Решение № 6960 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1719/2016 г.

Решение № 6960 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1719/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Образувано е по касационна жалба на Н. П. Г., чрез пълномощници адв. Р. Н. и адв. П. П., против решение № 7300 от 25.11.2015 г., постановено по адм. дело № 5590/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 16/24.02.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" (ИА БСА) за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 12 ЗДСл. и жалбоподателят е осъден да заплати на ИА БСА съдебни разноски в размер на 360 лева. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, което съставлява касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Наведен е и довод за постановяване на решението при липса на цялостно и всеобхватно обсъждане на събраните доказателства и направени възражения, без да се формулира изрично оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалвания акт. Иска се отмяна на решението и уважаване на оспорването срещу заповед № 16/24.02.2015 г. на Изпълнителния директор на ИА БСА, с която служебното правоотношение на Н. П. Г. в ИА БСА е прекратено. Претендира се присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Ответната страна по касационната жалба - Изпълнителният директор на ИА БСА, чрез процесуален представител по делото адв. С. А., ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационната инстанция, съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Настоящата касационна инстанция намира, че решението на АССГ е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Заключението на първоинстанционния съд, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки на основанието за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 12 ЗДСл., е законосъобразно и се споделя от настоящата инстанция. По делото липсва спор относно факти. Те правилно са били установени от първата инстанция въз основа на събраните по делото доказателства. Спорът е правен и се свежда до правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 12, ал. 1 ЗДСл (в редакциите преди и след изм. - ДВ, бр. 95 от 29.10.2003 г.), във връзка с чл. 12, ал. 2 ЗДСл (съгласно ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г.), в приложимите им редакции. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДСл (в редакцията след Изм., ДВ, бр. 95 от 2003), когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение. Според ал. 2 на чл. 12 ЗДСл, ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов срок за изпитване. Като е преценил всички факти и обстоятелства от значение за решаване на спора и е извършил правилно тълкуване на приложимата материалноправна уредба, АССГ е мотивирал правилно заключение, че спрямо жалбоподателя Н. П. Г. е приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗДСл (ДВ, бр. 15 от 2012 г.), която приравнява последващото назначаване на държавна служба на първоначално такова при условие, че към момента на прекратяване на предходното служебно правоотношение не е изтекъл едногодишен срок. В конкретния случай, видно от представените доказателства, предходното служебно правоотношение на Н. П. Г., на длъжност директор на Дирекция "Младеж" в Държавната агенция за младежта и спорта, е било прекратено (22.08.2001 г.), преди да са изтекли дванадесет месеца, считано от встъпването му в длъжност (01.11.2000 г.), без да се брои времето на ползван законоустановен отпуск съгласно чл. 12, ал. 3 ЗДСл. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че макар действащата към момента на предходното служебно правоотошение нормативна уредба (ДВ, бр. 67 от 1999 г.) да предвижда шестмесечен срок за изпитване, спрямо държавните служители, назначени по стария ред, чието правоотношение е прекратено след изтичането на този шестмесечен срок, но преди изтичането на период от една година, е приложима нормата на чл. 12, ал. 2 ЗДСл, регламентираща условията, при които започва да тече нов срок за изпитване, а именно - последващо постъпване на държавна служба и прекратено предходно служебно правоотношение преди достигането на служебен стаж с продължителност от една година. Това тълкуване и прилагане на закона намира опора в практиката на Върховния административен съд, обективирана в решение № 16465 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. дело № 12017/2013 г., пето отделение, потвърдено с решение № 4056 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. дело № 1786/2014 г., петчленен състав. Действително предвиденият в текста на чл. 12, ал. 1 (в редакцията, приета с ДВ, бр. 67 1999 г.) шестмесечен изпитателен срок за държавните служители урежда единствено възможността за органа по назначаване, след преценка в условията на оперативна самостоятелност, да прекрати едностранно служебното правоотношение без предизвестие и мотиви. Нормата на чл. 12, ал. 2 ЗДСл., установяваща специфичната хипотеза на започване на нов срок за изпитване, е въведена за първи път с ДВ, бр. 95 от 2003 г. и намира приложение към всички случаи, в които е налице прекратено първоначално служебно правоотношение в едногодишен срок от възникването му и последващо назначаване на държавна служба. С оглед гореизложеното, спрямо касационния жалбоподател се доказва осъществяване на материалноправните предпоставки, обуславящи започването на нов срок за изпитване с назначаването му през 2014 г. на длъжност "главен секретар"в ИА БСА на основание ЗДСл. На тази основа, в съответствие с приложимия материален закон и събраните доказателства, първоинстанционният съд извежда решаващия извод, че компетентният административен орган законосъобразно е упражнил правото си да прекрати служебното правоотношение на Н. П. Г. в срока по чл. 12, ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗДСл. (заповед за назначаване от 31.03.2014 г., считано от 01.04.2015 г. и заповед за прекратяване на служебното правоотношение от 24.02.2015 г., считано от същата дата). По тези съображения, неоснователни са релевираните в касационната жалба възражения в противоположен смисъл. Не се доказва и касационният довод за необсъждане в пълнота на направените възражения и събраните доказателства. Настоящата инстанция намира, че съдебният акт е постановен при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Формулираните от съда мотиви се основават на правилно установена фактическа обстановка, съответстваща на относимите към спора доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд установява, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответната страна в настоящото производство за присъждане на разноски за процесуално представителство в касационната инстанция в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК, която сума следва да бъде заплатена от касационния жалбоподател в полза на Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация". Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение