Решение № 13352 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9355/2012 г.

Решение № 13352 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9355/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Илхан Басриев Абтиходжев от гр. Русе, против решение № 15 от 02.07.2012 г., постановено по адм. д. № 208/2012 г. по описа на Административен съд- Русе, с което е потвърдено Решение № 109 от 11.06.2012 г. на Общинска избирателна комисия/ОИК/-гр. Ветово за предсрочно прекратяване на пълномощията на касатора като кмет на кметство Глоджево, обл. Русе. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че съдът не е съобразил всички доказателства по делото, включително "невлязлата в сила" присъда на Окръжен съд Русе, съобразно която за него има частична пречка да изпълнява длъжността "кмет"-само за правомощието му да извършва нотариална дейност, и висящото дело пред ВКС по негова молба за възобновяване на наказателното производство. Моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение и оспорения в първоинстанционното производство административен акт. В о. с. з. на ВАС касаторът-лично и чрез процесуалния си представител адв. Сегова поддържа жалбата и излага нови съображения за неправилност на решението. Ответната страна-Общинска избирателна комисия Ветово не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, че административният съд правилно е приел, че присъдата, с която касаторът е лишен от права, е влязла в сила, предвид нормата на чл. 420, ал. 3 от НПК, съгласно която искането за възобновяване на наказателно производство не спира изпълнението на присъдата. Намира за неоснователен и доводът на касатора за съществуваща възможност да изпълнява длъжността "кмет", предвид наличието само на частична пречка, касаеща само правомощия, свързани с нотариална дейност, тъй като с лишаване на осъдения от право да заема държавна и обществена длъжност, лицето не може да бъде кмет, в чиито правомощия се включва и извършване на нотариална дейност. Счита, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи неговата отмяна и предлага да се остави в сила, а касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна - участник в производството пред Административен съд - Русе, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд се е развило по жалба, подадена от настоящия касационен жалбоподател, против решение № 109 от 11.06.2012 г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) - Ветово, с което са прекратени предсрочно пълномощията му като кмет на Кметство Глоджево, на основание разпоредбите на чл. 236 от ЗИНЗС вр. чл. 42, ал. 3 от ЗМСМА, поради наличие на влязла в сила присъда, с която Илхан Басриев Абтиходжев е лишен от право да заема държавна и обществена длъжност, включваща правомощия за осъществяване на нотариална дейност, за срок от две години. От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че оспорващият е бил избран за кмет на Кметство Глоджево, обл. Русе с решение № 0010072/24.10.1011 г. на ОИК- Ветово, че с влязла в сила присъда по НОХД № 2934/2011 г. на Районен съд Русе, изменена с решение по ВНОХД № 211/12 г. на Окръжен съд Русе той е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание пробация и лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност, включваща правомощия за осъществяване на нотариална дейност, за срок от две години и че за изпълнение на второто наказание Районна прокуратура -Русе е изпратила на ОИК- Ветово писмо № 100/05.06.12 г., с което изискала да се извършат действията по изпълнение на това наказание. С оспореното решение от 11.06.2012 г. Общинска избирателна комисия-Ветово прекратила предсрочно пълномощията на жалбоподателя като кмет на кметство Глоджево. В него посочила като фактическо основание наличието на влязла в сила присъда, с която жалбоподателят е лишен от право да заема държавна и обществена длъжност, включваща правомощия за осъществяване на нотариална дейност, за срок от две години, а като правно - чл. 236 от ЗИНЗС вр. чл. 42, ал. 3 от ЗМСМА. При тези данни съдът приел, че решението е взето от компетентен орган, в установената форма, при наличие на кворум и при спазване на административно-производствените правила. Отхвърлил възражението, че административният орган неправилно е приложил материалния закон, тъй като оспорващият бил лишен само от право да осъществява нотариална дейност, поради което той можел успешно да изпълнява длъжността кмет на кметството без да осъществява нотариални функции, по съображения, че всъщност жалбоподателят не е лишен само от право да осъществява нотариална дейност, а е лишен от право да заема държавна и обществена длъжност, включваща правомощия за осъществяване на нотариална дейност, т. е. е лишен от право да заема всякаква държавна и обществена длъжност, не само кметска, в чиито правомощия се включват правомощия за осъществяване на нотариална дейност. Преценил като неоснователно и възражението, че присъдата, на която е основан административния акт не е влязла в сила, по съображения, изведени от чл. 346, т. 2 и чл. 412, ал. 2, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ и изрично посоченото в представения по делото препис от присъдата, че тя е влязла в сила, както и писмото на Районна прокуратура Русе в същия смисъл, сезиращо ответника за изпълнение на наложеното наказание лишаване от посочените по-горе права. На това основание съдът приел, че административният орган е спазил и материалния закон, доколкото е налице влязла в сила присъда, едно от наказанията по които е лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност. По тези съображения отхвърлил жалбата. Решението е правилно, обосновано и съобразено с материалния закон. Понастоящем под формата на възражения за необоснованост на изводите на съда и за неправилно приложение на материалния закон се релевират същите възражения, които са разгледани и отхвърлени от първоинстанционния съд. Неоснователно е възражението, че съдът не се е съобразил с обстоятелството, че решението на ОИК е взето преди да е приключило съдебното обжалване на присъдата, станала причина за предсрочно прекратяване на правомощията на кмета. Съдът е разгледал възражението и правилно го е отхвърлил. Обосновано административният съд е приел, че присъдата, с която касаторът е лишен от права е влязла в сила, като приложените доказателства за наличие на висящо дело пред ВКС по неговата молба за възобновяване на наказателното производство не променя този извод, предвид разпоредбата на чл. 420, ал. 3 от НПК, съгласно която искането за възобновяване не спира изпълнението на присъдата, освен ако прокурорът или Върховният касационен съд постанови друго, /за каквото няма данни/, анализирана в съвкупност с нормата на чл. 412, ал. 2, т. 1 от НПК, съгласно която присъдите влизат в сила от момента на постановяването им, когато не подлежат на проверка по жалба или протест. Правилно в тази връзка е прието, че присъдата на Районен съд- Русе не подлежи на касационно обжалване, тъй като е извън кръга на съдебните актове по чл. 346, т. 2 от НПК, подлежащи на такова, предвид факта, че с решението си/л. 12 от делото/ Окръжен съд- Русе, като въззивна инстанция само е изменил обжалваната присъда, като увеличил наказанието на Илхан Б. Абтиходжев, но не е постановил нова присъда по отношение на него. Представените от касатора в настоящата инстанция писмени доказателства, а именно Предложение изх. № 172/31.05.2012 г. от Районна прокуратура- Русе и протокол от 14.06.2012 г. на същата районна прокуратура, не водят до извод, различен от изведения от съда за наличие на основанието по чл. 236, ал. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ за освобождаване на касатора от посочената длъжност. Този извод се налага от чл. 236, ал. 1 на посочения по-горе закон, съгласно който наказанието лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност се изпълнява от органите, които избират или назначават съответните длъжностни лица, и съгласно относимата за случая ал. 2,според която ако осъденият заема длъжност, от правото на заемане на която е лишен, органът по ал. 1 го освобождава незабавно. Не е налице твърдяното нарушение на материалния закон. Основанието по чл. 236, ал. 2 от ЗИНЗС в случая е безспорно установено с влязла в сила присъда, с която жалбоподателят, противно на твърдяното от него, не е лишен само от право да осъществява нотариална дейност, а е лишен от право да заема държавна и обществена длъжност, включваща правомощия за осъществяване на нотариална дейност, т. е е лишен от право да заема всякаква държавна и обществена длъжност, в чийто правомощия се включват правомощия за осъществяване на нотариална дейност. Съдебното решение е задължително както за административния орган, така и за съда. Възражението, че касаторът "следва да остане на длъжността, от която е освободен, за да се изпълни наложеното му наказание поправителен труд" е ирелевантно за законосъобразността на акта и не държи сметка, че за извършените деяния по чл. 311, ал. 1 от НК на касатора е наложено наказание, предвидено в разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК, като начинът за изпълнение на това наказание, както бе посочено по-горе, е уреден в нормата на чл. 236, ал. 1 от ЗИНЗС. Действително кметовете на кметства се избират пряко от народа, но законодателят в разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ЗМСМА (нова - ДВ, бр. 69 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) е оправомощил общинската избирателна комисия да прекрати предсрочно пълномощията на кметовете в случай като настоящия, с оглед изпълнение на наложеното наказание. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати сочените в касационната жалба пороци на решението, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,