Решение № 2738 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6360/2012 г.

Решение № 2738 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6360/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на митница Пловдив, подадена чрез процесуалния представител юк. Игнатова, срещу Решение № 689 от 26.03.2012 г. постановено от Административен съд - гр. Пловдив по адм. д. № 1468 по описа на същия съд за 2011 г., с което е отменено Решение за определяне на митническа стойност № 891 от 13.05.2011 г. на Началника на митница Пловдив, относно определено доплащане на от "Садат" ООД със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление бул. "Васил Левски" № 168, Булстат: 82535508, представлявано от Сюхейла Куртулду, на ДДС в размер на 366,69 лв. по ЕАД № 10BG003000Н0100525 от 5.07.2010 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с потвърждаване на оспорения административен акт. В с. з. касаторът не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба - "Садат" ООД - в с. з. чрез адв. Костов оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски възнаграждение в полза на ответника. Представя писмени бележки с подробни съображения. Заинтересованата страна - ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е описал фактическата обстановка по делото. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от Съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е установил, че с оспорения пред него административен акт на ответника по касация е определено задължение за ДДС в размер на 366,69 лв. по ЕАД № 10BG003000Н0100525 от 5.07.2010 г., ведно със законната лихва, без да е посочено от коя до коя дата се начислява същата. От правилно установените факти Съдът е изградил обосновани и законосъобразни правни изводи. По делото не съществува спор от фактическа страна, спорът по делото е правен и се свежда до правилното приложение на ЗМ и Регламент (ЕИО) 2913/92 г. на Съвета. Обосновано Съдът е приел, че за правилното определяне на митническата стойност на декларираните с процесния ЕАД стоки трябва да се установи договорната цена на същите. Като се има предвид, че е представена квитанция, подписана от износителя и в нея е посочена стойността, която е декларирана от дружеството - вносител, то следва да се приеме, че именно тя представлява договорената стойност на внесената стока. Тази квитанция не е оспорена като неистинска, поради което няма пречка тя да не се цени заедно с останалите. В тежест на административния орган е било да докаже, че декларираната от дружеството стойност на внесените стоки не е договорената и реално платена или подлежаща на плащане сума, т. е. че не е приложим чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г. и че стойността е различна от декларираната По делото такива категорични доказателства не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане, договора и анекса, установяващи декларираната митническа стойност. В подкрепа на твърденията, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е договорената и реално платена цена, в хода на съдебното оспорване пред Административен съд - гр. Пловдив са представени допълнително извлечения от счетоводството му, които също не са оспорени от митническия орган и кореспондират с другите приети писмени доказателства, представени при осъществяване на вноса. Фактурата, издадена от износителя, както и квитанция за плащане на фактурираната стойност, посочена в ЕАД, представените документи за установени между износителя и вносителя договорни отношения, са достатъчни за установяване, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е установената за плащане и реално платената цена. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК в административния акт следва да се посочат фактическите и правните основания за издаването му. Последните представляват мотивите за издаване на административния акт и са предпоставка за законосъобразността му. Трайната съдебна практика допуска мотивите да бъдат изложени и в отделен документ, стига по несъмнен начин да се докажат основанията за издаване на акта. На следващо място основание за законосъобразността на акта е при издаването му да е спазен законо-установеният процесуален ред. Изискването за посочване на мотиви и спазване на процесуалните правила е свързано с гарантиране правата на адресатите на акта, с осигуряване възможността на Съда да проведе ефективен контрол върху неговата законосъобразност и правилно приложение на материалния закон. В процесния административен акт липсват изложени мотиви, изразени във визиране на конкретни продажби от търговци със сходна дейност, които продажби да са подложени на анализ от митническия орган, за да достигне последният до извод за занижена митническа стойност при ответника по касация. Освен това Съдът в изпълнение на принципа за служебното начало в процеса е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, която установила, че декларираната от задълженото лице цена е реално осчетоводена при него, както и че на база тази цена са изградени продажните цени на вътрешния пазар на внесените стоки. Същевременно ответникът не е ангажирал доказателства за начина, по който е формирана новата митническа стойност, като не са установени цени на сходни стоки, такъв не е установило и вещото лице. Правилно Съдът не е ценил представената от ответника митническа декларация поради неотносимостта на въпроса по време с разглеждания случай. С оглед на изложеното Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, въз основа на които да се установи по реда на чл. 29 от Регламент 2913/92 митническата стойност на стоките по процесния ЕАД, както е прието в обжалвания административен акт. При това положение и с оглед задължението на административния орган да докаже всички предпоставки за законосъобразността на административния акт (чл. 170 АПК), Съдът намира, че определената в обжалваното решение митническа стойност е необоснована и немотивирана, което като резултат има за последица нарушение на материалния закон. След като е установил, че по същество не са представени безспорни документи за митническата стойност на стоките по ЕАД по смисъла на чл. 29 от Регламент 2913/92, митническият орган е следвало да определи същата по особените правила на чл. 30 и сл. от Регламента, в която разпоредба е указан редът, по който следва да се определи митническата стойност в случаите, когато в резултат на поведението на страните по вносната операция е невъзможно да се установи действително уговорената цена. Издателят на акта е имал възможност при доказване на съответните предпоставки да определи митническата стойност по реда на чл. 30 от Регламент 2913/92, респективно чл. 35 ЗМ и при спазване изискванията на чл. 102 ППЗМ относно реда за това. След като не са ангажирани безспорни доказателства за действително договорената цена, митническата стойност на стоките по процесния ЕАД (а въз основа на нея и дължимия косвен данък и лихви) неправилно е определена по реда на чл. 29 от Регламента/чл. 35 ЗМ. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид гореизложеното решението на Административен съд - гр. Пловдив не страда от пороците, посочени в жалбата, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и направеното от адв. Костов искане, на "Садат" ООД по принцип се следват разноски, но за първата инстанция на дружеството вече е присъдено юрисконсултско възнаграждение, доколкото в повечето заседания по делото "Садат" ООД е било представлявано от юрисконсулт. Освен това за производството пред настоящата инстанция не са представени доказателства за направени разноски за адвокатска защита (налично е адвокатско пълномощно, но не и договор за правна защита, нито доказателства за изплащане на адвокатско н. възнаграждение), поради което Съдът не следва да присъжда такива. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,