Решение № 7665 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 274/2012 г.

Решение № 7665 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 274/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби: на директора на ТП на НОИ гр. Варна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Тодор Тодоров и на "Параходство български морски флот" АД гр. Варна, чрез юрисконсулт Петър Костадинов. С двете касационни жалби се атакува решение № 2406 от 21.10.2011 г., постановено по административно дело № 2084 от 2011 г. на Административния съд гр. Варна. С посоченото решение съдът е: 1) отменил решение № 1 от 15.04.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Варна и потвърденото с него разпореждане № 495-I от 9.03.2011 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което декларираната злополука с вх. № 5168/18.04.2007 г. от наследника Кръстина Анастасова Гърненкова, станала със Стоян Михов Гърненков на 25.08.2006 г. не се признава за трудова; 2) приел за трудова злополуката, декларирана с вх. № 5168/18.04.2007 г. от наследника Кръстина Анастасова Гърненкова, станала със Стоян Михов Гърненков на 25.08.2006 г., и 3) осъдил ТП на НОИ гр. Варна да заплати на Кръстина Анастасова Гърненкова сумата в размер на 450 лева разноски по делото. Наведени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касация - Кръстина Анастасова Гърненкова, Михаела Стоянова Маврова и Адриана Стоянова Палазова, чрез адвокат Желю Хубеков, в писмени бележки по делото изразяват становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Молят да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване, осъществено от двамата касатори, при общност на поддържаните касационни основания. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Подадени са при наличие на правен интерес за всеки от касационните жалбоподатели: първият - като административният орган, чийто акт е отменен, а вторият - в качеството на работодател, респ. осигурител на пострадалото лице, който ще търпи последиците на крайния съдебен акт. Като разгледа касационните жалби на посочените в тях основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационните жалби за неоснователни. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд Варна по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 118 КСО, е оспореното от Кръстина Анастасова Гърненкова решение № 1 от 15.04.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, с което е оставено в сила разпореждане № 495-I от 9.03.2011 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО на РУСО - Варна. С последното, в изпълнение на решение № 7368 от 3.06.2010 г. по адм. дело № 16285 от 2009 г. на ВАС, декларираната злополука с вх. № 5168 от 18.04.2007 г. на РУСО - Варна, от наследник на пострадалия Кръстина Анастасова Гърненкова, не се приема за трудова. Аргументи за отказа са послужили констатациите в протокол № 43 от 22.02.2011 г. за извършено разследване на злополуката, станала на 25.08.2006 г., със Стоян Михов Гърненков, работещ по трудово правоотношение с "Параходство БМФ" АД - гр. Варна, в който е прието, че се касаело за инцидент, станал извън работно време. При последвалото административно оспорване директорът на ТП на НОИ гр. Варна е оставил в сила посоченото разпореждане като се е мотивирал с липсата на доказателства падането на Гърненков зад борда на кораба да е по повод или във връзка с изпълнение на служебните му задължения или друга работа, извършвана в интерес на осигурителя, както и че липсвали доказателства, от които да е видно, че злополуката е настъпила при движение на пострадалия по борда на кораба към или от работното му място или допълнителното място за живеене, както и към или от мястото за хранене. По съображения в този смисъл е обосновал извода си, че злополуката по своя характер не била трудова. За да отмени атакуваното решение № 1 от 15.04.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Варна, Административният съд гр. Варна е изложил мотиви, че работно място на всеки моряк е плавателният съд, на който той изпълнява трудовите си задължения по договора, а не конкретно обособено място в него. Позовал се е на допълнителното споразумение № 244916/1.06.2006 г., подписано между пострадалия Гърненков и "Параходство БМФ" АД - гр. Варна, в който като място на работа бил вписан - моторен кораб "Йорданка Николова". Според съда, на основание трудовия му договор, когато морякът е на кораба, неговото място за живеене (каютата), мястото за хранене и мястото, на което получава възнаграждението си, не могат да бъдат разграничени пространствено и те съвпадат с територията на предприятието /кораба/, т. е. с работното му място. Приел е, че злополуката с осигурено лице - чл. на корабен екипаж, настъпила с него по време на престиране на труд по съществуващо с работодателя-осигурител трудово правоотношение, следва да се приеме за трудова и в случаите, когато няма преки свидетели на инцидента, какъвто е настоящият казус, както и когато не може да бъде изяснен механизмът на получаване на увреждането. Приел е също, че злополуката не е станала при условията на чл. 55, ал. 3 КСО - не били налице преки доказателства за умишлено или виновно поведение от страна на пострадалия, което е допринесло за вредоносния резултат и което да дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. На основание разпоредбата на § 1, т. 10 от ДР на наредбата, според която "непрекъсната работа на борд" е периодът от качването на борда на кораба до репатрирането му, през който членът на екипажа изпълнява трудовите си задължения, е извел извод, че в случая настъпването на злополуката е станало във връзка с извършваната работа в интерес на предприятието, от което следвало, че били налице всички предвидени от закона материалноправни предпоставки за квалифициране на злополуката като трудова. Решението на Варненския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. От фактическа страна е безспорно установено, че Гърненков е бил в трудови правоотношения с касатора - "Параходство БМФ" АД - гр. Варна, имащ качеството на осигурител. Длъжността, на която е бил назначен към момента на злополуката е моторист - огняр, а за място на работа е посочен моторен кораб "Йорданка Николова". Инцидентът, причинил смъртта му, е настъпил на 25.08.2006 г., след като корабът е отплавал от пристанището на гр. Форталеза, Бразилия с курс към пристанище Росарио, Аржентина. Не се спори, че пострадалият е осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. От свидетелските показания и от данните по делото е видно, че в деня на злополуката от 0:00 ч. до 04:00 ч. на 25.08.2006 г. Гърненков е бил на вахта и смяната му е преминала спокойно, без проблеми с машините или конфликти с колегите. Следващата вахта, на която пострадалият е следвало да застъпи, е била в същия ден (на злополуката) от 12:00 ч. до 16:00 ч. За последен път Гърненков е видян около 10.30. - 11.00 ч., когато е отивал на десния борд до парадния трап и се бил опрял на фалшборда. Към 11:30 ч. свидетелят Панко Кръстев е потърсил Гърненков в каютата му, но не го открил. След като в 12:00 мотористът не се явил в машинното отделение да поеме смяната си, Панко Кръстев тръгнал да го търси по обичайните места. Към 12:45 ч. е установено, че го няма и е обявена тревога "Човек зад борда". На 1.09.2006 г. на около 300 м от гр.Форталеза, Бразилия, било открито тялото му, което експертите - съдебни медици констатирали, че е на Гърненков. От заключението на съдебно-медицинската експертиза е установено, че смъртта на пострадалото лице е настъпила вследствие на механична асфикция - удавяне. По тялото не са намерени следи от съдебно-медицински интерес, обосноваващи извод за умишлено увреждане на починалия. С декларация вх. № 5168 от 18.04.2007 г. Кръстина Анастасова Гърненкова, в качеството си на наследник на Стоян Михов Гърненков, е образувала производство пред ТП на НОИ - Варна, приключило с акт за неприемане на злополуката за трудова, впоследствие потвърден от директора на ТП на НОИ - Варна, но отменен от съда и върнат за ново произнасяне. При повторното произнасяне административните органи отново са отказали да признаят злополуката от 25.08.2006 г. за трудова. При последвалото второ съдебно обжалване административната преписка е върната на административните органи за втори път. Процесните административни актове - разпореждане и решение, са постановени при третото разглеждане на същата преписка като за трети път административните органи не приемат за трудова злополуката, станала на 25.08.2006 г., със Стоян Михов Гърненков, работещ по трудово правоотношение с "Параходство БМФ" АД - гр. Варна. Единственият спорен въпрос по делото е относно наличието на функционална връзка между трудовата функция на починалото осигурено лице и злополуката. При така възприетите и описани по-горе факти, правилно Административният съд гр. Варна е приел, че в конкретния случай, увреждането е настъпило по повод на извършваната работа от пострадалия, за което е изложил аргументирани и логически последователни мотиви. Касаторите твърдят, че липсвало функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето, несъвместимо с живота на пострадалия и условията на труд, т. е. с изпълнението на работата по трудовото правоотношение. Такова възражение са поддържали и пред първоинстанционния съд, на което е даден законосъобразен отговор. Решаващият състав обосновано е приел, че морякът се намира на борда на плавателния съд единствено и само във връзка или по повод на извършваната от него работа, както и извършва всякаква друга работа в интерес на предприятието по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Разпоредбата на цитираната норма дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Тълкуването на цитираната материалноправна норма налага извод, че фактическият състав на трудовата злополука включва следните законови предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Доказателствата от разследването, представени по първоинстанционното производство, сочат кумулативна наличност на изчерпателно изброените законови предпоставки. Съдът правилно е анализирал елементите на настъпилата злополука като трудова при наличие на всички конститутивни основания на чл. 55, ал. 1 КСО. Обосновано е съобразил специфичния характер на трудовото правоотношение на пострадалото лице и спецификата на полагания от него труд. Неоснователни са доводите на касаторите, че не се установявало започнало придвижване на Гърненков от или към работното му място, предвид фактът, че не бил постъпил на вахта в 12:00 ч., което изключвало приложението на чл. 55, ал. 1 КСО. Дори да се приеме от фактическа страна, че изчезването му от кораба е станало при придвижването му към мястото за хранене или към каютата, то отново е налице хипотезата на чл. 55, ал. 2 КСО за квалифициране на настъпилата смърт при условията на трудова злополука - по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до мястото на живеене. Отиването на друга част от кораба е било наложено от необходимостта за хранене. Това не изключва извода, че злополуката е станала на работното място Независимо от работното време, лицето е следвало да се намира на кораба, като няма спор, че инцидентът е станал при придвижването му от една към друга част на кораба. Поради това следва, че е налице причинна връзка между увреждането и последвалия резултат, и извършването на работата по трудовия договор. Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя регламентира множество задължения, които екипажът на кораба следва да изпълнява, дори когато членовете му не извършват конкретна работа. Освен това не са налице никакви данни пострадалият умишлено да е увредил здравето си (причинил смъртта си), както и това да е сторено от действия или бездействия на друго лице, за да може злополуката да не се квалифицира като трудова. Следва да бъде споделен изводът, че морякът изпълнява служебните си задължения и злополуката е станала по повод и във връзка с работата, тъй като § 1, т. 10 от ДР на Наредбата и непосредствено свързаните с нея отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя предвижда, че непрекъснатата работа на борда на кораба, е периодът от качването на члена на екипажа на борда на кораба до репатрирането му, през който изпълнява трудовите си задължения: След като злополуката е станала във времето, когато пострадалият или е отивал на работното си място, или е отивал да се храни, са налице условията на чл. 55, ал. 2 КСО или по ал. 1 на същия текст, тъй като, както беше посочено по-горе, няма данни тя да е вследствие на заболяване на пострадалия, т. е. безспорно се касае за трудова злополука. Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя като обоснован и направен в съответствие с приложимия материален закон краен извод на първата инстанция, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 55, ал. 1 КСО за признаване на станалата със Стоян Михов Гърненков злополука за трудова. Оспорените административни актове, с които не е приета за трудова злополуката, са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като ги е отменил, Административният съд гр. Варна е постановил правилно решение. По изложените съображения Върховният административен съд приема, че не са налице твърдяните от касатора основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касаторите следва да бъдат поставени направените разноски от ответника по касационната жалба - Кръстина Анастасова Гърненкова, които съобразно доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие (л. 35) възлизат на сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева. Разноските се възлагат в тежест на бюджета на ТП на НОИ гр. Варна, в чиято структура е ситуиран едноличният административен орган - касационен жалбоподател по делото, с оглед изрично разписаните правила в чл. 143 АПК, субсидиарно приложими в касационното производство по силата на чл. 228 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,