Решение № 5938 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 842/2018 г.

Решение № 5938 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 842/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фондация [ЮЛ] (тук и по – долу Фондацията) представлявана от директора Е. П. М. – К. против Решение № 6872 от 20.11.2017 г. постановено по адм. д. № 9285 от 2017 г. по описа на Административен съд С. – град, II отд., 24 състав. С решението съдът е отхвърлил жалбата на Фондацията срещу заповед № РД-01-87/21.07.2017 г. на председателя на Държавната агенция за закрила на детето, с която на осн. чл. 43з, ал. 1 и чл. 43з, ал. 2, т. 2 от Закона за закрила на детето, е прекратен издаденият на Фондацията лиценз № 0974 от 17.08.2015 г. В касационната жалба се излагат доводи за нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционното решение – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли съдът да отмени решението на Административен съд С. – град както и оспорената заповед № РД-01-87/21.07.2017 г. на председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за закрила на детето оспорва жалбата, счита я за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че оспореното решение на АССГ е правилно, като постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административен съд С. – град е отхвърлил жалбата на Фондация [ЮЛ] срещу заповед № РД-01-87/21.07.2017 г. на председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Видно от съдържанието на заповедта, на осн. чл. 43з, ал. 1 и чл. 43з, ал. 2, т. 2 от Закона за закрила на детето, е прекратен издадения лиценз № 0974 от 17.08.2015 г. на Фондацията за предоставяне на социална услуга за деца: "Мобилен център за работа с деца". За да постанови това решение съдът е приел, че в случая са изпълнени условията в чл. 43з, ал. 2 от Закона за закрила за детето (тук и по – долу ЗЗД), за да настъпят последиците от непредставяне на социалната услуга за деца. Според решаващият съдебен състав чл. 43з, ал. 2 от ЗЗД изчерпателно предвижда при какви предпоставки ще бъде отнет лиценза на лицензирания доставчик на социалната услуга. В случая те се свързват с поведението на титуляра на услугата, което се изразява в следните действия: писмено да е поискал прекратяването му със заявление, в което е изложил мотиви за прекратяването; когато титулярът не започне да предоставя услугата в срок до 12 месеца от получаване на лиценза; когато титулярът в срока по чл. 43е, ал. 2 не е уведомил председателя на Държавната агенция за закрила на детето за започване на дейността по предоставяне на услугата, за която е лицензиран; в срока по чл. 43е, ал. 2 не е уведомил председателя на Държавната агенция за закрила на детето за адреса/адресите на предоставяне на услугата, за която е лицензиран - в случаите, в които е приложимо. Решението е правилно. Пред първоинстанционният административен съд е установено от фактическа страна, че със заповед № РД-01-60/05.08.2015 г. на председателя на ДАЗД и на осн. чл. 43з, ал. 1 от ЗЗД е постановено издаването на лиценз на Фондацията, която е създадена с нестопанска цел, за осъществяване на дейност в обществена полза с наименованието [ЮЛ] за предоставяне на социална услуга за деца: "Мобилен център за работа с деца". Лицензът за социални услуги № 0974/17.08.2015 г. е валиден до 17.08.2018 г. Вписаните в регистъра лицензирани доставчици, които предоставят социални услуги, следва да спазват критериите и стандартите за осъществяване на дейността си, в случая определени със Закона за закрила на детето. В хода на делото пред първата инстанция съдът е установил, че самият касационен жалбоподател признава неизгодни за себе си факти, а именно, че състоянието на работата по услугата все още е в процес на подготовка и е налице преодоляване на трудности, и зависимости. Във връзка с писмо № 16-00-38/15.06.2017 г. жалбоподателят е депозирал в Агенцията информационна карта на услугите за деца в общността за 2016 с вх. № 14-00- 8#272/16.06.2017 г. Според съдържанието, това е социална услуга, която се управлява от Фондацията и е посочена като "Мобилен център за работа с деца". Услугата е в процес на подготовка за предоставяне на целева група. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗСП, социални услуги са дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот и се извършват в специализирани институции на общността. Когато социалните услуги се предоставят на деца, относими са разпоредбите на Закона за закрила на детето. По делото няма спор, че услугата "Мобилен център за работа с деца", е именно услуга от този тип, която следва да се предостави на децата и може да бъде извършвана от касационния жалбоподател. С протокол от среща на експерти от Дирекция "Политики и програми за детето, стратегическо развитие и координация" с представляващия Фондацията е констатирано, че на 20.06.2017 г. в ДАЗД, директорът К. е уведомила експертите, че Фондацията работи по проекти, но не е започнала дейност по услугата за деца "Мобилен център за работа с деца". Изтъква се от представляващия Фондацията, че причината е да предпази децата, с които е планирала да работи за услугата, след като е получила заплахи от страна на представители на други организации. Със заповед № РД-01-87/21.07.2017 г. председателят на ДАЗД и след проведено заседание, на основание чл. 43з, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗЗД, е прекратил издадения лиценз № 0974/17.08.2015 г. на Фондация [ЮЛ], за предоставяне на социална услуга за деца: "Мобилен център за работа с деца". Административният съд въз основа на правилна преценка на доказателствата събрани по реда на АПК и ГПК, е достигнал до заключение, че Фондацията не е извършвала в законоустановения срок дейност във връзка с лицензираната социална услуга за деца - "Мобилен център за работа с деца". Предвид доказаните по делото правнорелевантни факти, изводите на първоинстанционния съд относно наличие на предпоставките за прекратяване действието на лиценза на Фондацията, в хипотезата на чл. 43з ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗЗД са правилни. Заключението на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и при спазване на административнопроизводствените правила е законосъобразно, и обосновано. Мотивите за прекратяване на лиценза чрез издаване на нарочна заповед от председателя на Държавната агенция за закрила на детето, съответстват на фактическите установявания от съда. Те се изразяват в обстоятелството, че Фондацията не е започнала да предоставя услугата в срок до 12 месеца от получаване на лиценза, за осъществяване на дейност в обществена полза с наименованието [ЮЛ], за предоставяне на социална услуга за деца: "Мобилен център за работа с деца". В допълнение, нормата на чл. 43з, ал. 6 от ЗЗД, не предвижда даване срок на доставчика на социална услуга за деца за отстраняване на нарушението по ал. 2, т. 2 на чл. 43з от ЗЗД. Такъв срок се предвижда само по чл. 43з, ал. 2, т. 3 и т. 4 или чл. 43з, ал. 3 от ЗЗД, но не повече от три месеца, която правна уредба е неотносима към процесното нарушение. По същество оспорената по делото заповед е израз на правомощието на председателят на Държавната агенция за закрила на детето, да упражнява контрол по спазването на правата на децата. С така цитираните норми на чл. 43з от Закона за закрила на детето, контролът се разширява и спрямо лицензираните доставчици на социални услуги за деца, за да се постигне по-добра закрила във всички сфери от техния живот. Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е постановена в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че както към датата на постановяване на оспорената заповед, така и 12 месеца след като е предоставен лиценз № 0974/17.08.2017 г., т. с. до 17.08.2016 г., жалбоподателят не е започнал да осъществява дейност по предоставяне на социалната услуга за деца. Законът не обвързва преценката на административния орган за прекратяване на издадения лиценз в хипотезата на чл. 43з, ал. 2, т. 2 от ЗЗД с осъществяване на определени факти. Единственият сочен за релевантен факт е липсата на предоставяте на социалната услуга в срок до 12 месеца от получаване на съответния лиценз. Представените от касационният жалбоподател писмени доказателства в открито съдебно заседание по делото на 11.04.2018 г., не опровергават този извод на съда. По изложените съображения касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК Върховният административен съд, шесто отделение