Решение № 905 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1771/2008 г.

Решение № 905 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1771/2008 г., III г. о., Гк, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Н. П. И. от гр. Русе, чрез особения му представител адв. Н. Б. от АК-Русе, срещу решение № 327 от 29.01.2008 г. по гр. д. № 489/2007 г. на Великотърновския апелативен съд с оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Поддържа, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не отговаря на обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, което не е отчетено от въззивния съд. Ответникът Н. П. И. от гр. Русе, не е заявил становище. Жалбата е постъпила в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, приема за установено следното: С обжалваното решение Великотърновският апелативен съд е оставил в сила решение № 69/18.06.07 г. по гр. д. № 109/06 г. на Русенския окръжен съд. С него е уважен иск на Ж. С. Е., със съдебен адрес гр. Р., срещу Н. П. И. от гр. Русе за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпили в резултат на смъртта на баща му -С. Е. Ю., на 5.05.2004 г., причинена виновно от ответника-касатор - иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. Размерът на обезщетението е определен на 10 000 лева, а за разликата до претендирания размер от 50 000 лева искът е отхвърлен. За да постанови този резултат съставът на въззивния съд е приел, че е налице влязла в сила присъда по н. о. х. д. № 171/2005 г. на Русенския окръжен съд, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ищецът е единствен син на пострадалото лице. При определяне размера на обезщетението е съобразил показанията на св. Ф съпруга на починалото лице и св. Н относно начина, по който Ж. Е. е преживял смъртта на баща си, както и влошеното му здравословно състояние - и преди инцидента ищецът е бил с пожизнена нетрудоспособност от 54,5% и е разчитал на помоща на баща си, а след това състоянието му се е влошило. Жалбата е неоснователна. Обезщетението за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева е съобразено с критериите за справедливост, установени в чл. 52 ЗЗД, и в никакъв случай не може да се определи като завишено. Касае до смърт, настъпила в резултат на виновно поведение на ответника-касатор, което е установено по задължителен начин в наказателното производство - чл. 222 ГПК (отм.). Доводът за съпричиняване на резултата от страна на пострадалото лице или трети лица е напълно произволен, тъй като не е установен по предвидения в закона ред нито в наказателното, нито в настоящото дело. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.