Решение № 218 от 9.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 595/2013 г.

Решение № 218 от 9.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 595/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Подсъдимият Б. И. В. обжалва по касационен ред въззивно решение № 11/4.02.2013 г. по внохд. 309/2012 г. на АС - В. Търново с доводи за всички касационни основание и искания в алтернатива - да се отмени решението и да бъде оправдан, или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Съображенията са, че решението е постановено при допуснати нарушения на правилата по чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 3 и чл. 305, ал. 3 от НПК, противоречи на закона и наказанието е неоправдано завишено. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна. Това поддържат лично частният обвинител Д. Х. К. и чрез повереника си, а останалите - чрез същия повереник. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивната присъда в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав приема: С присъда № 97/12.10.2012 г. по нохд № 23/2012 г. на ОС - Габрово подсъдимият Б. И. В. е признат за виновен и осъден по чл. 123, ал. 1, предл. II-ро и чл. 54 от НК на 1 (една) година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 от НК 3 (три) години за това, че на 17.12.2010 г. в Севлиево, в качеството на лекар-кардиолог в МБАЛ [фирма] - Севлиево причинил смъртта на Н. И. К., починала на хх.хх.хххх г. поради немарливо изпълнение на лекарската си професия - правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като при изписване на К. от болничното заведение в нарушение на чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), правилата по Раздел I, Глава I, т. 2.2 и т. 2.4 от Медицински стандарт "Кардиология", утвърден с Наредба № 2/25.01.2010 г. на МЗ и правилата по т. 5, т. 7 и т. 12 за добра медицинска практика, приети от Българския лекарски съюз (БЛС) й назначил погрешно терапевтично лечение при домашни условия, предизвикало настъпването на медикаментозен кардиогенен шок. По въззивна жалба от подс. Б. И. В. с въззивно решение № 11/4.02.2013 г. по внохд. 309/2012 г. на АС - В. Търново, предмет на настоящето производство присъдата е изменена, като подсъдимият е признат за невинен и оправдан да е допуснал нарушение на т. 12 от Правилата за добрата медицинска практика, приети от БЛС, а в останалата част присъдата е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Въззивното решение е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. В съответствие с чл. 339 от НПК са посочени подробно основанията, поради които не са възприети за основателни поддържаните във въззивното производство доводи и възражения. Извършен е подробен анализ на доказателствата, който е довел до правилните фактически изводи - предписаното от подсъдимия неправилно домашно лечение на пострадалата К. стои в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото усложнение на здравето й, а от там и с нейната смърт. Обстоятелството, че подсъдимият има доверие на републикански специалисти по кардиология, не е основание за подлагане на съмнение заключението на съдебно-медицинската експертиза, нито пък за назначаване на нова със същата задача и участие на такива специалисти. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно - подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 123, ал. 1, предл. II-ро от НК във вр. с чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ, правилата по Раздел I, Глава I, т. 2.2 и т. 2.4 от Медицински стандарт "Кардиология", утвърден с Наредба № 2/25.01.2010 г. на МЗ и правилата по т. 5 и т. 7 за добра медицинска практика, приети от БЛС. Не е налице и третото касационно основание - явна несправедливост на наложеното наказание. Първо, защото не е налице очевидното несъответствие между извършеното от подсъдимия престъпление и наложеното му за това наказание и второ - посоченото за неправилно диагностициране състоянието на пострадалата при приемането й в болницата от подсъдимия не е непредявено от обвинението обстоятелство, свързано с неизпълнение на лекарската професия, което да стои в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилата по-късно смърт на пациентката. То правилно е прието като отегчаващо отговорността му. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во н. о. в настоящия състав,