Решение № 4556 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 712/2009 г.

Решение № 4556 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 712/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ). Образувано е по касационна жалба на Георги Иванов Стойчев, от гр. Пловдив, срещу решение № 954 от 9.10.2008 г. по адм. д. № 1064/2008 г. на Пловдивския административен съд. По наведени доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради допуснати при постановяването му нарушения, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира неговата отмяна. Ответникът - началник на Първо Районно полицейско управление (РПУ), гр. Пловдив, не ангажира становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението на първостепенния съд е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд, състав на седмо отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Георги Иванов Стойчев срещу мълчалив отказ на началника на Първо РПУ - Пловдив да се произнесе по заявлението му с вх. № К-01-459/15.04.2008 г. за издаване на разрешение за придобиване на 1 брой гладкоцевно ловно оръжие. По изложени оплаквания за непроизнасяне в срок от страна на компетентния орган, при наличие на регламентираните в закона материалноправни предпоставки за издаване на облагоприятстващ административен акт, се претендира отмяна на мълчаливия отказ като незаконосъобразен. С атакувания съдебен акт състав на Пловдивския административен съд е отхвърлил жалбата на Стойчев като неоснователна. За да постанови този правен резултат е приел, че искането му не удовлетворява особените изисквания, визирани в чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ за издаване на разрешение за осъществяване на дейност под режима на ЗКВВООБ. Преценявайки отказа като законосъобразен, съдът е акцентирал на липсата на регламентирания в чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗКВВООБ (респ. 41, ал. 2, т. 4 от ППЗКВВООБ) документ от специализирано медицинско заведение. Решението е неправилно. В хипотезата на чл. 41 от ППЗКВВООБ, вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗКВВООБ, законодателят е предоставил на административния орган възможност да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да издаде или откаже разрешение за осъществяване на контролирана дейност. Ако прецени, че съответното лице - заявител отговаря на специфичните изисквания за издаване на разрешение, административният орган следва да формира писмено своето волеизявление като мотивира акта си с наличие на изискуемите се положителни материалноправни предпоставки или респ. при отказ да изтъкне отрицателните такива. Във всички случаи в рамките на срока по чл. 3 от ППЗКВВООБ органът е длъжен да материализира акта си в писмена форма, съобразявайки мотивите с условията на раздел II-ри, глава III-та от същия. Наличието на компетентност за разглеждане на подаденото искане е условие за прилагането на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 1 от АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на обжалване. С оглед характера на уредените обществени отношения и целта на приложимия материален закон, началникът на Първо РПУ Пловдив е бил длъжен изрично да се произнесе в нормативно определения срок по така внесеното искане за издаване на разрешение за дейност, попадаща в приложното поле на ЗКВВООБ. Последният не съдържа правило, което да урежда липсата на произнасяне от задължения субект в установения срок. При липса на норма в специалния закон, изключваща приложението на общото административнопроцесуално правило в случаите, когато задължените субекти по чл. 41, ал. 1 от ППЗКВВООБ, вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗКВВООБ, не се произнесат в срока по чл. 3 от ППЗКВВООБ по подадено заявление за издаване на разрешение, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. За да отхвърли като неоснователната жалбата на Георги Стойчев срещу мълчаливия отказ на началника на Първо РПУ Пловдив да издаде исканото разрешение за придобиване на ловно оръжие, решаващият съд е издирвал мотивите за бездействието на органа и е обсъждал вариант за отказ в контекста на изискванията на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ. В хипотезите на този закон обаче, мотивите на издателя на административния акт не могат да бъдат заместени с твърдения на страните или презумпции на съда, т. к. с оглед спецификата на регламентираните дейности, изискването за мотивиране е условие за законосъобразността му. От друга страна - изпълнението на особените нормативни изисквания, според които лицата не следва да са осъждани или срещу тях да има започнало наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, да са психично здрави, да са завършили курс и да са положили изпит за безопасно боравене с огнестрелно оръжие (Арг.: чл. 41, ал. 2, т. 2, 3, 4 и 7 от ППЗКВВООБ), не обвързва компетентния орган с императивно задължение да издаде разрешение за извършване на дейностите, попадащи под режима на ЗКВВООБ. Изброените в чл. 41, ал. 2 от Правилника документи са въведени като формални изисквания за депозиране на искане за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана и сами по себе си са относими към преценката на персоналната пригодност на заявителя да упражнява съответната дейност, която пък е само един от елементите на фактическия състав, правопораждащ претендираното от него право. Поради това органът не е длъжен да уважи всяко редовно от формална страна искане, а в хипотезата на липса на документи, относими към редовността на искането (която съдът е приел като основание за формирания мълчалив отказ), би могъл да укаже на страната да представи липсващите документи или съответно - да процедира по предписания в чл. 56, ал. 2, вр. с чл. 30, ал. 2 от АПК начин. В контекста на изложеното и след като законът изисква изрично произнасяне на административния орган (чл. 7, ал. 9, вр. с ал. 1, вр. с чл. 12 и чл. 16 от ЗКВВООБ), мълчаливият отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК се явява незаконосъобразен административен акт. Само на това основание обжалваният отказ е следвало да бъде отменен. Предметното естество на оспорения акт не е позволявало съдът да реши делото по същество, поради което преписката е следвало да се върне на компетентния административен орган за решаване на въпроса и постановяване на мотивиран акт по направеното искане. Когато административният орган действа в рамките на оперативната си самостоятелност, съдът като отмени акта следва да му върне преписката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона - чл. 173, ал. 2, вр. с ал. 1 от АПК. Органът следва да установи осъществени ли са конкретни юридически факти, с чието настъпване правната норма свързва определени последици и да се произнесе със съответен акт. Констатираният порок на съдебното решение налага неговата отмяна и отмяна на оспорения отказ, след което преписката следва да бъде върната за началника на Първо РПУ Пловдив за ново произнасяне по искането на Георги Иванов Стойчев. За прецизност следва да бъде отбелязано, че при произнасянето си решаващият съд е цитирал некоректно съдържанието на обективираната в искане (приложение № 10) претенция на Георги Стойчев. Видно от находящия се на л. 10 от делото формуляр, касаторът е заявил, че желае да бъде снабден с разрешение за закупуване на 1 брой гладкоцевно ловно оръжие. С оглед предписанието на чл. 39, ал. 1 от ППЗКВВООБ, закупуването като форма на придобиване, предшества осъществяването на всички останали дейности по чл. 41а, вр. с чл. 41, ал. 1 от Правилника: съхраняване, носене и употреба. Независимо от това, при точното позоваване на постъпилото в администрацията на Първо РПУ Пловдив искане и с оглед възприетия правен резултат, не може да се счете, че погрешното процедиране на съда е довело до недопустимост на постановения акт поради подмяна волята на заявителя. При този изход на делото в настоящата му фаза и предвид направеното от касатора искане за присъждане на деловодни разноски, на основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 от АПК, Първо РПУ Пловдив следва да бъде осъдено да заплати сумата 315 лева - разноски по делото за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,