Решение № 3884 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 222/2015 г.

Решение № 3884 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 222/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. София срещу решение № 6953 от 18.11.2014 г. по адм. д. № 6178 по описа за 2014 г. на Административния съд (АССГ) София град, с което е отменен АПВ № 140 6461 от 06.02.2014 г. издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП в частта, в която е отказано да бъдат прихванати и съответно възстановени суми на жалбоподателя след съответните изчисления по чл. 91, ал. 1 от ЗДДС, съобразно признатото му право на възстановяване на ДДС според диспозитива на Решение № 4257 от 26.06.2013 г. по адм. дело № 2067 от 2012 г. на АССГ, Първо отд., 12 състав. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което процесният АПВ да бъде потвърден в отменителната му част. Претендира и за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Номентана 1" ЕООД, с ЕИК 131466666, чрез процесуалния си представител адв. Груев оспорва касационната жалба в писмен отговор и в с. з. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд София-град, е отменил АПВ № 140 6461 от 06.02.2014 г. издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП в частта, в която е отказано да бъдат прихванати и съответно възстановени суми на жалбоподателя след съответните изчисления по чл. 91, ал. 1 от ЗДДС, съобразно признатото му право на възстановяване на ДДС според диспозитива на Решение № 4257 от 26.06.2013 г. по адм. дело № 2067 от 2012 г. на АССГ, Първо отд., 12 състав. а именно по отношение на непризнато право на данъчен кредит и във връзка с това определени лихви: за м. 02. на 2007 г. общо в размер на 27 655,44 лв., за м. 03.2007 г. общо в размер на 61 483,74 лв., за м. 04.2007 г. общо в размер на 100 959,30 лв., за м. 05.2007 г. общо в размер на 7 510,39 лв., за м. 06.2007 г. общо в размер на 15 451,05 лв., за месец 07.2007 г. общо в размер на 15 920,46 лв., за м. 09.2007 г. общо в размер на 19 558,30 лв., за м. 10.2007 г. в размер на 45 788,83 лв., за м. 11 на 2007 г. сума в размер на 42 754, 44 лв., както и за извършени корекции на начисления и приспаднат данъчен кредит, а именно за м. 02. 2007 г. общо ДДС в размер на 26 521,06 лв., за м. 03.2007 г. общо ДДС в размер на 81 868,45 лв., за м. 04.2007 г. ДДС в размер на 21 122,96 лв., за месец 05.2007 г. общо ДДС в размер на 10 600,60 лв., за м. 06.2007 г. ДДС в размер на 7954,80 лв., за м. 07.2007 г. ДДС в размер на 10 763,07 лв., за м. 12.2007 г. ДДС в размер на 12 243,49 лв. За да постанови това решение, съдът е приел, че Ревизионен акт № 1402369 от 17.01.2014 г. за поправка на РА № 2000902568 от 25.08.2009 г., е бил отменен с влязло в сила Решение № 4643 от 07.07.2014 г. та АССГ, Първо отд., 11 състав, постановено по дело № 5125 от 2014 г. по описа на АССГ, поради което органът по приходите - в случая компетентно длъжностно лице от ТД на НАП гр. София, е следвало да зачете влязлото в сила съдебно Решение № 4257 от 26.06.2013 г. на АССГ, Първо отд., 12 състав и да извърши прихващане, респ. възстановяване с непризнатия размер на невъзстановеното ДДС на жалбоподателя по осъществените ВОП. Съдът е приел, че органът по приходите неправилно е прихванал със сумите по РА за поправка от 14.01.2014 г., а е следвало да стори изчисленията за прихващане с пълната сума по диспозитива на Решение № 4257 от 26.06.2013 г. на АССГ, Първо отд., 12 състав, досежно ДДС който се следва на дружеството и оттам да възстанови дължимите се суми на жалбоподателя. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно е установил първоинстанционният съд, че Ревизионен акт № 1402369 от 17.01.2014 г. за поправка на РА № 2000902568 от 25.08.2009 г., е бил отменен с влязло в сила Решение № 4643 от 07.07.2014 г. та АССГ, Първо отд., 11 състав, постановено по дело № 5125 от 2014 г. по описа на АССГ, поради което органът по приходите-в случая компетентно длъжностно лице от ТД на НАП гр. София, е следвало да зачете влязлото в сила съдебно Решение № 4257 от 26.06.2013 г. на АССГ, Първо отд., 12 състав и да извърши прихващане, респ. възстановяване с непризнатия размер на невъзстановеното ДДС на жалбоподателя по осъществените ВОП. В допълнение съдът правилно е установил, че в молбата на жалбоподателя от 19.12.2013 г., с която е започнало административното производство по издаване на оспорения по делото АПВ, не е заявено, че се иска прихващане /възстановяване и на сумата от 106 419, 56 лв., предмет на Решение № 1477 от 26.10.2009 г. на директора на Дирекция "ОДОП". С последното е бил отменен РА 2000902568 от 25.08.2009 г. относно непризнатото право на данъчен кредит в същия размер, в който са извършени и корекциите, а именно 106 419, 56 лв. и за данъчните периоди, за които не е признато право на данъчен кредит, а именно м. 06.2007 г., м. 10.2007 г., м. 11.2007 г., м. 01.2008 г. Искане относно тази сума е направено през 2010 г., като с АПВ № 1000819 от 19.02.2010 г. е отказано да се възстанови по реда на чл. 129 и сл. от ДОПК ДДС в размер на тази сума. Този А. като необжалван според данните по делото е влязъл в законна сила. Правилно е прието, че чл. 92 от ЗДДС в релевантната към датата на издаване АПВ редакция, е приложен неправилно с оглед на сторените изчисления от органа по приходите издало оспорения АПВ, тъй като е възприело за релевантен акт, относим за правата на жалбоподателя по чл. 129 от ДОПК, не Решение № 4257 от 26.06.2013 г. на АССГ, Първо отд., 12 състав, а РА № 1402369 от 14.01.2014 г. за поправка на отменения с това решение РА. Неправилно е прихванал със сумите по РА за поправка от 14.01.2014 г., а е следвало да стори изчисленията за прихващане с пълната сума по диспозитива на Решение № 4257 от 26.06.2013 г. на АССГ, Първо отд., 12 състав, досежно ДДС който се следва на дружеството и оттам да възстанови дължимите се суми на жалбоподателя. Законосъобразно е прието, че като не е сторил това приходният орган е постановил материално незаконосъобразен АПВ. Действително в ДОПК е уредено производство по изменение на задълженията за данъци и ЗОВ, определени с ревизионен акт, служебно или по молба на лицето - чл. 133 и сл. ДОПК. Тази процедура е неприложима за РА за поправка, тъй като с него се поправя административен акт, който е бил обжалван преди това пред съда и отменен, т. е. не е налице акт, който да бъде поправен с цитирания по-горе РА и съответно да се формира различен резултат на възстановяване или приспадане на данъчни задължения с данъчни вземания на дружеството жалбоподател. Правилно е прието, че с оглед правилото на чл. 160, ал. 5 от ДОПК, съдът не може със съдебното решение да изменя акта във вреда на жалбоподателя. Поради това, макар оспорения АПВ № 140 6461 от 06.02.2014 г. издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП, да подлежи на отмяна, тъй като е нарушен материалния закон при неговото издаване, правилно не го е отменил в частта, в която на жалбоподателя е възстановена сума в размер на 25 054,34 лв. за ДДС за м. 02.2008 г., м. 05.2008 г., и лихва в размер на 37 044,46 лв. в т. ч. за периодите: 25.07.2008 г. -06.02.2014 г. - в размер на 29 720,94 лв. и 25.07.2008 г. -02.09.2009 г. в размер на 7323,52 лв. Оспореният АПВ № 140 6461 от 06.02.2014 г. издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП правилно и законосъобразно е отменен в частта, в която е отказано да бъдат прихванати суми и съответно възстановени суми на жалбоподателя съобразно признатото му право на възстановяване на ДДС според Решение № 4257 от 26.06.2013 г. по адм. дело № 2067 от 2012 г. на АССГ, Първо отд., 12 състав. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3200 лв. съобразно представен договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,