминистративното производство. От заключението на вещото лице е прието за установено, че имот № 106024 е образуван чрез отделянето му от имот № 106020, а последният е заснет в кадастралния план на с. Марково от 1994 г. в централния стопански двор. При така установената фактическа обстановка съдът е направил изводи, че мълчаливият отказ на кмета на общината да издаде заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ е законосъобразен, поради наличието на спор за собственост върху имота. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Процесният имот е част от бившия стопански двор. Собствеността върху него е възстановена с решение на ОСЗ едва от 2004 г. Кадастралния план на селото и КВС на земеделските земи са влезли в сила преди постановяване на решението на ОСЗ, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Стефан Даскалов и въз основа на него е извършено отделянето на имота от стопанския двор. Акционерното дружество, образувано да разпредели имуществото на членовете на ТКЗС, е считало, че част от това имущество е и стопанският двор, като то е ползвало имота като собствен, поради което го е отдало под наем на търговци и е поискало промяна на ПУП. Мълчаливият отказ на кмета, приравнен на изричен, е преди влизане в сила на АПК и промяната на чл. 34 ЗСПЗЗ, обн. в Дв, бр. 13/2007 г. и бр. 10/2009 г. За да се издаде исканата заповед според действащото материално право към момента на подаденото искане е необходимо установяване на три кумулативни предпоставки: собственик, с възстановено право на собственост, лице, което ползва имота и ползването да е без правно основание. От данните по делото е установено, че физическите лица-търговци, ползват имота въз основа на сключени договори за наем с "Родопи-95" АД. Дружеството, като организация с права по § 29 ПЗР на ЗСПЗЗ също счита, че стопанския двор е собственост на правоимащите, въпреки, че не се легитимира за собственик с писмено доказателство. Безспорно е, че между наследниците и акционерното дружество има спор за собственост върху имота, поради което мълчаливият отказ на кмета да издаде заповед е законосъобразен. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът не е установил всички факти по спора и не е изпълнил указанията, дадени от Върховния административен съд с решението за отмяна. Неоснователни са и твърденията за допуснато нарушение на съществени процесуални правила. При повторното разглеждане на спора съдът е събрал всички писмени доказателства, за които му е указано в мотивите на решението за отмяна. Неоснователно е и твърдението за необоснованост на решението. Всички относими към спора писмени доказателства са обсъдени ведно със заключението на вещото лице. Те са приведени към действащото към момента материално право и въз основа на него са изведени правните изводи. По изложените съображения с решението съдът не е допуснал нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна, поради което то като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение