Решение № 3039 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14984/2012 г.

Решение № 3039 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14984/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к РДНСК, Югозападен район, срещу решение № 793/24.10.2012 г., постановено по адм. д. № 534/2012 г. на Административен съд - София-област, като в нея се развиват касационни оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли иска на Василка Георгиева Попова от с. Говедарци, община гр. Самоков, предявен на основание чл. 292 АПК, с произтичащите от това последици. Ответницата Василка Георгиева Попова, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноските за тази инстанция. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-област, в производство по реда на чл. 292 АПК, приел за установено, че е отпаднало задължението на Василка Георгиева Попова, да премахне незаконен строеж "двуетажна масивна постройка към съществуваща жилищна сграда", изпълнен в УПИ ХIV-634, кв. 73 по плана на с. Говедарци, по Заповед № РД-14-573/25.10.2005 г. на н-к ДНСК, поради изтекла погасителна давност. За да постанови решението съдът приел, че заповедта за премахване на незаконния строеж е влязла в сила на 23.01.2007 г., а първото изпълнително действие е от 11.06.2012 г., с изпращане на покана за доброволно изпълнение. Приел, че, към датата на изпращане на поканата е изтекъл 5-годишният давностен срок за изпълнението на заповедта, поради което е отпаднало задължението да се изпълни от адресата на заповедта Попова. Решението е правилно, като при постановяването му не е нарушен материалния закон. По делото няма спор, че Заповед № РД-14-573/25.10.2005 г. на н-к ДНСК, е влязла в сила на 23.01.2007 г., датата на постановяване на решение по касационна жалба от Върховния административен съд, от която дата е започнал да тече 5-годишният срок по чл. 285, ал. 1 АПК за изпълнението й. Съгласно този текст ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила, като давността не се прилага служебно. Давността като институт на правото може да се претендира чрез възражение съгласно чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК или чрез отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК. Погасителната давност, като юридически факт, е факт от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици, а именно погасяване на вземане и преклудиране възможността за изпълнението на задължението по влязъл в сила индивидуален административен акт, в случая за премахване на незаконен строеж. С оглед на това искателката е имала право да предяви иска по чл. 292 АПК, като в случая той е и доказан, тъй като петгодишният давностен срок за изпълнение на задължението е изтекъл на 23.01.2012 г., а първото действие от страна на органа по изпълнението, с изпращане на покана за доброволно изпълнение на задължението по влязлата в сила заповед, е с дата 11.06.2012 г., което е след изтичане на посочения давностен срок. Като се има предвид изложеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен и доказан и го уважил. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, като такива не се установиха и от извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. На ответницата по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски в касационното производство, които са поискани своевременно и са доказани в размер на 600 лв. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 3 АПК