Решение № 14724 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8733/2012 г.
ВАСII отделение22.11.2012 г.докладчик Галя Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 971/10.04.12 г., постановено по адм. д. № 4280/11 г. по описа на Административен съд-Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 14724 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8733/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Никола Иванов Запрянов от гр. Варна против решение № 971/10.04.12 г. по адм. д. № 4280/11 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците, Началник РДНСК Североизточен район и Розалия Петрова Запрянова, не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. Оспорена в първоинстанционното производство е Заповед № ДК-02-СИР-229/09.11.11. г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Североизточен район е наредил оспорващият Запрянов да премахне незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "Кухня над съществуваща и частично уширена тераса" към жилището на първия етаж в жилищна сграда с административен адрес Варна, ул. "Раковски" № 18, като премахването се състои в отстраняване на изградената кухня и възстановяване на терасата в размера й по представените проекти за сградата от 1929 г. С постановеното по делото решение оспорването е отхвърлено. В мотивите на това решение съдът е изложил преценката си относно релевантните факти и доказателствата във връзка с тях, обсъдил е и доводите на страните. Възприетите правни изводи са основани на установената фактическата обстановка по спора и съответстват на материалния закон. Безспорно установен е характерът на преустройството на съществуващата към жилището на първия етаж тераса и обособяването посредством него на кухня към това жилище. Преустройство представлява строеж съгласно определението на § 5, т. 38 ДРЗУТ и законосъобразното му извършване е обусловено от наличието на одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж, с каквито извършителя на строежа не разполага. Съдът не е приел тезата на оспорващия за търпимост на строежа, както и за висящо производство по узаконяване на същия по реда на § 184 ПЗРЗИДЗУТ, основани на представената по делото декларация от 11.10.2002 г., в която оспорващият и лицето Розалия Петрова Запрянова са декларирали, че процесното преустройство са извършили през 1990 г. с молба на основание чл. 225, ал. 5 ЗУТ и § 16, ал. 2 ПРЗУТ преустройството да бъде узаконено. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Преди всичко декларацията, представена в копие, е без достоверна дата, не е ясно предназначението й, не личи да е подавана пред орган на общинската администрация или друг административен орган. Тази декларация не може да бъде приета като такава по смисъла на § 16, ал. 2 ПРЗУТ, тъй като е изготвена след 31.12.1998 г., до която дата незаконният строеж, като извършен в периода 08.04.1997 г. - 30.06.1998 г., е следвало да бъде деклариран пред одобряващия орган. Декларацията не представлява и надлежно искане за узаконяване по реда на действащата към 2002 г. разпоредба на чл. 226 ЗУТ, а още по-малко като такова по § 184 ПЗРЗИДЗУТ, тъй като този текст е станал част от действащото право с влизане в сила ЗИДЗУТ, обн. ДВ бр. 65/2003 г. Липсват данни в шестмесечния срок по § 184, ал. 2 ПЗРЗИДЗУТ тази декларация или друга да е подадена пред компетентния административен орган, предвид което не може да се твърди и наличие на висящо производство по узаконяване. Разпореждането за възстановяване на строежа съобразно наличните за него проекти е в съответствие с целта на закона за недопускане на незаконно строителство. Без значение в тази връзка е обстоятелството кога са одобрени проектите и в какъв вид е бил строежа преди незаконното му преустройство. Изложеното налага извода, че обжалваното решение не носи пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение