Решение № 5845 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2185/2010 г.

Решение № 5845 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2185/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Фазълрахим Фазли, гражданин на Афганистан, подадена против решение № 13811 от 17.11.2009 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 13088/2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Освен това касаторът развива съображения за неправилно приложение на нормите на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ и моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, с което се потвърждава оспореното решение на ДАБ, тъй като двете решения са незаконосъобразни. Ответникът - Държавна агенция за бежанците оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Кулинова, която пледира за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото съдебното решение е обосновано и е съответствие с материалния закон - чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като тричленният състав правилно е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 13811 от 17.11.2009 г. е отхвърлена жалбата на Фазълрахим Фазли, гражданин на Афганистан, срещу решение № 586/8.10.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. За да достигне до този резултат тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че спрямо жалбоподателя не са налице материално-правните условия, предвидени от законодателя за предоставяне на претендираната закрила - статут на бежанец или хуманитарен статут от страна на Република България. В мотивите на съдебното решение е изведен извод, че процесният отказ, обективиран в решение № 586/8.10.2008 г. на председателя на ДАБ е законосъобразен и липсват правни основания за отмяната му. Първоинстанционният съд е обсъдил възраженията на жалбоподателя и подробно е разгледал хипотезите, включени в приложното поле на чл. 8 и на чл. 9 от ЗУБ, в резултат на което е преценил, че съобразно изявленията на самия жалбоподател причина за напускането на Афганистан е дългогодишният страх от преследване, което обаче не е осъществено в действителност. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са налице нарушения, представляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, трето отделение на Върховния административен съд е произнесло законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото от съдържащата информация в справка № 2201/22.07.2008 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ за обстановката в Афганистан и данните от бежанската история на чужденеца може да се изведе обоснован извод, че същият не принадлежи към нито една от категориите на лица в риск, за които е приложима нормата на чл. 1А от Конвенцията от 1951 г. за бежанците. В горепосочената справка са изброени определени рискови категории: лица, изразяващи мнението си по политически въпроси, журналисти, лица с определена етническа принадлежност - пущуни и гуджури, преминалите към друго вероизповедание, жени - жертва на преследване, хомосексуалисти и лица, свързани с Народнодемократическата партия на Афганистан. По делото не е установено за района на гр. Джалалабад, откъдето е жалбоподателя, съществуването на такива заплахи, при които степента на протичащия въоръжен конфликт да се приеме за безогледно насилие. Няма доказателства, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в този регион, поради самия факт на присъствието си там се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Първоинстанционният съд точно е констатирал, че липсва конкретен повод за напускането на страната, а причината за това е нарастващата роля на официалната власт, която обаче е съществувала в през последните седем години. В бежанската история на Фазълрахим Фазли е вписано, че напускането му е поради това, че баща му е бил активист на партия "Хесб-е-Исмлами" с ръководител Хекматиар, бивш военен офицер в Министерството на отбраната, който е против сегашната власт, но от 7 г. синът не го е виждал и чувал по телефон. Самият жалбоподател е заявил в проведеното интервю в ДАБ, че не знае нищо за тази партия. В мотивите на обжалваното съдебно решение правилно е преценено, че не е налице условието за предоставяне на статут на бежанец в РБ по реда на чл. 8 от ЗУБ, защото в случая няма данни за основателен страх от преследване. В касационната жалба, както и в първоинстанционната жалба са изложени подробни твърдения относно засилващата се официална власт в Афганистан, която застрашавала жалбоподателя, но петчленният състав на Върховния административен съд не възприема тази теза, защото тя е в несъответствие с вписаното в приложената към преписката справка № 2201/22.07.2008 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ, според която е установен риск за лицата заемащи висок пост в Народнодемократическата партия на Афганистан /PDPA/, но не и относно лицата, свързани с партия "Хесб-е-Исмлами на Хекматиар" /Hezb-i-Isiami Hikmatyar/, за които е отразено, че повечето губернатори, назначени от правителството, са от последната партия. Жалбоподателят твърди, че баща му преди повече от 7 г. е бил активист точно на партия "Хесб-е-Исмлами на Хекматиар", поради което не би следвало да съществува опасност за него или за сина му от преследване. При приемане на горепосочената справка № 2201 от 22.07.2008 г. като писмено доказателство, тя не е оспорена и съдържанието й не е опровергано от страна на жалбоподателя, поради което настоящият съдебен състав приема, че тричленният състав на Върховния административен съд е извел вярно и обосновано заключение за липса на основание, регламентирано в чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателя на статут на бежанец. В касационната жалба е изложено възражение, че неправилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, като според последния текст тежките посегателства са: тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Решаващият петчленен състав на съда счита, че в случая правилно е тълкувана и приложена нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ в съответствие с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, защото и в двата текста се изисква наличието на заплаха за личността на лицето, търсещо хуманитарен статут. В конкретната хипотеза обаче няма каквито и да е данни, липсват дори и твърдения за наличието конкретни проявления, чрез които да се обективира някаква форма на лична заплаха за жалбоподателя, който необезпокояван е живял до сега в Афганистан, след като преди 7 г. баща му е напуснал семейството им, както продължават да живеят там майка му и сестра му. Според касатора първоинстанционният съд е осъществил нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че обжалваното решение било с отрицателен диспозитив, поради което съдът бил длъжен да задължи административния орган да изложи подробни аргументи за непредоставяне на претендирания хуманитарен статут. Настоящият съдебен състав счита така изложеното оплакване за неоснователно, защото необходимостта от връщане преписката на ответника с указания по тълкуването и прилагането на закона възниква само след отмяна на оспорения административен акт. В случая съдът е отхвърлил жалбата против процесното решение № 586/8.10.2008 г. на председателя на ДАБ, което означава, че делото не следва да се изпраща като преписка на административния орган със задължителни указания. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,