Решение № 11160 от 6.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7, вр. чл. 129, ал. 7 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП срещу решение 6694 от 15.11.2021 г., постановено по административно дело 8570 по описа за 2021 г. на Административен съд Софияград (АССГ), в частта, с която е отменен Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) П-29002921070242-004-001/28.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, ГДО, с който е отказано възстановяване на внесени от Каргил България ЕООД суми по отменен по съдебен ред РА Р-29002917008538-091-001/25.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП ГДО. С касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че съдът неправилно приел основание за възстановяване на доброволно внесените по отменен РА суми в противоречие с разпоредбата на чл.174 от ДОПК. Твърди се, че сумите са внесени доброволно, поради което не подлежат на връщане след отмяната на РА, поради изтекла погасителна давност. В заключение се претендира следното: 1) да се отмени решението на първоинстанционния съд; 2) да се потвърди оспореният пред административния съд АПВ; 3) да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и заплатената държавна такса за касационната инстанция. Ответникът по касация Каргил България ЕООД, чрез адв. Тодоров и адв. Урумова, оспорва касационната жалба като неоснователна и заявява искане да бъде оставено в сила решението на АССГ, както и искане за разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, първо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решение 6694 от 15.11.2021 г., постановено по административно дело 8570 по описа за 2021 г. на Административен съд Софияград (АССГ), допълнено с решение 394 от 24.01.2022 г., е отменено решение 1092/16.07.2021 г. на директора на дирекция "ОДОП София, с което е потвърден акт за прихващане и възстановяване (АПВ) П-29002921070242-004-001/28.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, ГДО и отменен АПВ П-29002921070242-004-001/28.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, ГДО. Решението е обжалвано в частта, с която е отменен Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) П-29002921070242-004-001/28.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, ГДО, поради което настоящата инстанция не дължи контрол на решението, в останалата му част. Решението на АССГ, в оспорената му част е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. В мотивите на проверяваното съдебно решение е прието, че между страните не е налице спор относно следните факти: С РА Р-29002917008538-091-001/25.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП ГДО, на Каргил България ЕООД са определени задължения за данък върху доходите на чуждестранни юридически лица за данъчен период от 01.10.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер на 34 188,06 лв., ведно с лихва за забава в размер на 21 669,60 лв. Не е спорно, че в указания срок за доброволно плащане Каргил България ЕООД е внесло установените с РА Р-29002917008538-091-001/25.04.2018 г. задължения за данък върху доходите на чуждестранни юридически лица за данъчен период от 01.10.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер на 34 188,06 лв. и лихви за забава в размер на 21 669,60 лв. Плащането е отразено в данъчно-осигурителната сметка на дружеството на 26.04.2018 г. След това, РА е обжалван и отменен, в тази част с решение 15968/29.12.2020 г. по адм. дело 8098/2020г. на ВАС, като е прието, че е налице изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, преди образуването на ревизионното производство /връчване на ЗВР/, на която се е позовал жалбоподателят при оспорването му. На основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК, с искане за прихващане или възстановяване вх. 26-К-4836/14.04.2021 г. по регистъра на ТД на НАП ГДО, подадено от Каргил България ЕООД, е поискано възстановяването на недължимо платени суми по РА Р-29002917008538-091-001/25.04.2018 г., в частта отменена с влязло в сила решение 15968/29.12.2020 г., постановено по адм. д. 8098/2020 г. на Върховния административен съд. Поискано е възстановяване на недължимо внесен данък върху доходите на чуждестранни юридически лица за данъчен период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. и лихва за забава в общ размер на 55 857,66 лв. /в т. ч. главница - 34 188,06 лв. и лихва - 21 669,60 лв., както и лихва по чл. 129, ал. 6 от ДОПК, дължима от датата на плащането на сумата по РА до окончателното възстановяване на сумата. С оспорения АПВ П-29002921070242-004-001/28.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, ГДО, е отказано възстановяване на внесени от Каргил България ЕООД суми по отменен РА Р-29002917008538-091-001/25.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП ГДО. Отказа за възстановяване на суми е мотивиран с това, че внесените доброволно суми не подлежат на възстановяване, въпреки отмяната на РА. Посочено е, че съгласно чл. 174 от ДОПК не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173 от ДОПК. При така установените факти, АССГ е приел, че плащането на спорните суми /главница и лихви/ са платени в изпълнение на и в рамките на срока за доброволно плащане на отменения впоследствие като незаконосъобразен РА, на основание чл. 127, ал. 1 ДОПК, след изтичането на който съгласно чл. 127, ал. 2 ДОПК РА подлежи на принудително изпълнение. Приел е, че доброволното плащане по чл. 127, ал. 1 ДОПК не се включва в обхвата на доброволното плащане по чл. 174 ДОПК. Предвид систематичното място на нормата на чл. 174 ДОПК, следвало да се приеме, че предвиденото там доброволно плащане има предвид извършеното такова именно в рамките на производството по принудително събиране на публичните вземания. Решението е правилно, като краен резултат. В случая няма спор, че Каргил България ЕООД е заплатило сумата на установеното с РА задължение за данъци, на основание чл.127 ДОПК, съгласно която установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. Няма спор, че същевременно е обжалван РА, в частта на установените задължения и с влязло в сила решение на ВАС, РА е отменен, поради изтекла погасителна давност по чл.171, ал.1 ДОПК. С решението на ВАС е прието, че давността по чл.171, ал.1 от ДОПК е изтекла преди образуването на ревизионното производство /връчване на ЗВР/. С отмяната на РА , с който е установена като задължение платената от лицето сума, същата се явява недължимо внесена, предвид липсата на изпълнително основание. След отмяната на РА е налице хипотезата на чл.129, ал.5, т.1 ДОПК, поради което недължимо платената сума подлежи на възстановяване, заедно с дължимата по ал.6 лихва. В този смисъл е и разяснение М-24-31-41 от 05.08.2014г. на зам.изпълнителния директор на НАП във връзка с питане при същите факти. Настоящата инстанция счита, че в случая нормата на чл.174 ДОПК, която предвижда, че не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173, е неприложима, но не по съображенията на първоинстанционния съд с оглед систематичното място на разпоредбата, а поради това, че плащането е направено на основание издаден РА, но преди отмяната на РА на основание изтекла давност. Разпоредбата на чл.174 ДОПК изисква плащането да е направено доброволно, след изтичане на давностния срок. Макар давностния срок да е изтекъл още преди образуването на ревизионното производство, то плащането не е направено доброволно след изтичане на давностния срок, а е напарвано в срока за доброволно изпълнение по чл.127, ал.1 ДОПК въз основа на установен с РА задължение. Следователно не са налице елементите от фактическия състав на нормата - доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок. По изложените съображения, не са налице сочените касационни основания и решението на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. Тъй като настоящият спор не е решен по същество, на основание чл. 160, ал. 3 ДОПК преписката следва да бъде върната на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, на ответника Каргил България ЕООД се присъждат разноски по делото и възнаграждение за един адвокат за всяка инстанция. Както в производството пред АССГ, така и в касационното производство, Каргил България ЕООД е бил представляван от двама адвокати. Поради изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК платеното адвокатско възнаграждение следва да се присъди в половин размер от заплатения. Изложеното обосновава извод, че Каргил България ЕООД е доказал разноски в размер на 1807,19 лв. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение