Решение № 16359 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4424/2012 г.
ВАСI отделение19.12.2012 г.докладчик т Фани Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 390/25.01.2012 г. по адм. д. № 1128/2011 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 16359 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4424/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на "Молто Верде" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, против решение № 390/25.01.2012 г. по адм. д. № 1128/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2051003582/26.08.2010 г. на ТД НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1704/15.11.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София, за определени задължения по ЗДДС, вследствие на непризнати ВОД на употребявани автомобили за данъчен период м. 11.2009 г. начислен ДДС в размер на 27 500 лв. и съответните лихви и е отказан данъчен кредит в размер на 8 620 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "Даяна" ЕООД. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му, постановяване на решение по същество, с което да се отмени РА и да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната страна - директорът на Дирекция "ОУИ" - София, чрез юрк. Кръстева оспорва касационната жалба, желае решението като правилно да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд са били определени с процесния РА данъчни задължения по ЗДДС, вследствие непризнат данъчен кредит по две фактури, издадени от "Даяна" ЕООД и допълнително начислен ДДС за доставки на употребявани леки автомобили, които са оспорени като реално осъществени ВОД към Румъния.
За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд се е позовал на потвърдената с ревизията констатация, че дружеството не е доказало транспортирането на автомобилите, поради което ВОД към Република Румъния, не са реално осъществени. По отношение на двете фактури, издадени от "Даяна" ЕООД е приел, че не е доказана реалност на доставките.
Решението е правилно.
Съдът е изложил мотиви, че липсата на ВОД се установява от противоречията между ЧМР и показанията на тахо-шайбите на автомобилите, от последователните дати на продажби с предмет едни и същи автомобил между фирмите, както следва:
- "Хипо Алпе Адриа Аутолизинг" ЕООД-България към "Робани Офис" -Румъния" или Ватаро гранд" ЕООД-Румъния;
- "Робани Офис" -Румъния или Ватаро гранд" ЕООД-Румъния към български дружества "Аратрон" ЕООД или "Даяна" ЕООД;
- "Аратрон" ЕООД или "Даяна" ЕООД към "Молто Верде" ЕООД;
- "Молто Верде" ЕООД към "Ватаро гранд" ЕООД-Румъния или "Робани Офис" -Румъния".
Преобладаващо транспортът е с превозвач "Бултранс 666" ЕООД с автовоз № СА6737АМ/С1144Е.
Спорът е относно осъществяваният транспорт и същият следва да е доказан с безспорни за това доказателства, което в случая не е осъществено.
По установените данни, автовозът, за който се твърди, че е транспортирал автомобилите до Румъния, е с тахо-шайби, поради което правилно са засичани данните от същите и изводите на ревизиращите органи са на база отчетените маршрути и пробег в километри.
При липса на отразен маршрут до Румъния на съответните дати и в същото време, отразен маршрут в обратна посока, правилни са изводите на органа и на съда, че липсват доказателства за осъществено транспортиране на автомобилите за Румъния към датите, за които е регистриран ВОД и са издадени спорните фактури, по които вътреобщностните доставки не са признати за реално осъществени.
Неоснователно касаторът се позовава на заключението на приетата по делото експертиза, съгласно която товарните автомобили могат да се движат и без поставена тахо-шайба, а самите показания не са доказателство за направлението, по което се е движел автомобила.
В обжалваното съдебно решение са анализирани всички данни, последователно за всеки един от употребяваните автомобили, за които са издадени фактури, с които е деклариран ВОД към Румъния.
Установява се повторяемост във фактическата обстановка по отношение на всеки един от автомобилите, както следва:
Собствеността по регистрация в КАТ по отношение на всеки един от автомобилите е на "Хипо Алпе Адриа Аутолизинг" ЕООД-България, като въпреки издаваните последователно договори за продажба и данъчни фактури от български към румънски дружества, и обратно - от румънски към български дружества, собствеността по регистрация в КАТ не е променяна.
Първоначална вътреобщностна доставка на всеки един от автомобилите е от "Хипо Алпе Адриа Аутолизинг" ЕООД-България към "Робани Офис" - Румъния, а в други случаи - към "Ватаро гранд" ЕООД-Румъния, с превозвач "Бултранс 666" ЕООД с автовоз № СА6737АМ/С1144Е. Последват продажби от страна на "Робани Офис"-Румъния или "Ватаро гранд" ЕООД-Румъния на български дружества "Аратрон" ЕООД или "Даяна " ЕООД, които от своя страна ги продават на ревизираното дружество, касатор в настоящото производство "Молто верде" ЕООД и той от своя страна продава автомобилите на румънското дружество "Ватаро гранд" ЕООД или "Робани Офис"-Румъния. Последните продажби отразени като ВОД от "Молто Верде" ЕООД за Румъния са оспорени от страна на ревизиращите органи. Мотивите за отказ са обосновани с анализ на издадените последователни договори и фактури, които са обикновено в последователни дни от м. ноември 2009 г. като на датите 18, 19, 20 и 21.11.2009 г. са издавани фактури, както от румънските дружества, така и от българските дружества "Аратрон" ЕООД, "Даяна" ЕООД и "Молто Верде" ЕООД, при посочен един и същ превозвач "Бултранс 666" ЕООД с автовоз № СА6737АМ/С1144Е, а в много случаи има разминаване в датите, което след анализ налага изводът за невъзможна доставка от този доставчик, включително и физически невъзможно осъществен транспорт от същия превозвач на една и съща дата в двете посоки България - Румъния и обратно Румъния-България. Автовозът е с тахо - шайби и по данни от същите се установява маршрута на автовоза, от който няма данни за осъществен транспорт в посока Румъния за датите, на които са издавани процесните фактури от "Молто Верде" ЕООД на "Ватаро гранд" ЕООД-Румъния с отразен ВОД.
В други случаи, продажбите са първоначално към "Ватаро гранд" ЕООД-Румъния, който ги продава на българските дружества "Аратрон" ЕООД и "Даяна" ЕООД, те от своя страна ги продават на "Молто Верде " ЕООД и той осъществява ВОД със същите автомобили отново в Румъния, но на другото дружество - "Робани Офис" -Румъния. Превозвачът е един и същ - "Бултранс 666" ЕООД с автовоз № СА6737АМ/С1144Е.
Преминаване на граничен пункт от "Бултранс 666" ЕООД с автовоз № СА6737АМ/С1144Е има и това е отчетено от ревизиращите органи, но към съответната дата превозът е в обратна посока, а не в тази, за която е издадена процесната фактура - превоз от България за Румъния. Липсват към тези дати и показания за пробег по тахомера, а пробегът е изследван и е или с изминат по-малък километраж, или в обратно направление. В тази връзка, неоснователни са възраженията на касатора, че съществуват квитанции за заплатени пътни такси за преминаване Русе ЧГюргево и същите доказват осъщественото транспортиране на автомобилите към Румъния.
С подробни и последователни мотиви, които се споделят от касационната инстанция, съдът е обосновал законосъобразност на оспорения пред него РА.
Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
На ответната дирекция е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1172, 40 лв. от първоинстанционния съд, което съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК е за цялото производство, поради което второ такова за касационната инстанция не следва да се присъжда и искането на процесуалния представител юрк. Кръстева следва да се остави без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,