Решение № 6307 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1938/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Програма „Околна среда“ 2021-2027 (ПОС) срещу Решение № 1622/16.10.2025 г. на Административен съд – Ловеч по адм. дело № 129/2025 г. С обжалваното решение съдът отменя Решение № N-33/17.02.2025 г. на РУО на ПОС, с което на бенефициера Община Ловеч е определена финансова корекция в размер на 25% от стойността на разходите, признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027, представляващи средства от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ), по Договор № ДВ-BG-1015 от 15.11.2024 г. с изпълнител „Виа Про Инженеринг“ ЕООД и осъжда Министерство на околната среда и водите за разноски по делото. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи за неправилен изводът на съда, че чл. 2, ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) не може да послужи като годно правно основание за нарушението, тъй като е прекалено обща и не идентифицира конкретно поведение, което възложителят да спазва. Обоснована, че разпоредбата съдържа императивни забрани, действащи във всички етапи на възлагането включително при формирането на минимални изисквания в техническата спецификация. Сочи, че в случая е безспорно доказано, че поставеното в техническата спецификация изискване за пълна проектантска правоспособност е ограничително и необоснованото стеснява кръга на потенциалните участници, има възпиращ ефект върху конкуренцията. Изискването, независимо, че е включено в техническата спецификация представлява задължително минимално условие за участие и несъответства на предмета на поръчката, поради което е ограничително и стесняващо конкуренцията. Счита, за неправилен и извода на съда, че правилната правна квалификация на описаното в оспорения акт второ нарушение на правилата за провеждане на обществена поръчка е чл. 109, т.1 ЗОП вместо посочената от издателя на акта – чл. 107, т.2, б. „а“ ЗОП. Описва фактите на нарушението и сочи, че описанието съответства на хипотезата на чл. 107, т.2, б. „а“ ЗОП – незаконосъобразно избран изпълнител, чиято оферта не отговаря на поставените в документацията условия, поради което нарушението има точна правна квалификация. Изтъква, че съдът прави недопустимо тълкуване на волята на участника, като приема, че същият е използвал в по-широк смисъл термина „проектиране“ в представената оферта без да има данни за действителния смисъл вложен от лицето. Счита, че това разширително и недопустимо тълкуване на съда всъщност доказва наличието на нарушението, което представлява нередност. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата на Община Ловеч. Претендира разноски за две инстанции включително юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на другата страна като сочи, че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност и не е извършвана прекомерна по обем адвокатска работа. Ответникът – Община Ловеч, в писмен отговор чрез адв. П. Павлов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на касатора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Ловеч е Решение № N-33/17.02.2025 г. на РУО на ПОС, с което на бенефициера Община Ловеч е определена финансова корекция в размер на 25% от стойността на разходите, признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027, представляващи средства ЕФСУ по Договор № ДВ-BG-1015 от 15.11.2024 г. с изпълнител „Виа Про Инженеринг“ ЕООД С посочено решение за определяне на финансова корекция се установяват две нарушения: 1) на чл. 2, ал.2 ЗОП, изразяващо в ограничително изискване по отношение на членовете на екипа за изпълнение на поръчката да притежават пълна проектантска правоспособност - изискването е ограничително и непропорционално спрямо сложността на дейностите, включени в обхвата на поръчката, предвид че стратегическите документи, които следва да се изработят от екипа могат да се изготвят и от лица без проектантска правоспособност или с ограничена такава. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередностите, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата за посочване на нередности). 2) на чл. 107, т.2, б.“а“ ЗОП – незаконосъобразно избран изпълнител, чиято оферта не отговаря на заложените от възложителя изисквания. Конкретно се сочи, че на страници 37, 39 и 40 от представеното техническо предложение участникът е описал дейности „на ниво проектиране“. Сочи, че избраният за изпълнител участник е третиран по-благоприятно от участника „Новиза“ ООД, чиято оферта има също позоваване на дейности по проектиране, но той е бил отстранен от участие. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередностите. Първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания за издаването му, а при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът счита, че материалният закон е приложен неправилно от административния орган. Относно първото нарушение, сочи че общото позоваване на чл.2, ал.2 ЗОП досежно нарушението, касаещо професионалната компетентност на членовете на екипа за изпълнение не може да обоснове извод за съответстваща на нарушението правна квалификация. Конкретно сочи, че разпоредбата съдържа принципи при възлагането на обществени поръчки, поради което без посочване на конкретна нарушена разпоредба, гарантираща съответния принцип правната квалификация е непълна и не може да обоснове извършено нарушение. Сочи, че изискването за пълна проектантска правоспособност към членовете на експертния екип не е поставено като изискване за подбор, а е нарочно пояснение в техническата спецификация и подлежи на оценка. Счита, че както за критериите за подбор, така и относно правилата за оценяване на офертите има нарочни разпоредби в Закона за обществените поръчки, които не са посочени от административния орган, поради което общото позоваване само на чл.2, ал.2 ЗОП не може да аргументира извод за наличие на описаното от фактическа страна нарушение на правилата за провеждане на обществени поръчки. С оглед липсата на нарушение прави извод и за липса на нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. В допълнение съдът сочи, че административният орган не е анализирал всички дейности по предмета, за да обоснове изводите си за ограничително изискване, доколкото по-стриктни изисквания от минималните принципно са допустими, ако съответстват на предмета, сложността, обема и стойността на поръчката ,а в случай такъв анализ липсва. Сам обосновава, че предметът е специфичен предвид, че се отнася до Зоопарк – Ловеч, който се простира на 109,88 дка и се намира сред естествена гора, където се отглеждат 452 животни от 63 вида и това е достатъчно да обоснове по-високите изисквания към експертите за изпълнение на поръчката, за да се осигури търсеното от възложителя качество при съобразяване на всички изисквания на специфичната среда и цел. Относно нарушението на чл. 107, т.2, б. „а“ ЗОП съдът сочи, че посочената разпоредба не съответства на изложените в акта фактически констатации, тъй като тази разпоредба се отнася до нарушения при отстраняването на участници от процедурата, а в случая административният орган твърди нарушение свързано с избора на изпълнител, което попада под приложното поле на чл. 109, т.1 ЗОП, която обаче не е посочена като нарушена. По посочените съображения съдът прави извод, че издателят на оспорения акт не е издирил и приложил правилно материалния закон, поради което не е налице соченото нарушение на правилата за провеждане на обществени поръчки и съответно няма нередност. Така мотивиран, съдът отменя оспорения административен акт за определяне на финансова корекция като незаконосъобразен и осъжда Министерство на околната среда и водите за разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и при постановяването му са спазени административнопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Следва да се отбележи, че предмет на първоинстанционното производство е проверката за законосъобразност на решение на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Околна среда“ 2021-2027, чрез която се предоставят средства от ЕФСУ, по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ. С Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година се установяват общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (известен като Регламент относно общоприложимите разпоредби (РОР). Съгласно чл. 117 от глава ІІ Преходни и заключителни разпоредби на Дял ІХ Делегиране на правомощия, разпоредби за изпълнение, преходни и заключителни разпоредби на РОР, Регламент (ЕС) № 1303/2013 или всеки друг акт, приложим за програмния период 2014—2020 г., продължава да се прилага само за оперативните програми и операциите, подкрепяни от ЕФРР, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство през този период. От това следва, че преценката за законосъобразност на упражненото от РУО на ПОС правомощие по определяне на финансова корекция с оглед установена нередност, се преценява, на първо място, съобразно разпоредбите на РОР, който дава собствена дефиниция на понятието „нередност“ в чл. 2, т. 31, независимо от сходството в съставомерните елементи с дадената в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 дефиниция на същото понятие. Така и първият елемент от състава на нередността – субектът, а именно – икономически оператор, има своята легална дефиниция в чл. 2, т. 30 РОР. Поради това и изводът на съда, че няма спор относно качеството на жалбоподателя (в лицето на Община Ловеч) като икономически оператор е верен. Несъмнено, с оглед качеството си на бенефициер, по смисъла на чл. 2, т. 9 РОР, който е отговорен за изпълнението на проект „Техническа помощ за инвестиции в зоологически градини“, финансирана по линия на ПОС 2021-2027, Община Ловеч е икономически оператор, участващ в изпълнението на фондовете. Правилно първоинстанционният съд свежда спора до отговора на въпроса налице ли е твърдяното от РУО на ПОС нарушение на вътрешното (национално) право. Дефиницията за нередност по РОР обвързва обективния елемент, а именно – нарушението с приложимото право като в чл. 2, т.3 РОР дава дефиниция на последното понятие – „приложимо право“ означава правото на Съюза и националното право, отнасящо се до прилагането му“, поради което няма съмнение – с оглед принципа на споделено управление при изпълнение на разпределения за фондовете бюджет на Съюза – че подготовката и изпълнението на програмите по чл. 3, ал. 2 ЗУСЕФСУ е в съответствие с институционалната, правна и финансова рамка на Република България като държава членка. От своя страна това включва правото на държавата членка да определи в съответствие с правото на Съюза конкретните приложими правила при изпълнение на подкрепяните от ЕФСУ операции, включително приложението на правилата в областта на обществените поръчки по отношение бенефициери, имащи качеството на публични възложители. Поради това и с оглед мотивите на съда за отмяна на оспорения пред него административен акт, съществена е преценката за правилност на извода на съда, че не са налице, сочените от РУО на ПОС нарушения на ЗОП. Относно нарушението на чл.2, ал.2 ЗОП. Неправилен е изводът на съда, че посочена разпоредба съдържа общ принцип, поради което нарушението винаги е опосредено чрез конкретна друга разпоредба, която гарантира посочения принцип. Съгласно чл. 2, ал.2 ЗОП – „При възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка“. Видно от текстът на разпоредбата, тя съдържа конкретна забрана – „възложителите нямат право“, а не определя принцип. Основните принципи при възлагане на обществените поръчки са посочени в чл. 2, ал.1 ЗОП и относно тях съдът правилно сочи, че доколкото определят по общ начин основни начала за провеждане процедурата, които са гарантирани с конкретни правила за поведение на възложителите в различните етапи на процедурата е необходимо да се посочи и конкретно нарушената разпоредба, която обезпечава съответния принцип. В случая обаче, административният орган счита за нарушена забраната, въведена в чл.2, ал.2 ЗОП, чрез действието на възложителя – Община Ловеч, изразяващо се в поставяне на изискването от техническата спецификация към екипа за изпълнение на поръчката да включва експерт – архитект, благоустройство и паркоустройство, геодезист и конструкции като всеки от тях има придобита пълна проектантска правоспособност, което е ограничително, предвид че стеснява конкуренция и несъответства на предмета на поръчката, който не включва изготвянето на технически проекти, а само на техническо задание, а то може да бъде изготвено и от лице без проектантска правоспособност. Следователно неправилен е изводът на съда, че има несъответствие между фактическите основния и посочената за нарушена правна норма. Забраната въведена с чл. 2, ал.2 ЗОП може да бъде нарушена чрез включване на ограничително изискване към експертите, които ще изпълняват поръчката. Възложителят според специалния закон – ЗОП, има оперативната самостоятелност при определянето на изискванията към потенциалните участници в процедурите по възлагане на обществена поръчки да поставят такива изисквания, които в най-пълна степен ще гарантират постигането на целения резултат, в случая – изготвянето на прединвестиционни и обемно-устройствени проучвания и техническо задание за изготвяне на инвестиционен проект във фаза „технически проект“ за рехабилитация и модернизация на Зоопарк – гр. Ловеч. Тази свободата на възложителя е ограничена именно от забраната по чл. 2, ал. 2 ЗОП, която е въведена, за да обезпечи свободната конкуренция като не допуска включването на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Следователно, за да бъде нарушена посочената забрана следва всяко условие или изискване от документацията да бъде преценено през призмата на конкретния предмет на обществената поръчка, включително и нейната стойност, сложност, количество или обем и да не съответства на тях. Правилен в тази връзка е изводът на първоинстанционния съд, че в оспорения акт не е направен пълен анализ на предмета на поръчката и не е оценена неговата специфика, за да се прецени поставеното изискване към съответните експерти за пълна проектантска правоспособност (ППП) отговаря ли да предмета или не. Действително няма нормативно изискване прединвестиционните документи и техническото задание да бъда изготвяни от експерти с ППП, доколкото тези документи не са част инвестиционния проект. Това са първоначални документи, които изготвя възложителя, за да определи – обхвата на проекта, функционалните изисквания, нужните строителни дейности, изискванията към проектантите и др., т.е. това е административно-организационен документ, а не проектантска част. Въпреки това прединвестиционните документи и техническото задание, особено когато се възлага на външен изпълнител, какъвто е настоящия случай, могат да бъдат изготвени от екип от проектанти с цел да се осигури пълнота и прецизност при изготвянето на бъдещия инвестиционния проект. Спорен остава въпрос при конкретния предмет на поръчката обосновано ли е изискването за ППП на експертите. Правилен и съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че административният орган не е оценил в пълнота предмета на поръчката и всички дейности, които включва, както и спецификата на самия обект, чиято реконструкция и модернизация се цели. Прединвестиционните документи и техническото задание следва да бъдат изготвени след проучване на място, оценяване възможността да се ползва изготвен и одобрен инвестиционен работен проект от 2015г., който е с изтекла валидност, но при възможност възложителят желае да бъда ползван, както и да се запази максимално природната среда – естествена гора, като едновременно се предвидят дейности по консервация и реставрация на съществуващи сгради съоръжения и се осигури модерна и достъпна среда както за животните (над 450 от 63 вида), персонала и посетителите на парка. Следователно може да се направи извод, че предметът на обществена поръчка е свързан с високоспецифичен проект, който включва сложни инженерни и екологични взаимодействия. За зоологическите градини има специфични изисквания за безопасност на животните, персонала и посетителите; за огражданията, волиерите и водните площи, ветеринарни и други обслужващи сгради; за интегрирането на естествената гора има изисквания от екологично, дендрологичено и геотехническо естество, както и за хабитати, които следва да отговарят на определени стандарти. Възложителят изисква да се оцени стар проект, за да се прецени какво и колко от него може да се ползва се налага анализ на съответствието му с действащите норми и изисквания, проверка на конструктивни, архитектурни и инсталационни решения, оценка на приложимостта към новите условия на терена и актуалните цели на възложителя, оценка на действащите екологичени ограничения и други. Следва да се има предвид, че грешки и непълноти в техническото задание обичайно водят до непълни и грешни технически проекти, затруднение или невъзможност за съгласуване, повишен риск от извършването на недопустими разходи, включително оскъпяване и забавяне на строителството. Това се рискове, които възложителят иска да избегне, поставяйки конкретните условия за изпълнение. Следва да се съобрази още, че ограничената с посочените норми свобода на възложителя при определяне на изискванията към участниците е била предмет на анализ от Съда на Европейския съюз (СЕС), който със свое Решение от 31 март 2022 г. по дело С-195/21, т. 53, приема, че разпоредбата на чл. 58, § 1 и 4 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори, изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет. В този смисъл очевидно надграждането над минималните нормативни изисквания, поставени от съответната национална правна уредба, е допустимо, стига то да бъде наложено от предмета на поръчката и да способства за установяване на способността участникът да изпълни възлаганата дейност. Решението на СЕС се отнася до критериите за подбор, но с още по-голяма сила е приложимо и към условията за изпълнение на поръчката, включени в техническата спецификация, ако те, въпреки че са над минимално необходимите за качествено изпълнение съответстват на предмета на поръчката и установят способността участникът да изпълни възлаганата дейност по най-добрия начин, то те не могат да се приемат за ограничителни и/или нарушаващи конкуренцията. При описаните по-горе особености и специфики на конкретния предмет на общественото поръчка и най-вече необходимостта от оценка на стар проект от 2015 г. изискването прединвестиционните документи и техническото задание да бъдат изготвени от екип от експерти, които притежават ППП не е ограничително. Същото отговаря на нуждите на възложителя да получи прединвестиционните документи и техническото задание, които ще му осигурят възможност за изготвяне на най-добрия инвестиционен проект за реконструкция и модернизация на Зоологическата градина в гр. Ловеч. С оглед посоченото въпреки неправилните изводи на съда относно приложимия закон (чл.2, ал.2 ЗОП), крайният му извод, че не е налице соченото от административния орган нарушение е правилен и обоснован. При извод за липса на нарушение на чл. 2, ал.2 ЗОП е безпредметно произнасянето относно квалифицирането му като нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности и приложението на последната въобще в конкретния случай. Относно нарушението на чл. 107, т.2, б. „а“ ЗОП квалифицирано като нередност по т. 14 Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности. Административният орган обоснована от фактическа страна нарушението като сочи, че възложителят незаконосъобразно е избрал за изпълнител участник, чиято оферта не отговаря на поставените изисквания и по-конкретно на стр. 37, 39 и 40 от техническото предложение на „Виа про инженеринг“ ЕООД, участникът е описал дейности „на ниво проектиране“, каквото всъщност не се включва в предмета на поръчката. Допълнително е посочено, че друг участник „Новиза“ ООД, чието техническо предложение също включвало текстове неотносими към предмета на поръчката, участникът е бил отстранен, а това представлява неравно третиране на участници. Съдът приема, че описанието на нарушението от фактическа страна несъответства на посочената за нарушена правна норма, поради което материалният закон е приложен неправилно, конкретно сочи, че правилната правна квалификация на нарушението е чл. 109, т.1 ЗОП. Съгласно чл. 107, т.2, б. „а“ ЗОП „освен на основанията по чл. 54 и 55 възложителят отстранява: участник, който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката“. Разпоредбата въвежда допълнително основание, извън тези по чл. 54 и 55 ЗОП, за отстраняване на участник от процедурата по обществената поръчка, а именно когато участникът представи оферта, която не отговаря на поставените условия за изпълнение на поръчката. Законът дава легална дефиниция на понятието „условия за изпълнение на поръчката“, в § 2, т. 58 ДР на ЗОП, „са определените от възложителя конкретни и обективни изисквания, свързани с процеса на изпълнението й, извън критериите за възлагане на поръчката. Условията за изпълнение на поръчката не подлежат на сравнителна оценка и не оказват влияние върху класирането на офертите“. Следователно, за да бъде нарушена разпоредбата е необходимо участника, за когото не са налице основанията за отстраняване по чл. 54 и 55 ЗОП, да е представил оферта, която не отговаря предварително обявените условия за изпълнение на поръчката, но въпреки това не е отстранен от участие в процедурата. Тезата на административния орган е именно такава участникът „Виа про инженеринг“ ЕООД е представил оферта, която не отговаря предварително обявените условия за изпълнение на поръчката (описал е на стр. 37, 39 и 40 дейности, които ще извърши, но са извън предмета), но въпреки това не е отстранен от участие в процедурата, а дори е избран за изпълнител. Първоинстанционният съд счита, че щом участникът е избран за изпълнител, то чл. 107, т.2, б. „а“ е неприложимо правно основание, тй като се отнася до отстраняване на участник, а не до избора на изпалнител. Изводът на съда е неправилен. Както беше посочено по-горе чл. 107, т.2, б. „а“ ЗОП въвежда допълнително основание за отстраняване на участник, чиято оферта не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката. Нарушението се състои в това, че оферта, която не отговаря на изисквания на изпълнение е допусната до следващия етап – техническата ѝ оценка. За наличието на нарушение е ирелевантно дали участникът, чиято оферта не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката ще бъде избран за изпълнител или не, същественото е че не е отстранен. С оглед посочено, неправилен е изводът на съда, че при описаните факти, посочената за нарушена правна норма - чл. 107, т.2, б. „а“ ЗОП е негодно правно основание. Съдът дължи да провери дали описаните от административния орган факти попадат в хипотезата на посочената правна норма. Съдът няма задължение при погрешно посочена от органа правна норма да определя правилната такава, поради което настоящият съд счита, че не следва да преценява правилността на извода на първоинстанционният съд, че описаните факти съответстват повече на чл. 109, т.1 ЗОП. Правилен обаче е изводът на съда, че не е налице соченото нарушение на правилата за провеждане на обществена поръчка. Представената от „Виа про инженеринг“ ЕООД оферта в частта ѝ техническо предложение действително съдържа неточности от вида, че ще се изпълнят дейности „на ниво проектиране“, а предметът на поръчката не предвижда такива, доколкото се отнася до изготвянето на прединвестиционните документи и техническото задание, които предшестват самото проектиране. Като се изхожда от легалната дефиниция на „условия за изпълнение на поръчката“, нарушение ще е налице, когато офертата не покрива чест от дейностите от предмета на поръчката, предлага различен начин на изпълнение от посочения в документация или такъв, който противоречи на изискванията, променя обема, характера или резултата от поръчката, създава такава неяснота какво точно ще изпълни участника, че прави невъзможно оценяването и/или сравнението предложението му. В случая, административният орган не твърди факти и обстоятелства, които да установят, че в предложението на „Виа про инженеринг“ ЕООД липсват дейности, изискуеми от възложителя. Напротив техническото предложение на участника позволява да се установи, че той приема и може да изпълни всички дейности, които се изискват. В този смисъл няма липса на съдържание, по-скоро е налице формална неточност (в терминологията), но без липса на съдържание. Правилно съдът се е съсредоточил върху действително съдържание на офертата на участника, избран за изпълнител и е заключил, че доводът на възложителя, че изразът „на ниво проектиране“ е използван в широк смисъл е правилен. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът няма данни да определи смисъла вложен от участника в предложението. Преди всичко изводът на съда се основана на възражение на жалбоподателя, което съответства на контекста на описанието на дейностите в техническото предложение на участника. Последното следва да се оценява по същество, като само липса на предвидена дейност или различен начин на изпълнение от предвиденото или друга съществена липса на елемент от изпълнението може да обоснове, че офертата не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката. Предвид горното, изводът на първоинстанционния съд, че от фактическа страна не е доказано нарушение на чл. 107, т.2, б. „а“ ЗОП е правилен, съответен на доказателствата и закона. Изводът не се променя от обстоятелство, че нарушението е обосновано и с неравно третиране на участника избран за изпълнител и участника „Новиза“ ООД, доколкото не се идентифицира от правна страна нарушение на равнопоставеността и дискриминация. При извод за липса на нарушение на чл. 107, т.2, б. „а“ ЗОП е безпредметно произнасянето относно квалифицирането му като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности и нейното приложение. С оглед гореизложеното доводите на касатора за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Решението е правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за разноски е неоснователна. Ответникът по касация не претендира разноски пред тази инстанция, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Седмо отделение