Решение № 524 от 17.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1356/2008 г.

Решение № 524 от 17.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1356/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на адв. Д. А. и адв. Хр. Х. на М. Б. Н.,М. Ф. Н. и Д. Х. Т. срещу въззивно решение № 2* от 27.12.2007 г.по гр.д. № 1382/2007 г.на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 21 от 10.04.2007 г.по гр.д. № 527/2006 г. на А. районен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 218б, ал. 1 б. "в"ГПК с искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендират разноски. Ответникът по жалбата- Й. Л. Н. не е депозирал по реда на чл. 218г ГПК (отм.) писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.) и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 218а ал. 1 б. "а" ГПК (отм.) За да потвърди решението на първата инстанция, с което е отхвърлен предявения от касаторите негаторен иск, въззивния съд е установил, че в полза на ответника Н е било издадено строително разрешение за основен ремонт и надстройка на жилищна сграда за ресторант през 2001 г., като защитата на касаторите - ищци по административен ред против него е преградена, поради отпадане на правото им на жалба с изменението на чл. 149 ЗУТ /ДВ бр.65/2003 г./. Преди издаването на строителното разрешение в полза на ответника е било извършено изменение на ЗРП с КЗСП и е предвидено свързано застрояване със сградата в имота на касаторите, като е посочено, че следва да се спазва забранителната 5 метрова ивица от дъното на парцела до надстройката за втори надземен етаж. По одобрения инвестиционен проект не е спазено забранителното изискване, като е предвидено изграждането на бар-бюфет, покрит с дървена покривна конструкция на дървени колони, на нивото на надстроявания втори надземен етаж, който отстои на 2,70 м.от дъното на парцела. Строителството е започнало и е била излята железобетонната плоча на първия надземен етаж, която е с 1,15 м.над котата на пода на втори жилищен етаж в заварената жилищна сграда на касаторите. Новостроящата се надстройка се свързва на едно ниво със стрехата на заварената жилищна сграда на касаторите и няма надскачане в котата. Изпълнен е и еркерът, чийто размер по проект надхвърля допустимия в конкретния случай от 0,9 м. Част пътна, касаеща паркинга с 4 паркоместа на инвестиционния проект е съгласувана с "П", но част пътна за "Комуникационно решение и организация на движението" не е съгласувана, като е препоръчано по-детайлно заснемане на по-дълъг участък от пътя преди и след обекта. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че негаторната претенция на касаторите е неоснователна, тъй като разликата в нивата на излятата плоча и заварената жилищна сграда, не е отклонение по одобрения проект, а същата е посочена още в одобреното изменение на ЗРП с КЗСП, а по отношение на размера на еркера, че е налице незначително отклонение, което не пречи на пълноценното използване на имота на касаторите. По отношение на несъгласуваната част пътна на инвестиционния проект е приел, че е налице изключението на чл. 43, ал. 2 ЗУТ. Решението е валидно, процесуално допустимо и правилно. Въведените касационни оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 116 ГПК, изменението на иска може да се направи от ищеца в случай, че се позове на нови фактически твърдения или ако измени петитума, т. е. търсената с иска защита. Искането за изменение на иска, направено от повереника на ищците е било основано на въвеждане на нови факти и обстоятелства, настъпили след предявяване на иска и едновременно с това чрез промяна на петитума, поради което правилно е прието, че се касае до нов иск. Неоснователно е и позоваването на разпоредбата на чл. 188, ал. 3 ГПК задължаваща съда при постановяване на решението си да вземе предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, които са от значение за спорното право, която обаче не е основание за изменение-увеличение на иска. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и формирал обосновани изводи, че не всяко въздействие върху имота на ищците може да бъде предмет на предвидената петиторна защита, а само това въздействие, което е неоснователно, т. е. противоречи на установените строителни правила и норми и по този начин накърнява правата им, предмет на защита. В разглеждания случай следователно основателността на иска е предполагала доказване в съдебното производство на факта на наличие на такова положение в резултат на строежа, предприет от ответника, което надхвърля пределите на позволеното и създава реални пречки за упражняване правото на собственост на ищците в пълен обем. Строежът е изпълнен в съответствие със строителните книжа и разрешението за строеж, което е административен акт и поражда правни последици за лицата, до които се отнася и за създадените и произтичащи от него правомощия. В ЗУТ е уредена специална процедура за установяване на отклонения от строителните книжа и органите натоварени със специфични контролни функции. Същевременно обаче разрешението за строеж подлежи на зачитане от всички правни субекти. То трябва да се изпълнява от лицето, на което е разрешено строителството и ограничително подлежи на зачитане от собствениците на съседните имоти. Още повече, че съобразно практиката на ВКС, недопустимо е с негаторния иск да се иска ревизиране на издадено строително разрешение или архитектурен проект, ако само по себе си те са основание за предявяването му, без да е доказано неоснователното действие на ответника, свързано с ограничаване правото на собственост на ищеца. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на заявените в касационната жалба нарушения следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.),Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение