Решение № 10793 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4588/2020 г.

Решение № 10793 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4588/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Бургас чрез ст. юрисконсулт Йорданова срещу решение № 204/10.02.2020 г., постановено по адм. дело № 2602/2019 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена заповед № РД-25-1498 от 04.10.2019 г. на директора на РЗОК – Бургас. Наведените в жалбата възражения относно недопустимост и неправилност на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадената заповед за налагане на санкции. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски. Ответникът - "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария" (УМБАЛ Дева Мария) ЕООД, представлявано от Д. Боздукова, чрез процесуален представител адвокат Е. Кокаларова, в депозиран писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционният съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № РД-25-1498/04.10.2019 г. на директора на РЗОК-Бургас, издадена на основание чл. 74, ал. 4 ЗЗО във вр. чл. 409, ал. 3 и чл. 418 Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. (НРД МД 2018 г.), с която, на "УМБАЛ Дева Мария" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, , на основание чл. 400, ал. 3 НРД МД 2018 г., за нарушение по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО и чл. 286, т. 6 б и чл. 277 НРД МД 2018 г., е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 200. 00 лева (двеста лева). След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО и в съответствие с НРД МД 2018 г., между НЗОК, представлявана от директора РЗОК - Бургас, като възложител, и "УМБАЛ Дева Мария" ЕООД, като изпълнител, е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 020903. Със заповед № РД-25-665 от 02.05.2019 г., директорът на РЗОК Бургас нарежда извършване на тематична медицинска проверка на "УМБАЛ Дева Мария" ЕООД, със срок-до 31.05.2019 г. Съставен е протокол № 634 от 31.05.2019 г., в който по т. 3 е констатирано хоспитализиране на здравноосигурено лице /ЗОЛ/ по КП № 29 "Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация", както следва: от 25.02.2019 г. -28.02.2019 г., във вътрешно отделение на "МБАЛ Айтос" ЕООД, с ИЗ № 465, с диагноза "застойна сърдечна недостатъчност"; придружаващи заболявания: хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност; исхемична болест на сърцето; преживян остър миокарден инфаркт и стент 4 х; и от 17.03.2019 г. -20.03.2019 г., в отделение по вътрешни болести и кардиология с интензивен кардиологичен сектор на УМБАЛ "Дева Мария", с ИЗ № 3148, с диагноза "остра левостранна сърдечна недостатъчност"; диастолнадисфункция; исхемична болест на сърцето; състояние след инфаркт на миокарда; короналнаатеросклероза-двусъдова болест; състояние след РСІ на LAD с имплантиране на три стента/2011 г. /; хипертонична болест ІІІ ст.; придружаващи заболявания-дислипидимия. Сочи се, че не е спазено изискването на т. ІІ 2. Диагностично-лечебен алгоритъм на КП № 29 относно класифициране на острата сърдечна недостатъчност/СН/ по Killip-такава класификация липсва в ИЗ, с което е нарушен чл. 286, т. 6 б и чл. 277 НРД МД 2018 г. /л. 7 и 8 от делото/. На основание чл. 76б, ал. 1 ЗЗО и чл. чл. 378, ал. 1 и чл. 397, ал. 1 НРД МД 2018 г., е съставен протокол № 636 за неоснователно получени суми, установени в резултата на извършена проверка въз основа на констатациите на протокол № 634, за ИЗ № 3148/2019 г. по КП № 29, в размер на 520. 00 лв. От правна страна първоинстанционният съд приема, че заповед за налагане на санкции № РД-25-1498 от 04.10.2019 г. е издадена от компетентен орган-директора на РЗОК - Бургас, съобразно нормата на чл. 76, ал. 4 ЗЗО и е в предвидената от закона писмена форма. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна. По отношение съответствието на акта с материалния закон е отчетено, че ответника по касация е изпълнител по договор № 020903 от 17.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен с РЗОК - Бургас. Клинична пътека № 29 "Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация", във връзка, с която е констатирано нарушението, е включена в договора на болницата с РЗОК и е заплатена от последната. Обоснован е извод, съобразно който спорът се свежда досежно изпълнението в цялост на алгоритъма на КП № 29 "Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация" и в частност изискването по т. ІІ 2 "Диагностично-лечебен алгоритъм", с оглед липсата в ИЗ № 3148 на класификация, че се касае за остра сърдечна недостатъчност (СН) по Killip. За изясняване предмета на спора, т. е. дали е допуснато нарушение от страна на лечебното заведение при изпълнение алгоритъма на КП № 29 е допусната съдебно-медицинска експертиза от специалист кардиолог. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като неоспорено от страните и приема, че в ИЗ № 3148 се касае за СН ІІ клас по Killip, като на ЗОЛ е била поставена тази диагноза и съобразно нея му е приложено адекватно лечение. В заключението е изведено, че здравното заведение не е извършило нарушение на нормата на чл. 277 НРД МД 2018 година, съгласно която изпълнителят на БМП в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в КП. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд намира, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон, което мотивира нейната отмяна. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Неоснователни са възраженията на касатора относно допустимостта на обжалвания съдебния акт. Първоинстанционното съдебно решение е постановено при наличието на положителните процесуални предпоставки, за съществуването и надлежно упражняване на правото на обжалване и съответно при липсата на отрицателни процесуални пречки относно срока на жалбата, страните и предмета на спора. В хода на производството пред Административен съд – Бургас, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Заключението на съдебно-медицинската експертиза е подложено на преценка заедно с останалите доказателства по делото съобразно изискването на чл. 12 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Санкцията е наложена поради нарушение на разпоредбите на чл. 277 и чл. 286, т. 6 б от НРД МД 2018. Обосновано, въз основа на доказателствата по делото и заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, първоинстанционният съд извежда, че в конкретния случай е приложено адекватно медицинско лечение във връзка с диагноза CH II клас по Killip. Развити са мотиви, че въпреки липсата на словесно описание в ИЗ № 3148, практически диагнозата е била поставена на ЗОЛ, като в съответствие с нея на пациента е приложено лечение и обслужване по утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в КП. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол на оспорения административен акт, обосноваващи преценка относно неправилно приложение на материалния закон. При така установените обстоятелства, правилно е прието, че в случая е спазен алгоритъма на КП № 29 и липсва нарушение на чл. 277 от НРД МД 2018 г. В конкретната хипотеза неправилно, на основание чл. 400, ал. 3 от НРД МД 2018 година е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лева. Предвид горното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява неоснователна, поради липсата на доказателства за реалното им извършване. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - състав от шесто отделение,