Решение № 5239 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1915/2012 г.

Решение № 5239 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1915/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Веселина Тенева Производството е образувано по искане на Петър Димитров Георгиев от с. Бързия, община Берковица на основание чл. 239, т. 5 от АПК и по искане на Атанас Димитров Георгиев на основание чл. 239, т. 2, т. 3 и т. 5 от АПК за отмяна на влязло в сила определение по адм. дело № 570/2011 г. на Административен съд - Монтана. Твърди се от първия молител, че в резултат на допуснати нарушения от съда същият не е бил уведомен за започналото административно производство и за издадената заповед № ДК-02-СЗР-268 от 15.09.2011 г. на Началника на РДНСК Северозападен район - гр. Враца, с която е наредено да бъде премахната къщата на Атанас Димитров Георгиев - брат на искателя, а също така излага, че не е бил призован и не е известен за оспорената пред първоинстанционния съд заповед № ДК-02-СЗР-268 от 15.09.2011 г. на Началника на РДНСК Северозападен район и за образуваното пред АС - Монтана по жалба на Петър Димитров Георгиев срещу същата заповед адм. дело № 570/2011 г. на Административен съд - Монтана. Твърди, че не е известен и за влязлото в сила прекратително определение по посоченото дело, като излага, че с брат му са съсобственици на УПИ, в който е построена процесната къща на брат му в съсобствен на двамата имот, като непосредствено до нея е "залепена" неговата къща. Искателят счита, че е следвало да участва в съдебното производство като заинтересувана страна, тъй като с постановяване събарянето на къщата на брат му със заповедта на Началника на РДНСК Северозападен район - гр. Враца се застрашава от самосрутване неговата собствена къща. Излага, че от съда са допуснати съществени нарушения на процесуалните и материалноправните разпоредби на закона и е осуетена възможността му да вземе участие в делото като заинтересувана страна, и посочва основанието за отмяна - чл. 239, т. 5 от АПК. Твърди се от втория молител, че получената обратна разписка, с която той в качеството ме на жалбоподател по делото е уведомен за заповед № ДК-02-СЗР-268 от 15.09.2011 г. на Началника на РДНСК Северозападен район - гр. Враца е неистински документ, като искателят твърди, че подписът на обратната разписка не е негов, който факт според него е довел до прекратяване на делото поради просрочие на жалбата му. В тази връзка сочи основанията за отмяна - чл. 239, т. 2 и т. 3 от АПК. Също така се позовава на обстоятелството, че в нарушение на процесуалните правила брат му като собственик на къщата непосредствено построена до неговата е заинтересована страна, но не е участвал в производството по делото и сочи основание за отмяна- чл. 239, т. 5 от АПК. Ответникът Началника на РДНСК Северозападен район - гр. Враца, чрез юрисконсулт Стойков изразява становище за неоснователност на двете молби за отмяна. Върховният административен съд, като обсъди доводите в двете искания за отмяна във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Фактите сочат, че производството пред Административен съд Монтана е образувано по жалба на Атанас Димитров Георгиев срещу заповед № ДК-02-СЗР-268 от 15.09.2011 г. на Началника на РДНСК Северозападен район - гр. Враца, с която е наредено да бъде премахната къщата на Атанас Димитров Георгиев - брат на искателя. Производството по делото е прекратено поради просрочие на жалбата на Атанас Георгиев с определение по адм. дело № 570/2011 г. на Административен съд - Монтана, което е обжалвано от него пред Върховния административен съд. С определение № 14771 от 14.11.2011 г. по адм. дело № 13825/2011 г. на Върховния административен съд, второ отделение е оставено в сила определението на Административен съд - Монтана. Видно от данните по делото, искателят Петър Димитров Георгиев от с. Бързия не е участвал като заинтересувана страна в производството пред двете инстанции. Основната характеристика на отмяната е, че тя е извънредно средство за контрол на влезли в сила решения, в случая на определение, на изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 239, т. 1 до т. 6 от АПК основания. За тяхната порочност съдът е длъжен да държи сметка за това, дали посоченото от искателя основание попада в приложното поле на съответна правна норма, изчерпателно и конкретно изброяваща предпоставките, наличието на които са основание за отмяна. По първото искане за отмяна, Върховният административен съд, петчленен състав приема следното: Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, на която се позовава искателят гласи: актът подлежи на отмяна, когато "страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани". Петър Георгиев не може да иска отмяна на влязлото в сила прекратително определение на посоченото основание - чл. 239, т. 5 от АПК, което основание е приложимо при установяване на допуснатите нарушения, но е относимо само за страните по делото. Няма данни, искателят да е участвал като страна по делото в двете инстанции. На основание на изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. По второто искане за отмяна на Атанас Димитров Георгиев, Върховният административен съд, петчленен състав приема за установено следното: Искателят сочи, че има висящо дело 517/2011 г. по описа на АС - Монтана досежно издаването на удостоверение за търпимост на процесната сграда, предмет на премахване със заповед № ДК-02-СЗР-268 от 15.09.2011 г. на Началника на РДНСК Северозападен район - гр. Враца, предстоящото решаване по което дело той счита за преюдициално по отношение на прекратителното определение по настоящото дело. Това оплакване не попада в приложното поле на изчерпателно изброените основания за отмяна посочени в молбата на Атанас Димитров Георгиев, поради което е неоснователно. Неоснователен е и доводът за наличието на предпоставките на чл. 239, т. 2 и 3 от АПК за отмяна на влязлото в сила определение, тъй като искателят не доказва в настоящото производство твърдението си, че по надлежен ред е установено, че положеният подпис на обратната разписка, с която той е уведомен за заповед № ДК-02-СЗР-268 от 15.09.2011 г. на Началника на РДНСК Северозападен район - гр. Враца, не е негов. Ето защо цитираната разпоредба в случая е неприложима. По отношение на доводите на Атанас Георгиев за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК поради допуснато процесуално нарушение на съда предвид неучастието на Петър Георгиев в административното производство и като заинтересувана страна по делото, настоящият съдебен състав приема, че искателят се позовава до процесуални нарушения, които не засягат лично него като страна по делото, а до засегнати права в случая на трето лице, което не е участвало като страна по делото. Още повече, че Петър Георгиев лично е подал молба за отмяна на посоченото основание, за неоснователността на която съдът е изложил по-горе мотиви. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав приема, че и двете искания за отмяна на влязлото в сила прекратително определение по чл. 239, т. 2, т. 3 и т. 5 от АПК следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. По изложените съображения на основание чл. 224, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав