Решение № 12156 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7730/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез процесуален представител - гл. юрк. Д. Мицова, против решение 2582 от 03.06.2025 г., постановено по адм. дело 1906/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград (АС - Благоевград). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Касаторът оспорва изводите на съда, че оспорената в първоинстанционното производство заповед е издадена в нарушение на процедурата по чл.5 ал.1 т.3 от Наредба 8121з-310/17 юли 2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Поддържа становище, че пряк ръководител на преназначения служител е директора на РД Гранична полиция (РДГП) Смолян, който заема и най-високата позиция в структурното звено РДГП-Смолян и от него, в това му качество, е изготвено предложението за преназначаване на служителя. Въз основа на развитите в касационната жалба възражения, касаторът иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба срещу оспорената заповед. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за първата и за касационната инстанция, както и за заплатена държавна такса за касационното производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът в касационното производство И. Л. Л., чрез пълномощника си - адв. Пешев, оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в отговор на касационната жалба и в писмено становище. Моли обжалваното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно и да му бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, съгласно представен списък на разноските и доказателства за извършването им. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред АС Благоевград е Заповед 3282з-3779/13.08.2024 г. на Директора на Главна дирекция Гранична полиция,с която на основание чл.159 ал.1 т.4 и чл.164 ал.3 т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи във вр. с чл.14 от Наредба 8121з-408/14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР и чл.7а,ал.1 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР (Наредба 8121з-408/14.04.2015 г.), И. Л. Л. е преназначен на младши изпълнителска длъжност старши полицай (водач на служебно куче) в 01 група Охрана на държавната граница от Гранично полицейско управление(ГПУ)-Златарево към Регионална дирекция Гранична полиция(РДГП)-Кюстендил, считано от датата на встъпване в длъжност. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, правилно е прието, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Решаващият съд е установил, че в изпълнение на Заповед с рег. 3282з-2045/13.05.2024 г. на Директора на ГДГП, от комисия в състав, посочен в заповедта, е изготвена оценка за изпълнението на длъжността полицай-старши полицай на ГКПП -Кулата от ГПУ - Петрич при РДГП - Смолян от И. Л., отразена в Карта за оценка на изпълнението на длъжността с рег. 5396р-11782/11.06.2024 г. с крайна оценка 9 т. По критерия по чл.14 от Наредба 8121з-408/14.04.2015 г. при получена крайна оценка от 7 до 12 точки включително, са налице незадоволителни резултати от изпълнението на длъжността, определени в длъжностната характеристика на държавния служител и е това е основание за преназначаване на друга длъжност по реда на чл.164 ал.3 т.1 ЗМВР. След подадено от служителя възражение срещу оценката за изпълнение с рег. 5396р-12205/17.06.2024г., органа по назначаването е отхвърлил същото като неоснователно. Последвало е Предложение 4074р-10090 от 31.07.2024 г. на ВПД Директор на РДГП - гр. Смолян до Директора на ГДГП - МВР, с което, във връзка с определения незадоволителен резултат от изпълнението на длъжността от мл. инспектор И. Л. старши полицай в ГКПП-Кулата, е предложено, на основание чл. 164 ал.3 т.1 от ЗМВР вр.с чл.14 от Наредба 8121з-408/2015 г., служителят да бъде преназначен на длъжността старши полицай (водач на служебно куче) в 01 група Охрана на държавната граница от ГПУ-Златарево към РДГП - гр. Кюстендил, след което е издадена и обжалваната в първоинстанционното производство заповед 3282з-3779/13.08.2024 г. на Директора на Главна дирекция Гранична полиция. С протоколно определение от 14.05.2025г. съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към момента на изготвяне на Предложение 4074р-10090 от 30.07.2024 г. за преназначаване на И. Л. на друга длъжност, пряк негов ръководител е бил началника на ГКПП-Кулата-Промахон, като от заемащият тази длъжност не е изготвено предложение за преназначаването му, по смисъла на чл.5 ал.1 т.3 от Наредба 8121з-310 от 17 юли 2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи във вр. с чл.164 ал.3 от ЗМВР. Въз основа на тези доказателства от АС Благоевград е обоснован извод за постановяване на заповедта в нарушение на процесуалния и материалния закон. Решението на АС Благоевград е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Доказателствата, събрани в производството пред АС Благоевград установяват, че производството по чл.164 ал.3 от ЗМВР не е започнало по реда, посочен в разпоредбата на чл. 5 ал.1 от Наредба 8121з-308 от 14.04.2015 г., която предвижда, че оценката на изпълнението на длъжността се извършва след изготвено мотивирано предложение на прекия ръководител на държавния служител. Алинея втора на същата разпоредба допуска тази оценка да се извърши и по инициатива на органа по назначаването, но само в случаите, когато органа по назначаването е и пряк ръководител на държавния служител, каквато хипотеза по делото не е налице. Предвид изложеното, процедурата по оценка изпълнение на длъжността от служителя е започната в нарушение на нормативно установените условия за нейното започване, при което не са спазени административнопроизводствените правила по издаване на процесната заповед, тъй като не е налице посоченото нормативно условие за образуване на производството. Допуснато е и нарушение на чл.5 ал.1 т.3 от Наредба 8121з-310/17.07.2014г., както правилно е установил първоинстанционният съд, при липсата на предложение на прекия ръководител на служителя, за преназначаването му на друга длъжност, съгласно чл.164 ал.3 т.1 от ЗМВР. Доводите в касационната жалба, че действията по оценяване на служителя и изготвянето на предложение за преназначаването му, са извършени в съответствие с йерархичната структура в МВР, не променят изводите за провеждане на процедурата в нарушение на вече посочените разпоредби от Наредба 8121з-308 от 14.04.2015 г. и Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. Оспорената заповед е издадена при допуснато нарушение на административнопроизводствени правила, основание за отмяната й, като незаконосъобразна, както правилно е прието от първоинстанционния съд. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че не са налице наведени с жалбата касационни основания за отмяна на решението на АС Благоевград и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на ответника по касация, за присъждане на сторените разноски в касационното производство, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 03.11.2025 г., следва да бъде уважено в претендирания размер от 750 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид размера му и извършените пред касационното инстанция действия от страна на пълномощника на ответната страна, е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,