Решение № 8718 от 11.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Север" АД срещу решение 397/15.01.2024 г. постановено по адм. дело 7799/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява несъгласие с фактическите изводи на съда. Моли съдебното решение да бъде отменено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Комисията за енергийно и водно регулиране изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение Ответникът - С. Ж. К. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Административен съд София - град е сезиран с жалба, подадена от "Електроразпределение Север" АД срещу решение Ж-551/28.06.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал.1, ал.5, във връзка с чл. 147, ал.2 от Наредба 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката са дадени задължителни указания, в 14-дневен срок от получаване на решението "Електроразпределение Север" АД да издаде и предостави на К. становище за присъединяване към електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Север" АД на обект временно преместваем обект - контейнер съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, съобразявайки се с мотивите на решението, като в едноседмичен срок след извършените действия да предостави на КЕВР доказателства за изпълнението им. С горепосочено решение КЕВР се е произнесла по жалба на К. против "Електроразпределение Север" АД, с която възразява срещу местоположението на средството за търговско измерване (СТИ), определено в издаденото становище за присъединяване към електроразпределителната мрежа на обект временно преместваем обект - контейнер в с. Кичево, община Аксаково област Варна, CO Лозите. Установено е, че е подадено искане за проучване на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на обект ВПОконтейнер и са направени претенции за корекция на издаденото становище по отношение мястото на монтаж на СТИ е на отстояние от имота. Констатирано е, че в района на имота няма изградена мрежа на ниско напрежение, собственост на електроразпределителното дружество. На клиента е предложено становище за присъединяване на обекта му към електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Север" АД по чл. 56 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) с ПУПРОК-7208 със следните условия: - монтаж на електромерно табло 1 М на метална конструкция до МТП 2 ВЗ Добрева чешма, което да се захрани по подходящ начин от табло ниско напрежение на МТП - монтаж на монофазен електромер и необходимата предпазна и комутационна апаратура. В становището е предложена точка за присъединяване - трафопост МТП 2 ВЗ Добрева чешма, което е най-близкото електроенергийно съоръжение до имота на клиента, собственост на "Електроразпределение Север" АД и от което може да се осигури присъединяването на временния преместваем обект. Позовава се на чл. 52, ал. 2 от ЗУТ, съгласно който временните строежи се свързват със съществуващите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура с временни връзки. Към датата на подаване на жалбата съществува пречка по реализирането на инвестиционните намерения на компанията за изграждане на нова мрежа ниско напрежение в района на CO Лозите от трафопост МТП 2 ВЗ Добрева чешма, за което има изготвен и инвестиционен проект част Електрическа, които са породени от факта, че няма изработен проект за улична регулация за посочения район. Поради тези обстоятелства "Електроразпределение Север" АД е потвърдило условията за присъединяване на горепосочения обект. АССГ е анализирал разпоредбите на чл. 120 ЗЕ и чл. 29, ал. 1 и ал. 5 от Наредба 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба 6) и е счел, че електромерните табла със СТИ следва да се монтират до или на границата на имота на клиента на място, определено от оператора, и то така, че кабелите след изходящите клеми да попадат в имотните граници на обекта. Поради това оспорването е счетено за неоснователно. Обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно. Основният спор между страните е правен за това къде според приложимата правна уредба трябва да бъде монтирано СТИ на потребената електрическа енергия за процесния временно преместваем обект. Безспорно действащата нормативна уредба, в чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката, чл. 10, ал. 3 и чл. 29, ал. 5, 6 и, ал. 7 от Наредба 6 предвижда монтиране на електромерните табла до или на границата на имота на клиента или в общите части на сградата или фасадите на сградите на клиентите, за измерването на чиято електрическа енергия е необходимо монтирането на СТИ. Операторите на преносни и разпределителни мрежи ползват безвъзмездно части от сгради и прилежащите им поземлени имоти за монтиране на средства за измерване само на ползваната електрическа енергия от собствениците и ползвателите на тези обекти. Административният орган е издал акта като не е изяснил всички обстоятелства от значение за случая и при необсъждане възраженията на Електроразпределение Север АД, свързан с характера на обекта. При издаването на административния акт органът е длъжен и служебно да изясни всички относими факти и ясно и недвусмислено за посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма. Действително електроразпределителното дружество присъединява обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа при спазване изискванията на законодателството в областта на енергетиката. Условията за присъединяване на обекта се определят съобразно: 1: изискванията на ЗЕ, наредбите и правилата по чл. 83, ал. 1 ЗЕ; 2. Предоставената информация в искането по чл. 4; 3. Резултатите от извършеното проучване за техническите възможности и начина на присъединяване към електрическата мрежа; 4. Оптималната схема за присъединяване. Съгласно чл. 120, ал. 3 от ЗЕ операторът на електроразпределителната мрежа определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях. Аналогично и чл. 29 от Наредба 6/2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, предвижда, че електромерните табла се монтират на място, определено от разпределителното предприятие. Същите както и по-горе бе посочено съгласно изискванията на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ и чл. 29, ал. 5 от Наредба 6/2014 г. следва да се монтират до или на границата на собственост на имота на клиента. Действащото законодателство е предоставило оперативна самостоятелност на енергийното дружество при преценката относно мястото на монтажа на електромерните табла, стига същите да са до или на границата на имота. В случая обаче, не е отчетено обстоятелството, че се касае за временен обект /контейнер/. Видно от данните по делото и приложения снимков материал около обекта има изградена електрическа мрежа. Следвало е да се изследва всички обстоятелства, а в случай на необходимост от специални знания да се назначи съдебна експертиза, която да установи налице ли е улична регулация, действаща ли е изградената мрежа, както и да бъде съобразен характерът на процесния обект. В чл. 56 от Закона за устройство на територията е посочена възможност за някои преместваеми обекти като преместваеми увеселителни обекти, преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности, преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия и преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, като се свързват с временни връзки към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, когато това е необходимо за нормалното им функциониране. Не е установено, процесният обект попада ли в някоя от посочените категории. Настоящата съдебна инстанция намира за основателни оплакванията на касатора за неправилната преценка на относимите факти и обстоятелства от страна на съда. В случая съдът, в нарушение разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК не е анализирал подробно представените и събраните по делото доказателства. В мотивите на съдебния акт липсва обсъждане на всички възражения, както и анализ на доказателствата. Съдебното решение следва да съдържа мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи. Неизлагането на мотиви дори за един от посочените и изискуеми от закона елементи представлява самостоятелно основание за отмяна на акта. Необходимо е също така съдът да обсъди всички възражения на страните и да анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като съпостави и отчете всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Липсата на фактически установявания препятства обективната касационна проверка на оспорения съдебен акт и води до невъзможност настоящата инстанция да провери правилността му. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, а делото се върне на друг съдебен състав на административния съд за новото му разглеждане при спазване на указанията, дадени в настоящото решение. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, произнасяне в частта на разноски сторени пред настоящата инстанция, дължи съдът при новото произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение