Решение № 8209 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 581/2014 г.

Решение № 8209 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 581/2014 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Георги Милков Янков, чрез адв. И. Димитрова, против решение № 6606/31.10.2013 г. по адм. д. № 346/2013 г. на Административен съд София - град, с доводи, че е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поискано е да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което изцяло да се уважи предявеният иск. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски. Ответната страна Кметът на Столична община, чрез пълномощник юрк. Минкина, в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена като неоснователна исковата молба с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ на Георги Милков Янков срещу Столична община, с която се претендира обезщетение в размер на 18 500 лв., представляващи претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи за периода 01.03.2002 г. - 30.09.2004 г. от отменен административен акт - Отказ на Главния архитект на район Лозенец, Столична община изх. № АБ-М-17/28.01.2004 г. за узаконяване на строеж "Преустройство на офис в кафе аперитив" находящ се в УПИ III-540,541,542, кв. 182, м. Л. - IIIч. по плана на гр. София, ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 5740 лв. за периода 08.01.2010 г. - 08.01.2013 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Решението е правилно. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Необходимо е да се отбележи, че отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за това. Както правилно административният съд е посочил в решението си, в настоящия случай претенцията на ищцата е за причинени вреди в резултат на отменен със Заповед № ДК-04-6/23.01.2008 г. на Началника на Столична РДНСК отказ на главния архитект на район Лозенец, СО, изх. № АБ-М-17/28.01.2004 г. за узаконяване на строеж "Преустройство на офис в кафе аперитив" находящ се в УПИ III-540,541,542, кв. 182, м. Л. - IIIч. по плана на гр. София, като имуществените вреди се претендират като пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да реализира доходи от наем на обекта, чиито собственик е. Правилно съдът в обжалваното решение е посочил, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест по установяване на основателността на иска. В настоящия случай е налице само първата предпоставка по ЗОДОВ, а именно: наличието на отменен административен акт, от които се претендират вредите, но не и останалите две предпоставки: да е настъпила вреда за ищеца и да има причинно следствена връзка между отменения акт и вредата. Именно поради това, обосновано, съдът е отхвърлил изцяло предявените искове на основание чл. 1 ЗОДОВ като недоказани. Като цяло тезата на ищеца се базира на Договор за наем на недвижим имот от 23.08.2001 г., сключен между Георги Янков и "МС-ентъртеймънт" ООД, както и на свидетелските показания на Петя Марвакова, но в случая гореспоменатият договор е с предмет отдаване под наем на недвижим имот, представляващ офис, а не кафе-аперитив, на което и основание се иска обезщетението. Също така по делото липсват доказателства, че този договор да е бил прекратен след 28.01.2004 г., когато е бил издаден отказът за узаконяване и преди 23.08.2004 г., на която дата е изтекъл 3-годишният срок, за който е бил сключен - т. е. няма данни, че действително Янков не е продължил да отдава под наем процесното помещение, което между другото не е било пречка с оглед на първоначалното му предназначение - офис, независимо от отказа за узаконяване. Също така редно е да се отбележи, че сочената от процесуалният представител на жалбоподателя практика не е относима към настоящия случай. От изложеното е видно, че не са налице твърдяните в жалбата касационни основания. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,