Решение № 11343 от 18.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2990/2012 г.

Решение № 11343 от 18.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2990/2012 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община - Бургас, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Ефтим Йорданов Марев, срещу решение № 73 от 13.01.2012 г. по адм. дело № 1561/2011 г. на Административен съд - гр. Бургас. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - гр. Бургас е отменил Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 70-Л-55.43 от 20.05.2011 г., издаден от главен специалист-ревизии в отдел "КРДПС" при Община Бургас, с който на търговското дружество "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, гр. Варна, се установяват задължения по декларация вх. № 3613 от 24.04.2007 г. по чл. 17 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за извършена услуга "Поддържане чистотата на обществените територии" в размер на 426 лева (актът е бил потвърден с решение № 70-Л-55.43 от 14.06.2011 г. на касационния жалбоподател). За да постанови този резултат, съдът е приел, че през посочения в АУЗД период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. Община Бургас не е предоставяла услугата, посочена в разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ - поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места по отношение територията на Летище Бургас и в частност около склад хидроподемници, поради което на основание чл. 71 ЗМДТ не следва да се събира такса за нея. Към решението Бургаският административен съд е изложил и следните мотиви: "По делото е представена Заповед № 3015 от 28.10.2010 г. на кмета на Община Бургас (л. 58). Със същата, на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, са определени границите на районите на територията на Община Бургас, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, в които през 2011 г. ще се предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване, както и честота на извозване на битовите отпадъци по райони и видове съдове. Според административния орган тази заповед обосновава констатациите, направени в обжалваната част на Акт за установяване на задължение по декларация № 70-Л-55.43 от 20.05.2011 г. Посочвайки същата заповед, ответникът твърди, че общината предоставя на дружеството - жалбоподател спорната услуга, а именно - в т. 1, б. "в" е посочено, че границите на районите на територията на Община Бургас, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, са (и) други застроени терени извън строителните граници на гр. Бургас, кварталите, населените места, вилните зони и селищни образувания. Тъй като територията на Летище Бургас е именно застроена територия и тъй като местата за обществено ползване в района на ТД "Изгрев", с които граничи имотът, са били обект на почистване, административният орган приема, че изискването на чл. 62 от ЗМДТ за дължимост на такса за услуга по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място е изпълнено. Този извод не може да бъде споделен. Общата формулировка, въведена в заповедта на кмета, а именно "други застроени терени..." без застроените терени да бъдат най-малко видово или родово определени, не дава възможност точно да се прецени дали същите в действителност биха могли да бъдат обект на организирано поддържане на чистотата от страна на общината. В действителност в обхвата на общата категория "други застроени терени..." попадат всички застроени терени, независимо къде се намират... Отделно от това от съдебно-техническата експертиза се установи, че летището, макар и да е урбанизирана територия, не попада в очертанията на този квартал (Сарафово), като е посочено, че границата между тях е път от републиканската пътна мрежа Бургас - Варна. Този факт води до извода, че територията на летището въобще не е включена в районите, посочени в заповед № 3015 от 28.10.2010 г. на кмета на Община Бургас. За да се приеме, че летището е включено в обхвата на заповедта, е необходимо това изрично да е посочено, след като летището не попада в очертанията на населеното място. Ответникът не спори, че услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" не е предоставяна на територията на самото летище, като според него достатъчно е, че е предоставена в района около летището... Територията на летището (обаче) не е част от кв. Сарафово и въобще от населеното място Бургас и няма как да се приеме, че отчитането на извършено почистване в кв. Сарафово касае и естествено се подразбира, че включва и почистване на и около територията на летището. Същите изводи се отнасят и до отсечката Бургас - кв. Сарафово. Тя е част от път I клас, включен в Републиканската пътна мрежа, тоест неговото управление и поддържане се извършва от Агенция "Пътна инфраструктура" и от Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти", съгласно Закона за пътищата, а не от Община Бургас. В този смисъл не звучи логично общината да разходва средства от общинския бюджет за почистване на път, който не е общински, тъй като е икономически неоправдано ... В процесния случай е налице още едно обстоятелство, което само по себе си обосновава извода за непредоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места по отношение територията на Летище Бургас. Акт за установяване на задължение по декларация № 70-Л-55.43 от 20.05.2011 г. не касае цялото летище (всички сгради в него), а само склад (хангар), посочен в декларацията, който се намира вътре в имота на летището. Ако въобще се приеме, че около него има територии за обществено ползване, то те без съмнение се почистват от лицата, наети от жалбоподателя да извършват това, а не от общината, не само защото страните не спорят за това, но и поради факта, че почистването вътре в самия имот е задължение на собственика, в случая на концесионера, и не се включва в услугите, които общината предоставя и за които се дължи ТБО." Решението на Бургаския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция, а доводите на касатора за противното се преценяват като неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите, са посочени в чл. 71 ЗМДТ и по отношение на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо тази услуга да не се предоставя от общината. При така дадената правна регламентация и с оглед на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК правилно административният съд е приел, че в тежест на административния орган е да докаже наличието на двете кумулативно предвидени предпоставки - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата, за която претендира заплащането на съответната такса. При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства - експертизи, свидетелски показания и писмени доказателства, е направен обоснован извод, че не е установено наличието и на двете предпоставки - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата. Доказано е по безспорен начин, че дейността по поддържане чистотата на територията на летище Бургас, в това число сгради, съоръжения, писти, паркинг и градинки около сградите, са извършвани от лица, наети от дружеството за негова сметка, а не от община Бургас. Наетият от общината консорциум "Титан Бургас" е извършвал единствено услугата сметосъбиране. Предвид липсата на доказателства за реално извършване на услугите по поддържане на чистотата на територията за обществено ползване в района на летище Бургас от страна на общината, както и на доказателства за това, че територията на летището изобщо е включена в районите, посочени в заповед № 3015/28.10.2010 г. на кмета на община Бургас, то правилен е изводът на съда за недължимост на начислената такса за тази услуга. Както правилно е приел административният съд, твърдението на касатора, че територията на летище Бургас е част от квартал Сарафово и поради тази причина, следва да се приеме, че заповедта на кмета на Бургас включва и тази територия, не е достатъчно да обоснове дължимост на таксата, а е необходимо доказване на реалното й предоставяне, което в случая не е успешно проведено. Като е приел, че през посочения в акта за установяване на публично общинско вземане период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., Община Бургас не е предоставяла услугата, посочена в разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места по отношение територията на Летище Бургас, поради което на основание чл. 71 ЗМДТ не следва да събира такса за нея и е отменил оспорения акт, Бургаският административен съд е постановил правилно решение. В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид изричната претенция на пълномощника на ответника по касация, община Бургас следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК да заплати на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 100 лева. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,